Доц. д-р Огнян Боюклиев, икономист, пред „Труд news”: Ако произвеждаш български колбас, да е с българско месо

В Закона за храните трябва да се въведе знак за произведен в България хранителен продукт

Депутати от „Прогресивна България“ внесоха в парламента предложения за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите с цел да регулират отношенията между производители и търговци, както и да бъдат забранени прекомерно високите цени. С въпроси ще има ли ефект от предложените промени се обърнахме към икономиста доц. д-р Огнян Боюклиев, който има 43 години стаж и опит в изследване на производството и търговията с храни.

– Г-н Боюклиев, депутати от „Прогресивна България“ внесоха в парламента редица законодателни промени, свързани с ценообразуването. Смятате ли, че въвеждането на термина „прекомерно високи цени“ на компании с господстващо положение на пазара ще даде резултат и надценките на търговските вериги ще станат по-малки? В момента има надценки на търговци от 80-90 на сто?
– Тази тема все повече излиза от обсега на икономическата теория и практика и съответно от областта на икономическите изследвания, и става елемент от политологията и социологията.
В класическата икономика има няколко понятия – търсене, предлагане и цена, при която се достига равновесието между стоката на пазара и нейното търсене. А що се отнася до храната, тя у нас е вносна, даже тази която е произведена в България, съгласно действащия Закон за храните. Хранителният продукт е „български“ дори само ако е разфасован или опакован у нас. Но по този основен закон нито дума в Народното събрание и Министерския съвет. Вие ме питате за надценките при храните в търговията на дребно и защо те достигат над 80%. Съвършеният пазар е идеален икономически модел, при който нито един купувач или продавач не може самостоятелно да влияе на пазарните цени. В реалния живот този модел не съществува в чист вид, няма идеално множество от купувачи и продавачи, големите диктуват условията. Тук е ролята на държавата, но в условията на пазарна икономика тя не би трябвало да определя цената и да казва коя е „прекомерно висока“, а да влияе върху търсенето и предлагането със съответната политика: социална, за да е достъпна храната до ниско доходните слоеве; икономическа, за да има българско национално производство и да се гарантира продоволствената сигурност и суверенитета на страната; да не позволява доминацията от несъвършената конкуренция на монополите и монополистичната конкуренция, при която търговците имат контрол върху цените. Това е суха икономическа теория, но тя е много далеч от популизма в законите, които се предлагат и приемат в Народното събрание!

– Промените предвиждат да бъде приета методика на Министерски съвет, в която да бъде разписано какво е прекомерно висока цена. Каква според вас е нормалната надценка при продажба на храни – 20-30 на сто или по-голяма?
– Няма норма на надценка като понятие в икономическата политика, имаше преди 35 години когато цените се определяха от Държавен орган – Комитета по цените, а икономиката беше планова! Днес икономиката е свободна и пазарна, но заедно с това трябва да е и планова – пазарът може и трябва да се планира. Как става това, ами има различна практики в страните със свободна пазарна икономика. Във Франция има Обсерватория за формиране на цените и маржовете на хранителните стоки. Тя следи две цени: цена на производител и цена на потребител. Това се прави по цялата верига, примерно при хляба от цената на зърното, през брашното, до хляба и хлебните изделия в магазините. Това не се прави, за да се налагат държавни цени или норми на надценки, а за да се осъществява съответната икономическа и аграрна политика, да се гарантира националната продоволствена сигурност. Следят се разходите на земеделските производители, на преработвателите. Обект на изследване във Франция са данните за потребителската кошница от храни средногодишно на един член от домакинството. Новото в подхода на френските изследователи от Обсерваторията за формиране на цените и маржовете на хранителните стоки е, че се тръгва от крайния продукт за реализация на пазара и той се разделя на дялове за: първичен сектор – фермери; вторичен сектор – преработка до краен продукт; третичен сектор – логистика, транспорт, търговия; вносни храни; данъци и такси. Това дава възможност да се получи разрез по икономически сектори и да се търсят варианти както за всички икономически агенти по секторната верига, така и за потребителите, т. е. да се определят рационалните параметри на националната аграрна и продоволствена политика. Резултатът от прилагането на методиката на френската „Обсерватория“ е на пръв поглед близък до този в България, но структурата е различна. Първичният сектор – фермерите, получават във Франция 14 евро от похарчени 100 евро в търговските вериги, а у нас – 5 евро от похарчени 100. Но тук има особеност: във Франция над 35% от фермерите са и част от вторичния сектор – преработката на продукцията, а около 40% сами реализират продукцията си чрез пазара или кооперации. Примерно те произвеждат зърно, от което правят фураж, произвеждат мляко, а от него произвеждат сирене в собствена или кооперативна мандра. У нас подобна система е твърде ограничена, или липсва. Ето тук трябва да се съсредоточи политиката на държавата, а не в налагането на административни цени и маржове!

