Тревога заради проливните валежи: Наш язовир е на прага на преливане, напрежението сред местните нараства

След поредицата от обилни валежи язовир „Копринка“ край Казанлък отново привлича общественото внимание. Причината е повече от сериозна – водоемът вече е достигнал близо 85% от своя обем, а въпросът, който все повече хора си задават, е дали институциите действително държат ситуацията под контрол или просто успокояват обществеността.

Според актуалните данни водният обем на язовир „Копринка“ към днешна дата е 119 млн. 931 хил. куб. м, което представлява малко под 85% от общия му капацитет. Свободният обем е едва 22 млн. 283 хил. куб. м – число, което изглежда комфортно на хартия, но при нови интензивни валежи може да се окаже значително по-малко успокоително.

Данните са установени при проверка на областния управител на Стара Загора доц. д-р Калоян Дамянов, извършена след проливните дъждове от последните дни. Инспекцията е проведена в присъствието на инж. Алиш Бунцев, ръководител на района, и инж. Ивайло Тенев, началник група ВЕЦ – Стара Загора към „ЕНЕРГО-ПРО България“, които стопанисват водноелектрическата централа на язовирния комплекс.

По време на проверката двамата инженери са представили актуалното състояние на съоръженията и системите, както и предприетите мерки за тяхното правилно функциониране. Според тях се полагат всички необходими усилия за гарантиране сигурността на обектите и предотвратяване на какъвто и да е риск за населението.

Уверението е категорично – ситуацията с обема, нивото на язовира и техническите съоръжения се наблюдава и контролира непрекъснато.

Но достатъчно ли е това?

Фактите показват, че нивото на язовира се движи в тревожно високи граници от месеци. Още в края на февруари „Копринка“ беше запълнен на 90%. Тогава във водоема имаше 128 млн. куб. м вода, а до достигане на максималния му капацитет оставаха едва 13–14 млн. куб. м.

През април последва нова инспекция, извършена от тогавашния областен управител Ива Радева. Заключението беше, че няма опасност от преливане, въпреки че нивото тогава достигаше 125 млн. куб. м вода.

Днес количеството е по-ниско – 119 млн. 931 хил. куб. м, но обстоятелствата са различни. Причината е, че страната навлиза в период на нестабилно време, а синоптичните прогнози предупреждават за нови валежи. Именно затова въпросът не е само колко вода има в язовира в момента, а колко бързо може да се увеличи притокът при поредна серия от проливни дъждове.

Темата придобива още по-широк национален контекст. В края на миналия месец Министерството на околната среда и водите съобщи, че сумата от наличните завирени обеми в комплексните и значими язовири в страната е достигнала 5314,6 млн. куб. м, което представлява 81,31% от общия им капацитет.

Още по-показателен е фактът, че 32 от общо 52 комплексни и значими язовира в България вече са били с над 80% запълване.

От МОСВ напомнят, че при необходимост дружествата, които стопанисват тези стратегически съоръжения, трябва своевременно да осигуряват свободни обеми чрез превантивно изпускане на водни маси. Целта е ясна – поемане на повишения приток и поддържане на нивата в безопасни граници преди възникването на кризисна ситуация, а не след нея.

Министерството подчертава още, че местните власти са длъжни да прилагат мерките, заложени в Плановете за управление на риска от наводнения за периода 2022–2027 г., както и да следят непрекъснато актуалната хидрометеорологична информация и прогнозите за опасни явления.

Именно тук се появява най-важният въпрос: реагира ли държавата превантивно или разчита, че природата ще бъде благосклонна?

Защото историята многократно е показвала, че наводненията рядко се случват изведнъж. Преди всяка криза има предупредителни сигнали, има данни, има прогнози и има институции, които уверяват, че всичко е под контрол.

Язовир „Копринка“ все още е далеч от официално обявена опасност. Но когато един стратегически водоем поддържа високи нива месеци наред, а прогнозите сочат нови валежи, обществото има право не само на успокоителни уверения, а и на пълна прозрачност за предприетите действия.

Защото при управлението на водните ресурси най-опасната грешка не е паниката. Най-опасна е самоувереността, че нищо не може да се случи.