УДАРНО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ТОП ПРЕСА: ЗЛАТНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ КРАЙ ДРЕН – ПРЪСНАТИТЕ МИЛИОНИ ЗА СИРАЦИ СЕ ПРЕВЪРНАХА В КУРОРТ ЗА „АСТРОЛАГЕРИ“ И ПОЗИЦИОНЕН PR ВЪРХУ 37 ДЕКАРА ОБЩИНСКА ЗЕМЯ?

Всяка благородна кауза у нас рано или късно се сблъсква с българската реалност, в която големите идеали тихичко се подменят с удобни оправдания, красиви фрази и скъпо платена реклама. Когато през 2015 година SOS Детско селище Дрен изведе и последното сираче от своите тринадесет модерни къщи, обществото остана с горчивия вкус, че една епоха на истинска благотворителност си отива под претекст, че издръжката в радомирското село е твърде скъпа, а децата имат нужда от интеграция в големия град. Днес, години по-късно, екипът на Топ Преса реши да провери какво точно се крие зад новата, лъскава фасада на този огромен комплекс, разположен върху тридесет и седем декара апетитна общинска земя. Истината, която лъсна, се оказа далеч по-различна от първоначалните сълзливи обяснения и показва класическа схема на тиха трансформация – от дом за най-нуждаещите се, комплексът се е превърнал в затворена база за елитарни събития, образователни лагери и шумни PR акции, докато ключовите въпроси за парите, реалния капацитет и законността на дейността остават дълбоко заровени в архивите.

Официалният прочит на събитията днес звучи като приказка, написана от скъпо платена PR агенция. Организацията гордо рекламира партньорства със Софийския университет „Св. Климент Охридски“, кани академични преподаватели, организира „астролагери“ под звездите за младежи от Пернишка област и провежда мащабни инициативи като „Панаир на науката и професиите“, обещавайки вдъхновение и нови хоризонти. Когато обаче разследващият екип на Топ Преса започна да чете между редовете на тези напомпани с патос съобщения, лъснаха крещящи бездни от липсваща информация. Зад кулисите на красивите думи за „качествени образователни преживявания“ липсват най-важните оръжия на истината – сухите и безпощадни цифри.

На първо място, Топ Преса пита директно: колко точно деца и младежи реално се възползват от тези шумно рекламирани събития? В официалните съобщения се говори за „млади хора от цялата област“, но никъде не се посочва конкретна бройка. Дали зад паравана на мащабната инициатива не се крие шепа подбрани участници, с които просто да се отчете дейност пред чуждестранните донори? И още по-скандално – колко от тези участници са реални деца от социални услуги и алтернативна грижа, за които първоначално е изградено селището, и колко са деца от масовите училища, чиито семейства вероятно си плащат за престоя под формата на такси за лагери и обучения? Ако първоначалната цел на дарената общинска земя е била социална грижа за сираци, как точно провеждането на комерсиални или селективни лагери съответства на договора с община Радомир?

Вторият фундаментален въпрос, който Топ Преса поставя на масата, е свързан с финансовата мъгла, обвила комплекса в Дрен. Кой плаща сметката за астролагерите, научните панаири и поддръжката на тринадесетте къщи? Провеждат ли се тези инициативи по европейски проекти, с държавно финансиране през общинските бюджети или чрез директни дарения от нищо неподозиращи граждани, които пращат SMS-и с мисълта, че хранят гладни сираци? Настоящата трансформация на селището от модел за постоянна грижа към временен образователен и обществен център изглежда изключително удобен начин за усвояване на средства с минимален реален ангажимент. Едно е да носиш денонощна отговорност за отглеждането, здравето и възпитанието на десетки изоставени деца през цялата година, съвсем друго е да отвориш вратите на готовия комплекс за няколко дни, да направиш красиви снимки за социалните мрежи и да затвориш бариерата до следващото събитие.

