Известният журналист и общественик изрази пълна подкрепа към медийния анализатор, след като той разби на пух и прах телевизионното шоу около трагедията на Петрохан
Явор Дачков — един от най-острите и утвърдени български журналисти, чието име през годините се превърна в синоним на безпощаден политически анализ и интелектуална провокация — се включи с кратък, но красноречив коментар в социалната мрежа Facebook. С него той даде категоричната си подкрепа за публикацията на своя колега Веселин Стаменов, който разнищи до основи начина, по който bTV отрази трагедията с „горския гуру“ от Петрохан.
„Убийствен коментар! Браво на Веселин Стаменов!“ — написа Дачков, чиято професионална биография е белязана от работа в емблематични медии и предавания, станали еталон за критична журналистика. Като основател на портала „Гласове“ и водещ на редица радио и телевизионни формати, Дачков отдавна си е извоювал правото да бъде коректив на медийната среда у нас. Неговият жест към Стаменов не е просто формалност, а знак за професионална солидарност срещу повърхностното и сензационно отразяване на сериозни човешки драми.
Веселин Стаменов от своя страна публикува анализ, който се превърна в истинско медийно събитие. В него той нарече водещата национална телевизия „вечна пералня за гузни съвести и евтина мелодрама“, обвинявайки медията в организирането на „телевизионен съд“. Стаменов систематично разби всеки един от аргументите, с които близките на обвиняемия се опитаха да представят случилото се като част от шпионски трилър. Той посочи логическите абсурди в тезата за „тайните служби“, застрашените „държавни конструкции“ и митичните екзекутори в сенките.
Най-тежкият удар в анализа на Стаменов обаче е насочен към мълчанието на институциите. Журналистът постави въпроса, който медиите удобно заобикалят: как е възможно 51-годишен мъж да държи в ментална и физическа изолация непълнолетни деца и младежи под прикритието на „бъдещи наследства“? Стаменов не спести критики и към училището, което според него се е превърнало в „безотговорен конвейер“, захранващ със свои ученици сектантски структури, облечени в мантията на доброволчеството.
Явор Дачков, който винаги е бил чувствителен към темите за моралния упадък и абдикацията на държавността, явно вижда в думите на Стаменов онази доза „здрав разум“, която липсва в режисираните и сладникаво-сълзливи телевизионни постановки. В своя анализ Стаменов подчертава, че истината е грозна и не носи рейтинг, но е единственото лекарство срещу диагнозата на общество, което доброволно предава децата си на хищници.
Подкрепата от страна на журналист от ранга на Явор Дачков дава допълнителна тежест на тези думи. Тя напомня, че мисията на медиите не е да приспиват обществото с конспиративни теории, а да задават неудобните въпроси дори когато отговорите са плашещи. В свят на „мисирки“ и режисирани трагедии, гласовете, които призовават към логика и институционална отговорност, са все по-необходими.
