9,9 милиона причина за тревога – Община Трън и финансовата дупка, за която никой не носи отговорност

Кметът на Община Трън Цветелина Цветкова, която пред toppresa.com защити управлението си с аргумента, че високите задължения са временен ефект от държавни инвестиционни проекти. АДФИ обаче констатира почти двойно превишение на законовите лимити.“

Община Трън е малка планинска община в Пернишка област, разположена в близост до сръбската граница, с население малко над 4000 души според последните преброявания. Както много малки общини в България, тя разчита основно на държавни трансфери и европейски програми, за да поддържа своята инфраструктура и да осигурява обществени услуги. Именно поради този ограничен фискален капацитет всяко отклонение от законовите изисквания за финансова дисциплина добива особена тежест. През септември 2025 година Агенцията за държавна финансова инспекция, известна като АДФИ, изготвя Доклад номер 4-ПК-6-1, в който излага резултатите от извършена финансова инспекция на Община Трън, обхващаща основно 2023 година с продължение в 2024 година. Констатациите от този доклад са показателни за състоянието на финансовия мениджмънт в общината и повдигат редица въпроси, които редакцията на toppresa.com реши да провери в детайли, като се обърна за официално становище до кмета на общината.

Цифрите от доклада на АДФИ сами по себе си са стряскащи за община с мащаба на Трън. Към тридесет и първи декември 2024 година общината има налични задължения за разходи в размер на близо 2,34 милиона лева, което представлява 21,8 процента от средногодишния размер на разходите за последните четири години, при законово допустим лимит от 15 процента съгласно чл. 94, ал. 3, т. 1 от Закона за публичните финанси. Това означава, че общината трупа задължения с близо 50 процента над позволения праг. Още по-тревожна е картината при поетите ангажименти за разходи, които към същата дата възлизат на 9,9 милиона лева, или цели 92,2 на сто от средногодишния разходен размер, при законово допустим максимум от 50 процента. С други думи, Община Трън е поела ангажименти, които почти двойно надвишават капацитета, който законът позволява. Инспекцията констатира също така, че в общината липсва звено за вътрешен одит за периода 2023 година, което е нарушение на чл. 40, ал. 5 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, оставяйки финансовата дейност без критично важния механизъм за предварителен и последващ контрол.

В отговор на журналистическото запитване на toppresa.com, кметът на Община Трън Цветелина Цветкова изпрати официално становище, в което оспорва квалификацията на нарушенията като системни и предлага съвсем различна рамка за тълкуване на числата. Според становището, високите стойности на задълженията и ангажиментите са пряко и неизбежно следствие от мащабната инвестиционна програма, която общината изпълнява с финансиране от държавния бюджет, включително обекти и проекти, заложени в приложенията към Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 и 2025 година. Кметът аргументира позицията си с твърдението, че финансовите показатели отразяват не лошо управление, а единствено временен ефект от интензивното изпълнение на проекти и специфичните бюджетни механизми, при които плащанията се извършват на етапи. Накратко, общината не признава, че е надхвърлила законовите лимити по своя вина, а твърди, че цифрите са технически, породени от начина, по който държавните инвестиционни програми се отчитат счетоводно. Това е спорен аргумент, тъй като законът не прави изключения за общини, изпълняващи инвестиционни проекти, а лимитите от чл. 94 от ЗПФ важат без оглед на източника на финансиране.

По отношение на задълженията за разходи за труд, които според доклада на АДФИ възлизат на над 134 хиляди лева към края на 2023 година, от които над 92 процента са в общинската администрация, становището на кмета е, че те не са просрочени. Отговорът уточнява, че сумите за декември 2023 година са изплатени в началото на януари 2024 година, което е стандартна практика, а забавяния по социални проекти се дължат на времето за трансфер на средства от Агенцията за социално подпомагане. Това обяснение е технически коректно от счетоводна гледна точка, но остава открит въпросът защо методологията на отчитане допуска натрупването на такива суми в баланса на община с ограничен бюджет, без това да засегне ликвидността и способността за своевременно разплащане с доставчици.

Може би най-показателната част от отговора на Община Трън се отнася до липсата на вътрешен одит. Кметът Цветкова не отрича нарушението, но го обяснява с липсата на интерес от страна на квалифицирани кадри. Според официалното становище, общината е правила опити да привлече вътрешни одитори на граждански договори от други общини, но кандидатите са отказвали поради отдалечеността на град Трън и ниското заплащане, което общината може да предложи. Този аргумент повдига системен въпрос, който далеч надхвърля рамките на Трън. Ако малките и отдалечени общини не са в състояние да привлекат квалифицирани специалисти за вътрешен одит поради липса на финансов ресурс, то законодателството, което изисква такъв одит, поставя тези общини в невъзможност да бъдат законосъобразни. С други думи, нормативната уредба създава задължение, което за част от субектите в публичния сектор е фактически неизпълнимо.

От особено значение e фактът, че към момента на изпращане на отговора до toppresa.com, АДФИ не е съставила актове за административни нарушения на конкретни длъжностни лица. Общината тълкува това мълчание като липса на основание за наказания, докато от гледна точка на финансовата инспекция докладът се разглежда като инструмент за препоръки и последващ контрол, а не непременно като предпоставка за санкции. Това оставя ситуацията в един вид институционален вакуум, в който сериозни отклонения от фискалните правила се констатират на хартия, но без ясни персонални последици за вземащите решения.

Разследването на toppresa.com показва, че случаят с Община Трън е класически пример за сблъсък между формални законови изисквания и реалните административни и финансови възможности на малката община. От една страна, докладът на АДФИ е безкомпромисен в цифрите си – 2,34 милиона лева задължения при лимит от 1,61 милиона и 9,9 милиона ангажименти при лимит от 5,37 милиона са обективен факт, който никоя счетоводна техника не може да заобиколи. От друга страна, общината излага аргументи, които не са лишени от логика – мащабни инвестиционни проекти, финансирани от държавата, водят до временно набъбване на балансовите показатели, а отдалеченият град с ограничен бюджет трудно може да конкурира големите общини за ограничения брой квалифицирани одитори. Проблемът е, че законът не прави компромис с мотивите. Чл. 94 от Закона за публичните финанси е ясен и не предвижда изключения за инвестиционни програми или за географска изолация. Ако всяка община, която изпълнява държавни проекти, започне да превишава лимитите с мотив, че плащанията идват на етапи, цялата фискална конструкция на публичния сектор губи своя смисъл.

Отговорът на кмета Цветкова оставя без конкретен отговор и въпроса за бъдещите мерки. Не става ясно как Община Трън планира да намали задълженията си до законовите граници, нито какви стъпки ще предприеме за осигуряване на вътрешен одит в дългосрочен план. Ако кандидатите отказват поради ниско заплащане, решението вероятно изисква промяна в организацията на одита на регионално ниво, а не само локални усилия, но такъв диалог с централната власт не беше посочен в становището. toppresa.com ще продължи да следи развитието на случая, тъй като той поставя фундаментален въпрос за българския модел на финансов контрол в малките общини. Докога законът ще изисква невъзможното и докога общини като Трън ще бъдат принудени или да нарушават, или да спрат да функционират? Отговорът на този въпрос тепърва предстои да бъде даден, но е ясно, че институциите в София не могат да затварят очи завинаги пред реалността в малките български общини.