МЪЛНИЯ В ТОП ПРЕСА! СКАНДАЛЪТ СЕ РАЗРАСТВА! НАГЛОСТ В ПЛИК: ДИРЕКЦИЯТА НА НП „РИЛА“ ПРИЗНА ЗА СХЕМАТА „МАКЕДОНИЯ“, КРИЕ СЕ ЗАД ТАЙНИ ШВЕЙЦАРСКИ ЕКСПЕРТИ!

ШОК И БЕЗУМИЕ В РИЛА: ДИРЕКТОР С КАНАБИС И 2,31 ПРОМИЛА РАЗДАВА ШВЕЙЦАРСКИ МИЛИОНИ ЗА ХАРТИЯ!

Как екоминистерството и Национален парк „Рила“ превърнаха защитената природа в пералня за 90 бона чрез нагласена поръчка за хижа „Македония“ и защо институциите се крият зад кухи чиновнически фрази

Всичко започна на 1 май 2026 година, когато екипът на ТОП ПРЕСА публикува първата част от своето разследване, осветлявайки една на пръв поглед рутинна, но всъщност дълбоко порочна схема за усвояване на средства в Национален парк „Рила“. Тогава ние първи разровихме документацията около една обществена поръчка с уникален номер 01331-2026-0001, чиято официална цел звучеше повече от благородно – изготвяне на прединвестиционно проучване за рехабилитация на туристическата инфраструктура на емблематичната хижа „Македония“. Сумата от 45 000 евро без ДДС, осигурена по линия на швейцарската програма ProPark, на хартия трябваше да послужи за модернизиране на планинарството. Още тогава обаче нашият журналистически нюх усети специфичната миризма на нагласения конкурс, на онзи добре познат в България институционален гнилостен процес, при който парите на европейските и швейцарските данъкоплатци потъват в джобовете на правилните консултантски кръгове. Ние зададохме въпросите си гласно. Попитахме институциите как е възможно една купчина хартия да струва близо 90 000 лева и защо условията на търга са написани така, че да елиминират всякаква реална конкуренция. Очаквахме отговори, очаквахме документи, очаквахме дори някакъв опит за смислено оправдание. Вместо това получихме класическа демонстрация на чиновническа наглост, облечена в бланките на Закона за достъп до обществена информация.

Днес, седмици по-късно, държим в ръцете си официалните отговори от Дирекция „Национален парк Рила“, които вместо да разсеят съмненията ни, ги превърнаха в категорични доказателства за организиран институционален произвол. Документите, получени в редакцията на ТОП ПРЕСА, са подписани не от кого да е, а от заместника на директора – Маргарит Делин. Самият факт, че титулярят на поста липсва от тези ключови отговори, е първият огромен червен флаг, който се вее над сградата на дирекцията. Но към директора ще се върнем малко по-късно, защото неговата лична история е еманация на целия разпад в системата на Министерството на околната среда и водите. В тези няколко страници административен текст, изпратени до нашия разследващ екип, държавата се опитва да ни убеди, че черното е бяло. Те признават, че поръчката е само за „прединвестиционно проучване“ и изрично подчертават, че тя не включва никакво реално проектиране. С други думи, потвърждават най-големия ни страх – 90 хиляди лева ще бъдат платени за едни теоретични анализи, за чертежи на намерения и за красиви презентации, които утре могат да бъдат хвърлени в кошчето. Институцията се крие зад общи фрази за „проведени обследвания“ и „работни срещи с експерти от швейцарска страна“, но когато ТОП ПРЕСА поиска да види черно на бяло тези анализи и протоколите от тези митични срещи, срещнахме глуха стена от мълчание. Те твърдят, че са спазени всички законови процедури. И тук е най-големият цинизъм на държавната машина – в България схемите винаги са формално законни, те са изпипани юридически така, че да не можеш да ги пипнеш в съда, но смърдят безпощадно на корупция.

