(ВНИМАНИЕ: ПУБЛИКУВАМЕ ПОТРЕСАВАЩИ ЧАТОВЕ!) Смърт на петия етаж и живот на пет линии „пико“: Кой уби Ивана в Струмско?

Има една особена, вледеняваща тишина, която настъпва след като чуеш тъпия удар на човешко тяло в асфалта. Тази тишина обикновено се разкъсва от сирени, писъци и ридания, но в случая с трагичната смърт на младата Ивана пред блок 17 в благоевградския квартал „Струмско“, тишината беше разкъсана от нещо много по-страшно. От наглото, цинично и немислимо тракане по клавиатурите на едни смартфони, зад чиито екрани се крият не просто младежи, а завършени продукти на един тотален обществен и институционален разпад. Днес ние от Топ Преса не просто проследяваме хронологията на една смърт. Ние се спускаме в най-мрачния, невидимо пулсиращ ад на българската действителност, за да ви покажем онова, което институциите отказват да видят. Бащата на Ивана, Стойне Стойнев, един почернен родител, чийто живот е приключил в навечерието на 24 май, застана с лицето си, за да изкрещи една истина. И за да подкрепи думите си, той извади на светло онова, което децата си пишат, докато ние мислим, че спят.

Това, което виждаме в тези чатове, предоставени и анализирани в редакцията на Топ Преса, не е просто младежки жаргон. Това е стенограма на едно падение. Когато едно момиче лежи мъртво след така нареченото „абитуриентско парти“, а друго момче се бори за живота си, ние очакваме шок, покаяние или поне гузна тишина от техните връстници. Вместо това, в социалната мрежа Threads се разиграва диалог, който би накарал и най-закоравелия криминалист да настръхне. Профил с името georgieww06 раздава онлайн присъди с лекотата, с която очевидно се раздават и наркотиците в тази компания. „No one asked kys“, пише той. За тези, които не познават бездънната яма на интернет сленга, „kys“ означава „kill yourself“ – убий се. Това не е просто обида, това е подстрекателство, изречено в среда, където човешкият живот вече е девалвирал до нивото на употребена салфетка. Но цинизмът не спира дотук. Същият този младеж хладнокръвно заявява на друг потребител, че ще „умре на третия афтър“, добавяйки вулгарни епитети, които издават не само липса на елементарно възпитание, но и дълбоко вкоренена психопатия и чувство за абсолютна безнаказаност.

Нека се спрем на най-страшното. Думата „пико“. Уличното име на метамфетамина – евтината, мръсна и смъртоносна синтетика, която пържи мозъците на децата ни по-бързо, отколкото държавата успее да свика поредната безсмислена комисия за борба с наркотрафика. Когато едно момиче в чата умолява да спрат да търсят нейни снимки в приложението Telegram, отговорът, който получава, е като шамар в лицето на цялата правоохранителна система: „От telegram само пико“. Разбирате ли какво четете? Това е публично признание. Това е показно за начина, по който функционира съвременният наркопазар. Докато полицията прави показни акции на дребни дилъри по ъглите, истинската търговия, съпроводена с изнудване, разпространение на компрометиращи снимки и унищожаване на човешки съдби, тече в криптираните канали на Telegram. И тези деца го знаят. Те го живеят. Те пазаруват там, те се унижават там, те умират там.

Абсолютният връх на тази перверзна гордост идва в следващия кадър, където същият този профил, коментирайки снимка на екранната двойка психопати Жокера и Харли Куин, заявява съвсем неприкрито: „Аз на 5 линии пико“. Пет линии метамфетамин. Това не е хвалба на объркан тийнейджър, това е диагноза на една система, в която дрогата е по-достъпна от кутия цигари, а дилърите са идолите на деня. Бащата на Ивана съвсем точно зададе въпроса, който трябва да ехти в кулоарите на властта: „Мъртви деца и живи дилъри. Докога?“. И отговорът се крие именно в тези гнусни дигитални реплики. Докогато позволяваме на тази субкултура да съществува безнаказано. Докогато превръщаме жертвите във виновни, а палачите – в свидетели.

