Повече от занаят – жива памет: Топ Преса представя изчезващия български майсторлък на емблематичния квартал „Комсала“ – как в сърцето на стария квартал златните ръце на един майстор съживяват стъклото

От екипа на „Топ Преса“

Има едни невидими нишки, които свързват миналото с настоящето ни, и колкото по-силно ни дърпа новото време напред, толкова по-здраво тези нишки ни припомнят кои сме. Българският майсторлък никога не е бил просто сух занаят или средство за препитание. Той винаги е бил душа. Душа, вградена в гърне, изваяна в дърво, изтъкана в черга или изкована в звънкия глас на неврокопските чанове, за които ви разказахме вчера.

Днес обаче отваряме една още по-лична, тиха и вълнуваща страница от паметта на нашия край. Отиваме там, където времето има друг ритъм – в един от най-старите, автентични и емблематични квартали на Гоце Делчев. Комсала.

Сърцето на традициите, уханието на Сирница и тишината на вековния храм

Няма неврокопчанин, който да изрече името „Комсала“ и в сърцето му да не изплува картина. Този квартал е живият пазител на традициите ни. Тук всяка година небето се озарява от искрите на най-голямата Сирница в региона – символ на пречистването, на прошката и на онази общност, която днешният индивидуалистичен свят все по-трудно удържа.

Пак тук, в югоизточната част на града, гордо и смирено се издига най-старата запазена възрожденска църква в Гоце Делчев – храмът „Събор на св. архангели Михаил и Гавраил“. Повече от два века (издигнат в периода 1809–1811 г.) този Божи дом е приютявал сълзите, молитвите, надеждите и вярата на предците ни. Стените му пазят история, а въздухът около него мирише на древност и святост.

Но из уличките на Комсала, зад старите дувари, се крие и един друг, по-различен майсторлък. Не толкова монументален, колкото храма, но също толкова чист, автентичен и, за съжаление, изчезващ. Изкуството да облечеш стъклото в цветна нишка.

Когато ръцете творят: Магията на старите телефонни кабели и златните ръце на дядо Слави

Зад тези невероятни стъклени шедьоври стои един истински вълшебник на нашето време – дядо Слави. Човекът, който с безкрайно търпение и вродено чувство за естетика превръща забравените вещи в изкуство. Ако погледнете неговите бутилки, вплели в себе си багрите на българското знаме, на земята ни и на старите ни шевици, няма как да не ахнете. Това не е просто декорация, а висш пилотаж в приложното творчество, което се ражда буквално „от нищото“, за да остане за поколенията.

Технологията на това изчезващо изкуство е колкото проста като замисъл, толкова и невероятно сложна за изпълнение. За направата им дядо Слави използва единствено стари телефонни кабели. Днешните модерни кабели са напълно неприложими за този занаят, защото в тях липсва онази специфична гъвкавост, докато в старите социалистически проводници има само по една медна жичка, обвита в цветен изолирбанд, която позволява на майстора да я огъва, да я притиска и да я води прецизно по извивките на стъклото.

Самото плетене започва от най-трудното място – тясното гърло на бутилката. За да не мърда и да се фиксира основата, в началото се поставя дървена чивия, която държи упора, докато тръгнат първите два реда. Тръгнат ли те – нишката повежда своята собствена приказка надолу, превръщайки се в прецизна и гъста плетка. Всичко това се прави изцяло с две ръце, без никакви други помощни средства, куки или инструменти. Изисква се изключителна здравина в пръстите, търпение и точно око, за да бъде всеки ред съвършено прилепнал към следващия.

Погледнете детайлите – върху една от бутилките дори гордо е изписано „НАЗДРАВЕ“. Колко труд, колко постоянство в ръцете и колко обич се изискват, за да изпишеш дума с телефонен проводник върху стъкло?

Тайната на стълбата в бутилката: Връх на търпението

Но талантът на дядо Слави не спира до външната украса. Втораченият поглед на всеки, докоснал се до творбите му, неизменно спира пред една истинска загадка за окото – бутилка, вътре в която се намира перфектно изработена дървена стълбичка, изцяло потопена в течността.

Как влиза дървото през тясното стъклено гърло? Отговорът се крие в нечовешкото търпение на майстора. Дървените елементи се вкарват вътре в бутилката част по част. След това, с помощта на специална тънка кука и с хирургическа точност, дядо Слави започва бавно и на място да сглобява и изправя дървената стълбичка стъпало по стъпало. Всяко движение вътре в стъкления затвор изисква часове концентрация, за да може накрая да се роди това малко чудо, което ни кара да се чувстваме горди, че в нашия град все още живеят такива даровити хора.

Пясъкът в часовника изтича: Защо трябва да пазим тези хора?

Днес евтините фабрични пластмаси и китайски сувенири са залели пазара. Те нямат лице, нямат история, нямат аромат. А тези оплетени бутилки, правени в часовете на отмора в Комсала, носят духа на българския инат – в най-хубавия смисъл на думата. Да вземеш нещо ненужно, нещо захвърлено като стария телефонен кабел, и да вдъхнеш в него нов живот, да го превърнеш в истинско произведение на изкуството – това може само българският дух.

Всяка изработена от дядо Слави бутилка е уникат. Тя не може да бъде повторена. Тя е памет за времето, когато хората си говореха очи в очи, а не през екраните, и когато ръцете на нашите бащи и деди създаваха красота от ежедневието ни.

Ние от „Топ Преса“ вярваме, че докато разказваме за такива майстори, България ще я има. Защото един народ не се измерва с технологиите си, а с корените, които го държат изправен срещу бурите на времето.

Поклон пред златните ръце на дядо Слави!

Очаквайте в следващия ни материал: Екипът ни ще ви отведе още по-дълбоко в света на дядо Слави, за да ви покажем неговите следващи изумителни творения – невероятни ръчни макети, изработени изцяло от стръкове трева.

Останете с „Топ Преса“, традициите са живи!