(Не)надминатата минало-македонска идентичност под сенките на Хрушчов, Тодор Живков и Йосип Броз: Част 1

Първо

В македонските и (бившите) югославски медии, когато се говори за македонската национална идентичност, т. нар. Димитровски период, или по-скоро времето на управлението на Георги Димитров, обикновено се споменава като период на пълно признаване на македонската нация и език, както в тогавашна Република Македония, така и в частта от България, известна като Пиринския край. По-късно, с напускането на Димитров и появата на Тодор Живков на политическата сцена в България, ситуацията се променя коренно – уж е имало отричане на македонската нация и език, както и на историческите им постижения. Всичко това не е случайно и окончателното “българско разрешаване на македонския въпрос“ се е състояло на партийния пленум на Централния комитет на БКП през март 1963 г. Събитието има своя предистория.

Още: Самоирония в Скопие: И на вълка му смениха идентичността

Мартенският пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия се провежда на 11 и 12 март 1963 г. в София, като следствие от срещите на Тодор Живков с Никита Хрушчов в Москва, срещите с Валтер Улбрихт в Берлин и срещата с делегацията на Централния комитет на Югославската комунистическа партия, водена от Йосип Броз Тито, в Белград. Ако срещите с Хрушчов и Улбрихт са нещо като редовни събития и консултации в рамките на социалистическия лагер и Варшавския договор, срещата с делегацията на Югославската комунистическа партия е поискана лично от Тито и югославското ръководство и е организирана чрез посланика на СФРЮ в София Айтич. Делегацията на Югославската комунистическа партия е водена от Тито и включва още Едвард Кардел, Александър Ранкович, Миялко Тодорович, Коча Попович, Добривойе Видич и редица други видни югославски ръководители.

Трето

Още: България и Северна Македония през 2025: Докладът „Вайц“ и пак нищо за македонските българи

Снимка БГНЕС

Стенограмата от заседанията на Централния комитет на БКП от март 1963 г. е обемист материал, но около двадесет страници съдържат раздела за срещата на българската делегация с югославски политици, както и вижданията на Тодор Живков за тази среща. Противно на общоприетото мнение за Тодор Живков (прието както тук, така и в България) като “обикновен прост и хитър селски водач“, стенограмата показва нещо друго. Пред нас се появява един, вероятно истинският Живков, политик с висок стил, красноречива и ясна мисъл и систематично диалектично изложение, на което всеки съвременен интелектуалец би завидял. Кратки, ясни изречения, липса на несъответствия и неясноти и чиста мисъл, са основните характеристики на неговото изложение.

Още: Abecedar-ът* и нашите илюзии

Живков започва със сърдечните отношения, добротата и сантименталността на Тито, но и с подлостта на Кардел, който искал да го омаловажи пред двете делегации. Но Живков е ясен: Нашата партия признава уникалността на македонската нация, създадена в резултат на Втората световна война… нация, създадена на антибългарска основа… нация, която ежедневно провежда антибългарска политика през своите медии… нито в Средновековието, нито в съвременната история има понятие за “македонска нация“… на този народ се налага различна грамотност и сърбизация… в Пирин някой може да иска да е македонец, но не може да има македонска нация, това е българска нация… ние ще се противопоставим на тези неща… Никой не се противопостави на Живков в Белград!

Още: Нямаме нови условия към Скопие: Премиерът обяви какво очаква от Северна Македония

Това е накратко съдържанието на двадесетте страници (от 268 до 289) от обширната стенограма на мартенския пленум. “Македонските истории“ пред Европа, че настоящото правителство или президентство на България води политика на отричане на Северна Македония, нейната национална уникалност и език, са безпочвени. Въпросът кои сме ние и колко дълбоко сме в историята с името си, беше решен и погребан на срещите в Москва, Берлин и Белград. Нашето посягане към антиквизация и към българската възрожденска история разбуни духовете в Европа… ако някой и там реши да пренапише историята на Франция, Германия или Италия, това ще разруши установените течения на вековната призната европейска история. Това няма да се случи.

Шесто

Читателите на Трибуна мк (и на Actualno.com, бел. ред.) ще имат възможност да се запознаят в оригинален вид, на български, с речта на Тодор Живков на Мартенския пленум на Централния комитет на БКП през 1963 г. Мисля, че ще бъдат доволни от ясните изразни средства на Живков… дори и някой друг да е подготвил речта. А самият Тито не е писал речите си…

Още: Ново напрежение: Северна Македония се оплака от „политическа агресия“ от България

(Факсимилета от речта на Тодор Живков можете да видите ТУК, бел. ред.)

(Следва)

Автор Владимир Перев