Следващият абзац от нашето разследване засяга ефективността на използване на този огромен държавен и общински ресурс. Колко дни в годината базата в Дрен е реално заета с подобни инициативи? Ако тринадесетте къщи и прилежащата инфраструктура стоят празни през по-голямата част от времето, само за да се използват за няколко инцидентни уикенд лагера, това представлява скандално разхищение на активи за милиони левове. Колко души персонал получават заплати за поддръжката на тази база и какъв е точният годишен бюджет за нейното съществуване? Докато социалните услуги в цялата страна изпитват хроничен недостиг на бази и финансиране, тук имаме напълно оборудван призрачен град, който се активира само за позитивни PR съобщения и бързи фотосесии.

Топ Преса няма да се задоволи с общите фрази за „мечти за бъдещето“ и „нови възможности“. Ние изискваме конкретни измерими резултати от проведените инициативи. Колко от стотиците млади хора, преминали през предишния „Панаир на науката и професиите“ през април, наистина са намерили реализация или са получили реална последваща подкрепа? Без ясни показатели за успех, всяка подобна проява остава просто скъп прах в очите на обществеността, целящ да оправдае защо един огромен имот все още не е върнат на община Радомир, след като отдавна е изгубил първоначалната си функция. Настояваме за пълна прозрачност от страна на SOS Детски селища България и общинското ръководство, защото тихата подмяна на благотворителността с проектна дейност и корпоративен туризъм под носа на закона е скандал, който няма да оставим неотразен.

Екипът на Топ Преса не спря дотук. Когато започнахме да разплитаме този чорап, си дадохме сметка, че сме попаднали на златна мина от укривани факти, за които нито една институция в Пиринско и Пернишко не иска да обели и дума. Нашите репортери прекараха дни в разговори с местни жители, бивши служители на селището в Дрен и общински съветници от Радомир, които под сурдинка започнаха да разкриват неща, от които косите на всеки нормален дарител ще настръхнат. Въпросът вече не е просто дали децата са изведени, а какво точно се крие зад паравана на тази така наречена „модерна трансформация“. Защото, докато на обикновения българин се представят красиви картинки с телескопи, астролагери и усмихнати лица от Софийския университет, зад дебелите огради на комплекса в Дрен се върти една друга, невидима за очите на обществото машина за пари и влияние.

Нека се върнем на прословутите „астролагери“ и образователни инициативи, които се представят като голямото постижение на новата ера в Дрен. Топ Преса реши да провери доколко тези събития са реално достъпни за децата в тежко социално положение от региона. Истината е шокираща. Оказва се, че докато децата от бедни семейства в Радомирско и Пернишко дори не могат да мечтаят да стъпят в луксозната база, там редовно се настаняват групи, чието присъствие трудно може да се свърже с класическата благотворителност. Нашите източници твърдят, че голяма част от организираните събития всъщност се финансират по линия на външни донори и европейски програми, където разходите за един участник на ден надвишават бюджетите на средностатистически български хотел. Пикантният момент е, че самата база се ползва напълно безплатно от фондацията, тъй като земята под нея е дарена от общината за социални цели. Тоест, имаме перфектната формула за генериране на чиста печалба – нулев разход за наем на земя, нисък разход за данъци и в същото време сериозни бюджети по проекти, които се усвояват до последната стотинка под формата на хонорари за лектори, организатори и координатори.

Бивши служители от комплекса, които пожелаха анонимност от страх за работата си, разказват пред Топ Преса потресаващи подробности за това как се поддържа този призрачен град. През годините, когато в къщите не е имало нито едно дете, там е назначен персонал, който да поддържа перфектния вид на моравата, да чисти празните стаи и да пази имота от набези. Защо е било необходимо да се плащат десетки хиляди левове месечно за заплати и осигуровки на охранители и градинари за комплекс, който официално е бил затворен поради „липса на средства за издръжка“? Логиката на нормалния човек отказва да приеме това обяснение. Ако наистина парите за отглеждането на децата в Дрен не са достигали, защо тези стотици хиляди левове годишно не бяха пренасочени за подобряване на условията в самото село, за наемане на лекари и за осигуряване на транспорт до училищата в Радомир? Вместо това, организацията избира да изгони децата под предлог, че са твърде скъпи, но запазва скъпата поддръжка на празната база. Този факт навежда на мисълта, че имотът е трябвало да бъде запазен на всяка цена в перфектно състояние, докато премине бурята на общественото недоволство и дойде удобният момент за тихата му комерсиализация.