Нека разглобим механизма на тази измама, маскирана като обществена поръчка, защото именно това е фокусът на нашето безкомпромисно разследване. Възложителят е заложил в методиката за оценка един капан, който е толкова стар, колкото и самият Закон за обществените поръчки, но продължава да работи безотказно. Цели 60 точки от общо 100 се дават за субективния критерий „Професионална компетентност на персонала“. Цената, забележете, носи едва 40 точки. В превод от бюрократичен на нормален български език това означава, че дори да се яви фирма, която предложи да свърши работата перфектно за половината пари, тя няма никакъв шанс да спечели, ако комисията в парка реши, че нейните експерти не са достатъчно „компетентни“. А кой преценява компетентността? Същите тези чиновници, които са написали изискванията за биография на „Ръководител екип“ и „Водещ проектант“ така, сякаш са преписвали CV-тата на предварително избраните победители. Това не е конкурс, уважаеми читатели, това е шивашко ателие, в което костюмът се шие по точните мерки на клиента, а останалите участници са поканени само за масовка, която да легитимира процеса пред швейцарските донори. ТОП ПРЕСА е категорична – когато субективната оценка надделява над икономическата логика в такива брутални пропорции, това е сигурен знак, че парите вече са разпределени под масата.

Но наглостта не спира дотук. В техническите спецификации на тази скандална поръчка открихме клауза, която на практика превръща бъдещия независим консултант в обикновен послушник на парковата администрация. Изпълнителят е задължен тясно да координира всяко свое действие с „отговорен служител – ръководител на проекта“, посочен от парка. Предвидени са 4 месеца за теренно проучване в суровите условия на Рила и цял 1 месец за „корекции“. Какви корекции очаквате да правите цял месец върху едно обективно научно и инженерно проучване, освен ако целта не е резултатите да бъдат нагласени така, че да обслужват нечии чужди интереси? Планът за управление на Национален парк „Рила“ е изключително рестриктивен и забранява почти всякаква човешка намеса, която не е свързана с опазването на природата. Страхът на всички истински планинари е, че чрез това скъпоплатено проучване ще се създаде вратичка, през която хижа „Македония“ да бъде трансформирана в луксозен комерсиален обект, привличащ тълпи от консуматори, а не любители на планината. А когато консултантът е избран с нагласени 60 точки и е държан на къса каишка от парковия ръководител, той ще напише в доклада си точно това, което му бъде наредено.

И тук стигаме до дъното на моралния абсурд, до истинската причина този случай да е не просто поредната нагласена поръчка, а диагноза за състоянието на българската държавност. Кой стои на върха на тази пирамида? Кой е човекът, чиято администрация разпределя тези швейцарски милиони и наставлява архитекти и инженери какво да пишат в проучванията си? Това е същият онзи директор на Национален парк „Рила“, Красимир Андонов, чието име преди време гръмна в националните новини с безпрецедентен скандал. Същият този държавен служител, назначен с политически протекции, който бе главен герой в екшън с автомобил в курорта Боровец, завършил с разбиване в оградата на местния гробищен парк. Тогава полицията и техническите средства отчетоха резултати, които биха вкарали всеки обикновен гражданин директно зад решетките – 2,31 промила алкохол в кръвта и положителен тест за употреба на канабис. Всяка нормална европейска държава, да не говорим за Швейцария, чиито пари сега този човек управлява, би го уволнила дисциплинарно още на същата сутрин. Но ние сме в България. Тук човекът с канабиса и зверското пиянство зад волана продължава да е на поста си, продължава да ръководи една от най-важните защитени територии в страната и продължава да организира обществени поръчки с предизвестен край.

