Кюстендилската череша оцелява, но производителите – все по-трудно: малко плод, ниски цени и растящи разходи

Черешовата кампания в Кюстендилско започна под сянката на поредната трудна година за овощарите. След серия от пролетни слани, които нанесоха тежки щети на насажденията през последните сезони, стопаните отново се изправят пред познатата дилема – има ли смисъл да произвеждаш качествена продукция, когато природата и пазарът работят срещу теб?

Първите количества череши вече се берат и изкупуват, но вместо оптимизъм началото на кампанията носи повече тревоги, отколкото надежди. Изкупните цени за плодове, предназначени за преработка, стартират между 80 и 90 евроцента за килограм – нива, които на пръв поглед изглеждат приемливи. Само че зад цифрите се крие една неудобна истина: когато добивите са сринати, дори сравнително добра цена не гарантира печалба.

Според овощарите тази година сметката излиза трудно. Разходите за работна ръка, препарати, поддръжка на градините и горива продължават да растат, докато реколтата е далеч под обичайното. Данните показват, че средният добив в засегнатите масиви е едва 300–400 килограма от декар, при около тон и половина в нормална година.

„Ако имахме нормални добиви, тази цена можеше да бъде приемлива. Но при сегашните количества в най-добрия случай ще работим на нула“, коментират производители от региона.

Това поставя сектора в парадоксална ситуация – цената не е катастрофално ниска, но липсата на продукция обезсмисля потенциалните приходи. Икономиката на овощарството се оказва безмилостна: когато реколтата намалее четири или пет пъти, дори по-високата цена не успява да компенсира загубите.

Оцелели са едва една трета от насажденията

Последиците от пролетните слани тази година са особено тежки. По оценки на производителите приблизително 30% от черешовите насаждения са успели да оцелеят, като дори при тях се наблюдават различни по степен поражения.

Това означава не просто по-малко плод на пазара, а сериозен удар върху цялата местна икономика. Кюстендилският регион традиционно разчита на черешопроизводството като един от своите символи и важен източник на доходи. Когато реколтата се провали, последствията се усещат далеч извън овощните градини – от сезонните работници до местния бизнес.

И тук възниква един неудобен въпрос: колко поредни години секторът може да понася климатични удари, преди част от стопаните окончателно да се откажат?

Къде са търговците?

Допълнително напрежение създава и липсата на активни търговци в началото на кампанията. Причината е, че беритбата в Кюстендилско съвпада с реколтата в други райони на страната, където добивите са по-добри и предлагането е по-голямо.

На практика това означава, че пазарът все още не е дал ясна оценка на черешите за прясна консумация – сегментът, от който производителите се надяват да получат по-добра възвръщаемост.

Дали обаче по-високата крайна цена ще компенсира загубите от слабата реколта, остава под въпрос. В последните години все по-често се наблюдава разминаване между това, което получава производителят, и това, което плаща потребителят на щанда.

Скъпи череши за клиента, евтини за производителя

Тук се крие и най-голямото противоречие в сектора. Докато стопаните се оплакват от недостатъчни изкупни цени, потребителите нерядко виждат череши по магазините и пазарите на цени, които изглеждат рекордно високи.

Разликата между двете стойности поражда логични въпроси: къде по веригата се натрупва добавената стойност и защо производителят остава най-слабото звено? За мнозина овощари това е проблем, който се задълбочава с всяка изминала година.

Вкусът остава, но достатъчно ли е това?

Въпреки трудностите производителите са категорични, че кюстендилската череша не е загубила най-ценното си качество – вкуса. Макар плодовете тази година често да са по-дребни заради неблагоприятните условия, характерните вкусови качества остават запазени.

Това обаче едва ли е достатъчно, за да реши натрупаните проблеми в сектора. Климатичните промени, инфлацията и непрекъснато растящите производствени разходи все повече превръщат овощарството в дейност с високи рискове и несигурна възвръщаемост.

Докато потребителите очакват да разберат на каква цена ще купуват череши през следващите седмици, производителите се питат нещо много по-важно – ще има ли кой да отглежда кюстендилската череша след още няколко подобни сезона?

Защото когато една от емблемите на българското овощарство започне да оцелява по-трудно от самите си производители, проблемът вече не е само земеделски. Той е въпрос на бъдеще.