– Съществена част от предложените промени е създаването на централен регистър на доставките на храни и суровини на едро. Това ще затрудни ли бизнеса, ще помогне ли за откриване на непазарно поведение от производители и търговци?
– Не, това не е беда, повече информация по цялата верига! Това е пътят, но когато имаме продукт, примерно колбас, трябва да се знае произхода и качеството на месото, при сиренето откъде е млякото, суров продукт ли е или концентрат, мляко на прах ли е и откъде е. И най-важното, ако произвеждаш български колбас да е с българско месо, иначе това не е български продукт. В Закона за храните трябва да се въведе знак за произведен в България хранителен продукт. За съжаление управляващите съзнателно бягат точно от този подход, а предлагат варианти, които са крайно популистки и няма да доведат до никакъв ефект!

– От „Прогресивна България“ предлагат удължаване на срока на забраната на необосновано поскъпване до 8 август 2027 г. Необходимо ли е това? И в момента има подобна забрана, но тя изпълни ли функциите си при въвеждане на еврото?
– Статистиката е красноречива – и НСИ, и Евростат публикуват данни, че инфлацията в България през 2025 г. достигна 5%. През април 2026 г. инфлацията рязко се покачи до 6.8%. С това натрупаното поскъпване от началото на годината до април 2026 г. спрямо декември 2025 г. е 3.7%. Според прогнозата на БНБ и ЕК – средногодишната инфлация за цялата 2026 г. се очаква да се задържи около 4%. При храните, при малката потребителна кошница този показател е над два пъти по-висок: около 14% за 2025 година, за април 2026 г. вече е 18%.
Очевидно този закон в този си вид не работи. Какво да се прави? Ами не става с административни цени и политически пожелания. Необходима е активна аграрна политика и политика на късите търговски вериги.

– Съществен елемент от предложените промени е дали администрацията ще има капацитет да ги изпълнява. В момента много търговци казват, че нещо е поскъпнало заради цените на горивата, а реално горивата имат несъществена роля в крайната цена на дадена стока. КЗП има ли капацитет за анализира всяко поскъпване дали е икономически обосновано?
– Точно това правят аграрните министерства на европейските страни, следят разходите на производителите. Когато енергията поскъпва, държавата помага на този, който пече хляба на ток, например. А у нас, ако помага, помага и на казиното, и на големия ресторант, и на фурната с еднакъв размер на субсидията.

– С предложените промени се забраняват част от практиките на търговските вериги спрямо производителите. Забраната за обратно фактуриране за поставяне на щанд и участие в реклами ще даде ли по-голяма пазарна сила на производителите на храни?
– Това е добра мярка, маркетингът е в полза на търговеца и не трябва да е за сметка производителя на продукта! Договорът трябва да е за цената, на която се продава продукта от производителя, сроковете на плащане, качеството и нищо повече. Такава е практиката в съседна Гърция, например. Маркетингът във физическия магазин, т. нар. ритейл, като стратегия и тактика, които се прилагат на мястото на продажба, е работа на търговеца. Целта на търговеца е да привлече вниманието на купувача, да го стимулира да направи покупка. Много е важно и кой ще поеме риска за продажбата на хранителните продукти във времето, това трябва пак да е търговецът.

– Ако законодателните промени засилят пазарната позиция на производителите, това няма ли да доведе до повишаване на крайните цени за потребителите?
– Възможно е, аз съм против ниските цени на качествените продукти, особено на българските, традиционните продукти. Нужна е държавна политика, за да бъдат те достъпни за бедните слоеве, за ниско доходните групи. Но това трябва да се прави чрез социалната политика. Иначе ще има евтин хляб за бедни и богати, или по-ниско качество за бедните и по-високо за богатите. Това е антисоциална и в крайна сметка антинационална политика.