ТОП ПРЕСА пита открито и без заобикалки министъра на околната среда и водите: това ли е вашето лице пред швейцарските ни партньори? Как е възможно човек с подобно криминално-битово досие да бъде моралният гарант за прозрачното харчене на публични средства? Ние виждаме логиката, тя е зловеща, но ясна – един компрометиран директор е идеалният изпълнител на чужди воли. Човек, държан в зависимост от собствените си пороци и закононарушения, никога няма да зададе излишни въпроси, когато отгоре му спуснат списъка с фирмите, които трябва да спечелят милионите по програма ProPark. Затова и днес, когато нашата медия иска отговори по ЗДОИ, под тях стои подписът на заместника Делин. Директорът очевидно е пазен в сянка, за да не се набива името му в документите, свързани с разследвания, но системата, която той е изградил, работи безотказно. Работи като перфектна центрифуга за извличане на държавен и европейски ресурс, докато пътеките в Рила се рушат, маркировката изчезва, а планината се превръща в заложник на мафиотски интереси.

Ние от ТОП ПРЕСА отказваме да бъдем безмълвни свидетели на това поругаване на природата и закона. Харченето на 45 000 евро за хартия на фона на разрухата в планинския ни туризъм е престъпление срещу здравия разум. Когато това харчене е маскирано зад нагласена методика, която елиминира конкуренцията, то се превръща в криминално деяние. Случаят с хижа „Македония“ е само върхът на айсберга в Национален парк „Рила“. Той доказва, че институциите в България отдавна са престанали да работят за обществения интерес и са се превърнали в обслужващ персонал на частни консултантски кръгове. Настояваме за незабавна и пълна ревизия на всички процедури по програма ProPark от страна на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Агенцията за държавна финансова инспекция. Настояваме швейцарското посолство да бъде уведомено какви хора управляват техните пари. И най-вече – настояваме за оставката на едно ръководство, което управлява парка така, както управлява личния си автомобил след употреба на алкохол и наркотици – катастрофално и безрасъдно. ТОП ПРЕСА ще следи всяка стъпка от този нагласен процес, ще освети името на фирмата победител и свързаностите ѝ, защото истината е единственото оръжие, което тези хора все още не могат да купят с нашите собствени пари.

Ако подобен скандал се развиеше в Швейцария или в която и да е нормална западноевропейска държава, сценарият щеше да изглежда коренно различно и развръзката щеше да настъпи за броени часове, а не да се точи с години.

Първо и най-важно: моралният стандарт и оставките. В Швейцария, държавата донор в случая, ако директор на национален парк бъде хванат зад волана с 2,31 промила алкохол и положителен тест за наркотици, разбивайки се в гробищен парк, кариерата му приключва на секундата. Дори нямаше да се стигне до уволнение – той самият щеше да подаде оставка още преди изгрев слънце на следващия ден, а до обед щеше да е направил публично извинение. Обществото там не толерира подобно поведение от хора, на които е поверено управлението на национално богатство и публични средства. В България обаче, този човек не просто запазва поста си, но продължава да подписва и контролира обществени поръчки за стотици хиляди левове.

Второ: реакцията на институциите при журналистическо разследване. Ако швейцарска медия публикува данни за нагласена обществена поръчка, при която 60% от оценката е оставена на субективни критерии (което само по себе си там би светнало червената лампа на всеки одитор), местната прокуратура и антикорупционните комисии щяха да се самосезират незабавно. Проектът щеше да бъде замразен до изясняване на случая. Тук, както виждаме от отговорите по ЗДОИ, държавната машина просто отговаря с клишета от типа „всичко е по закон“ и очаква бурята да отмине.

Трето: управлението на защитените територии. В Европа националните паркове са светиня. Планирането на каквито и да е „трансформации“ на обекти като хижи се случва след дълги обществени обсъждания, прозрачни процедури и абсолютен приоритет на екологията. Тук процесът е обърнат – първо се осигуряват парите по някаква програма (ProPark), после се нагласява поръчка за „консултантски услуги“, за да се оправдае тяхното харчене, а природата остава на заден план.

Фактът, че се използват именно швейцарски средства по този начин, прави ситуацията още по-абсурдна. Това е гавра с парите на европейските данъкоплатци, които вярват, че помагат за опазването на българската природа, докато реално субсидират една нереформирана, зависима и дълбоко порочна административна система.