Но наркотиците са само едната страна на монетата. Другата е насилието, превърнато в норма, в забавление, в шега. Потресаващата снимка на мъжки ръце, които опъват кожен колан, придружена с текст „Pov: ти си ми дъщеря“, е еманация на болното съзнание, което вирее в тези среди. Коланът, като символ на физическо наказание, на доминация над по-слабия, на смазване на женското достойнство. И по-страшното е, че това намира одобрение. Друг младеж оправдава кадъра с думите, че ако дъщеря му качвала такива неща, „няма ли да изяде колана“. Тук вече не говорим просто за деца, които експериментират. Говорим за изграден манталитет на насилници, които смятат, че имат правото да наказват, да удрят, да притежават.

И точно тук думите на Стойне Стойнев придобиват ужасяваща плътност. Той не вярва, че дъщеря му просто е паднала. Той е категоричен, че Ивана е била манипулирана, използвана, първо брутално насилвана, а едва след това – убита. Когато съпоставим твърденията му, подкрепени според него от заключението на патоанатома, с тези изтекли чатове, картината става кристално ясна и непоносимо тежка. Виждаме среда, в която момичетата са разменна монета в Telegram, в която насилието с колан е повод за шеги, а метамфетаминът е горивото, което изтрива всички човешки задръжки и морални граници. В такава среда, едно чисто и уязвимо дете няма шанс. То е плячка.

И какво прави държавата в лицето на своите институции пред тази кървава реалност? Съдът, в лицето на съдия Диана Узунова, решава, че няма достатъчно доказателства, за да задържи в ареста 20-годишния студент по философия Александър Георгиев, обвинен за смъртта на момичето. Можем само да гадаем каква философия учи този младеж и какви морални категории са обсъждани на онзи пети етаж, но решението на съда е поредният пирон в ковчега на вярата ни в правосъдието. Бащата е прав – никаква реформа не върши работа в счупена система. Системата е толкова счупена, че през нейните пукнатини изтича кръвта на децата ни, докато магистратите четат буквата на закона, но са напълно слепи за неговия дух.

Ние от Топ Преса не сме съд, за да раздаваме присъди. Но сме журналисти и като такива сме длъжни да бъдем камбаната, която бие на тревога, когато институциите са оглушали. Тези чатове не са просто клюка от социалните мрежи. Те са веществено доказателство за моралното разложение, което отглеждаме в собствените си дворове. Те са доказателство, че трагедията с Ивана не е изолиран инцидент на пияни абитуриенти, а логичен завършек на един процес, в който дилърите на „пико“ са оставени да се разпореждат със съдбите на непълнолетните. Бащата е предоставил тази информация на полицията. Има и други деца, които дават показания. Въпросът е дали някой иска да чуе, или отново ще станем свидетели на замитане под килима, на експертизи, които се бавят с години, и на дела, които катастрофират в съдебната зала поради „липса на доказателства“.

Този петък пред Съдебната палата в Благоевград няма да се съберат просто хора, за да запалят свещ. Това бдение е вик срещу мълчанието. Викът на един баща, който е изгубил най-скъпото си, но не е изгубил смелостта да посочи с пръст истинските виновници – не само физическия извършител, но и цялата онази гнила мрежа от наркоразпространение, онлайн експлоатация и институционален чадър. Дали ще го чуем? Дали ще прочетем отново тези чатове и ще осъзнаем, че утре профилът с метамфетамина може да пише на нашето дете? Смъртта на Ивана е присъда за всички ни. И ако сега отвърнем глава, ако оставим дилърите да продават в Telegram, а насилниците да се хвалят с коланите си в Threads, значи сме съучастници в следващото падане от петия етаж. А то, повярвайте, вече се подготвя някъде там, сред петте линии смърт.