– Необходими ли са мерки за повишаване качеството на продаваните в страната храни? Защо от „Активни потребители“ беше констатирано, че на пазара има сирене с 80% вода? 
– Ето затова са нужни промени най-вече в Закона за храните! Качеството означава бяло саламурено сирене, кисело мляко от българско сурово мляко с традиционна българска технология. Добра практика беше въвеждането на доброволния режим на производство и съответно знак БДС – Български държавен стандарт. Категорично да се забрани използването на немлечни мазнини (палмово масло) и сухо мляко при киселото мляко и сиренето. Да се въведе за месни разфасовки, кайма, наденици и кебапчета чисто свежо българско месо и натурални подправки – без соеви протеини, скорбяла и механично обезкостено месо. Национален стандарт за печива, който определя точното съдържание на влага, пепел и гарантира липсата на изкуствени подобрители. Лютеница единствено от български зеленчуци и забрана на сгъстители като нишесте. Ето тук се мълчи – за институциите и контрола за спазване на стандартите в търговската мрежа и детските заведения. Ако в етикета е посочено, че храната е произведена по БДС, тя задължително трябва да отговаря на заложените строги изисквания за качество.

– Защо храната в други държави ни се струва по-качествена, а пазарните механизми, които да отсеят некачествените производители, в България не действат? И не е въпрос до цената, защото редица храни в чужбина са по-евтини и въпреки това са по-качествени. 
– Ами въпрос на политика! В Гърция държавата се договаря с търговеца и производителя. Там е задължителна отделната счетоводна регистрацията на търговците с храни и горива!
Защо се прави това, защото там няма определения за надценка и цена на дребно. Има договорености да се променят някои цени за определен период. Но си длъжен да осчетоводяваш разходите при търговията с храни и горива всяко тримесечие и да ги отчиташ пред данъчните власти. Тук счетоводно се вписва – на колко си ги закупил тези горива или храни, какви са ти разходите по логистиката до потребителя и каква ти е печалбата, като всяко тримесечие подлежиш на контрол, ако печалбата е по-висока от 35%. Това се счита за свръхпечалба и всичко над този процент се облага с 65% данък печалба!

– Какво трябва да бъде направено, за да бъде поощрено производството на българско мляко? Производителите на мляко се оплакват, че изкупната цена е ниска, но същата е изкупната цена и в другите държави от ЕС.
– Тук трябва да има активна аграрна политика. Да се помогне на малкия и средния млекопроизводител. Има цял раздел в Програмата на Европейския съюз за развитие на селата и селските райони – Полупазарни стопанства. Не да закриваш, както правеше последният служебен министър, а да ги изкараш на светло, да им помогнеш да си построят колективен събирателен пункт за мляко, малка мандра, магазин. Ако ги гониш за лоши производствени условия и с ниски изкупни цени постепенно ще се намалят стадата и ще се увеличи вносът.

– Как може да бъде насърчено производството на български плодове и зеленчуци? Ако бъде насърчено кооперирането на земеделски производители това няма ли да доведе до вдигане на крайните цени, защото ще се намали конкуренцията?
– Напротив, ще бъдем по-конкурентоспособни, ако помогнем на земеделските производители заедно да излязат на пазара. Сега над 90% от плодовете и зеленчуците са внос. Тук пак става въпрос за качество. Нашият градински домат има ненадминати качества като вкус, но той е сорт, който няма дълга трайност. За да стигне от градината до масата не трябва да са минали повече от няколко дена. А това, което ни предлагат на пазара в момента, са домати от хиляди километри, от Испания, Португалия, Холандия, Полша, Йордания. Това са домати от сортове, издържащи голяма по време транспортировка, произведени с много химия, не в почва, а в биопоника и т. н, и т. н.

Нашият гост
Доц. д-р Огнян Боюклиев е бивш член на Научния съвет на Института за икономически изследвания към БАН, преподавател по програмите за обучение по Програмата за развитие на селските райони. Работил е в Института по икономика на селското стопанство, в 38-то Народно събрание е съветник на зам.-председателя на Комисията по земеделие, гори и поземлена реформа, експерт към Комисията по земеделие и гори на 36-то и 37-то Народно събрание. Има специализации в Япония и в министерството на земеделието във Франция.