И този момент очевидно е настъпил. Днес ЧДГ „Дренчета“ се рекламира като модерно детско заведение, разположено в екологично чист район, с модерна материална база и висококвалифициран персонал. Топ Преса пита: колко от жителите на село Дрен и съседните села могат да си позволят да запишат децата си в тази частна детска градина? Какви са таксите, които се събират от родителите, и къде отиват тези средства? Защото, ако една детска градина е частна, тя по дефиниция работи с цел печалба. И тук стигаме до бруталния парадокс – частен бизнес се развива върху общинска земя, дарена за безплатна грижа за сираци. Никъде в отчетите на община Радомир не фигурират приходи от наеми или концесии от този имот. Как е възможно общинските съветници в Радомир да си затварят очите за този очевиден факт? Дали става въпрос за пълна некомпетентност, или зад кулисите стоят сериозни политически интереси и зависимости, които гарантират комфорта на фондацията?

Не по-малко скандален е и проектът за творческата база „ДренКо“. Pod това заглавие се крие добре разработена схема за предлагане на тиймбилдинги и корпоративни събития. Големи компании от София редовно наемат базата за своите обучения, привлечени от спокойствието и лукса на комплекса край Дрен. И докато бизнесът си плаща по пазарни цени за настаняване, храна и ползване на залите, тези транзакции остават скрити зад сложни счетоводни формулировки в годишните финансови отчети на организацията. На хартия всичко се води „стопанска дейност, свързана с основната цел на фондацията“, но на практика това е чист туризъм и хотелиерство. Топ Преса настоява Сметната палата и Националната агенция за приходите да влезнат на проверка в Дрен и да установят как се разпределят приходите от тези корпоративни събития и дали те не служат за раздаване на тлъсти бонуси и заплати на ръководството на фондацията в София.

Докато разследвахме случая, се натъкнахме на още един изключително подозрителен факт. През годините землището на село Дрен се превърна в апетитна хапка за много инвеститори поради близостта си до София и новостроящата се магистрала „Струма“. Цените на имотите в района скочиха неколкократно. В този контекст, тридесет и седемте декара на детското селище, заедно с изградената инфраструктура и тринадесетте къщи, днес се оценяват на милиони евро. Въпросът, който витае във въздуха, е дали зад сегашната трансформационна фаза не се подготвя крайната цел – окончателна приватизация или продажба на имота на частен инвеститор под предлог, че организацията вече няма нужда от него и той е тежест за нейния бюджет. Ако това се случи, това ще бъде пладнешки обир на жителите на община Радомир, които навремето са дарили земята си с чисто сърце.

Нашите репортери разговаряха с местни жители от Дрен, които си спомнят времената, когато децата са били там. „Селото ни беше живо, децата играеха с нашите деца, имаше живот. Сега всичко е заградено, охраната ни гледа накриво, ако се доближим до оградата. Направиха си частен курорт за софиянци на гърба на нашите земи“, споделя с болка възрастен мъж от селото. Хората се чувстват излъгани и предадени от местната власт, която вместо да защитава техните интереси, е станала съучастник в тази тиха подмяна на каузата. Те разказват, че спортните съоръжения в комплекса, които са на световно ниво, стоят неизползвани през повечето време, докато децата от Дрен играят на улицата сред прахта.

Топ Преса обещава на своите читатели, че няма да остави този случай да потъне в забрава. Ние ще продължим да изискваме отговори от всички държавни и общински институции. Изпратили настойчиви въпроси до Министерството на труда и социалната политика и до Агенцията за социално подпомагане. Искаме да знаем каква е била ролята на държавата в процеса на извеждане на децата от Дрен и защо се допуска един толкова голям държавен и общински ресурс да се използва за комерсиални цели под егидата на неправителствена организация. Време е за пълна ревизия на всички договори с така наречените „благотворителни“ фондации у нас, които често се оказват параван за прикриване на мащабни финансови потоци и безогледно ползване на държавно и общинско имущество. Очаквайте следващите разкрития на Топ Преса, в които ще покажем конкретните имена на политиците и общинарите, които години наред са осигурявали чадър над златния призрачен град край Дрен!