СКАНДАЛ В АРМИЯТА: Военни чиновници наливат 1 милион лева за вода в пробити каци напук на закона и здравия разум!

Докато обикновеният българин брои стотинките си, за да плати поредната безмилостно напомпана сметка за вода, а цели региони в страната са на воден режим и се къпят с канчета, в родните министерства цари съвсем друга, паралелна реалност на охолство и чиновническа летаргия. В тази реалност парите на данъкоплатците не просто се харчат с лека ръка, те буквално изтичат в канала, придружени от фрапантни гафове, неграмотност и пълна липса на контрол. Поредното шокиращо разкритие, до което екипът на toppresa.com достигна след детайлен анализ на масивите с обществени поръчки, насочва прожекторите към една от най-богатите, но и най-тихи структури в държавата – Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“. Именно тази агенция, която стопанисва апетитните имоти, почивните станции и луксозните хотели на военните, е на път да раздаде над 1 милион лева, или точно 511 902,50 евро без ДДС, за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води. На пръв поглед, както често се случва в блатото на държавната администрация, заглавието на процедурата звучи скучно, рутинно и безкрайно безинтересно. Чиновниците разчитат точно на това – че никой няма да се разрови в папките, че никой няма да прочете дребния шрифт и че милионите ще бъдат разпределени тихомълком. Ние от toppresa.com обаче отказахме да подминем тази наглед тривиална процедура, защото там, където държавата бърза да раздаде пари без предварително обявление, винаги се крие нещо гнило. И очакванията ни се оправдаха с гръм и трясък.

Нека първо да надникнем зад завесата на това какво всъщност се финансира с тези колосални суми. Поръчката е грандоманска по своя мащаб и обхваща цели 21 обособени позиции, разпръснати из цялата страна. Зад сухите канцеларски термини се крият местата, където висшият ешелон на армията и техните приближени отмарят и се наслаждават на живота далеч от казармите и полигоните. Говорим за хотел „Олимп“ и почивна станция „Боровец“, за хотел „Рибарица“, за хотел „Созопол-МО“, за хотел „Несебър-МО“, за бунгалата и къмпингите по родното Черноморие, където военният елит събира тен, както и за десетки военни клубове и резиденции, включително знаковата резиденция „Лозенец“ в столицата. Всички тези огромни сгради, басейни, спа центрове, кухни и зелени площи гълтат вода като обезумели, а сметката, разбира се, се плаща от държавния бюджет. И понеже става дума за вода, законът позволява на агенцията да избегне тежките и конкурентни процедури, избирайки вратичката, наречена „договаряне без предварително обявление“. Аргументът е железен и формално неоспорим – ВиК дружествата у нас са териториални монополисти и няма как да си купиш вода от друго място. Но именно тук, скрити зад комфорта на монопола и липсата на конкуренция, военните чиновници са сътворили такива документални шедьоври на некомпетентността, които биха разсмели до сълзи всеки първокурсник по право, стига да не ставаше въпрос за нашите пари.

Започваме с най-малкия, но изключително показателен гаф, който ясно илюстрира как точно се работи в кабинетите на агенцията. Срокът за подаване на офертите е определен до 2 юни 2026 година. Всичко изглежда нормално, докато човек не отвори задължителните образци на документи, които фирмите трябва да попълнят. Там, сред купищата бумаги, се мъдри една изключително важна в съвременния политически контекст декларация – тази за липса на руско участие и свързаност с руски субекти, съгласно санкциите на Европейския съюз. В стремежа си да отбият номера и да си тръгнат по-рано от работа, експертите на агенцията просто са копирали файла от стари, отдавна приключили поръчки. Файлът буквално носи заглавието „deklaracia-dopalnenie-10-2025.pdf“. Да, уважаеми читатели на toppresa.com, през лятото на 2026 година, администрацията на военните клубове изисква от участниците да подписват документи от миналото, създадени и датирани за 2025 година. Това механично „копи-пейст“ отношение показва брутално пренебрежение към детайлите. Тези хора, които получават дебели държавни заплати, класове за прослужено време и сигурност, за която частният сектор само може да мечтае, дори не са си направили труда да променят името на един файл, преди да пуснат поръчка за над един милион лева. Това може да изглежда като дребно заяждане, но в света на обществените поръчки всяка запетая има значение, а подобна немарливост е отлична предпоставка процедурата да бъде обявена за порочна. Но това е само върхът на айсберга, същинският скандал тепърва предстои.

Истинската бомба в това разследване на toppresa.com избухва, когато стигнем до Обособена позиция № 21. Там възложителят гордо е обявил, че търси доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води за нуждите на Военния клуб в град Ботевград. И дотук всичко е чудесно, клубът има нужда от вода, тоалетните трябва да се пускат, градинките трябва да се поливат. Проблемът обаче е в това на кого агенцията се кани да даде парите за тази услуга. В официалната документация е посочено, черно на бяло, че обектът попада в обхвата на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – град София. Тоест, държавните бюрократи са решили да поканят на договаряне държавното ВиК дружество, което обслужва София-област. Само че всеки средностатистически жител на Ботевград би се хванал за главата от този безумен административен абсурд. Причината е проста, но очевидно недостижима за висшия интелект на софийските чиновници – град Ботевград не се обслужва от държавното софийско ВиК! Общината има свое собствено, напълно независимо общинско дружество, което се нарича „ВиК Бебреш“ ЕООД. То е единственият легитимен оператор на територията на града, то поддържа тръбите, то събира парите и то доставя водата.

Можете ли да си представите мащаба на тази некомпетентност? Военната агенция е подготвила документация, заделила е бюджет, пуснала е процедура и се кани да подпише договор и да плаща държавни пари на фирма, която няма нито една тръба в Ботевград и няма абсолютно никакво законово право да доставя вода там. Какво ще се случи на практика? Държавното софийско ВиК, ако изобщо благоволи да отвори тази оферта, ще се чуди и мае как да фактурира вода за обект, до който няма достъп. А през това време истинският доставчик – общинското „ВиК Бебреш“, няма да получи и стотинка, защото просто не е поканено да участва в процедурата, тъй като гениите от агенцията са объркали юрисдикциите. В един прекрасен ден, докато военните си правят събрание или банкет в клуба в Ботевград, чешмите просто ще пресъхнат, защото местното ВиК ще им спре водата за неплатени сметки. А отговорникът в София ще размахва яростно един безполезен договор с грешната фирма и ще се чуди защо тоалетните не работят. Това е христоматиен пример за това как се управляват държавните дела у нас – от кабинета в центъра на София, без никой да си направи труда да отвори дори една карта или да провери един елементарен регистър в интернет, за да види кой доставя водата в съответната община. Ние от toppresa.com публично питаме: кой ще поеме отговорността за този грандиозен гаф и дали експертите, писали това техническо задание, изобщо знаят къде се намира Ботевград на географската карта?

Но абсурдите не спират дотук. Цялата концепция на тази обществена поръчка крие в себе си един тежък юридически конфликт, който е публична тайна в гилдията, но за който никой не смее да говори на глас. Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ се опитва да приложи правилата на Закона за обществените поръчки (ЗОП) върху услуга, която е строго регулирана от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Военните са съставили свои собствени договори, налагат свои собствени условия, изискват специални декларации, включително въпросните недоправени документи за конфликт на интереси и руски санкции, очаквайки ВиК монополистите да застанат мирно и да козируват. Истината обаче е коренно различна. ВиК дружествата в България не се интересуват от прищевките на военните агенции. Те работят по строго одобрени от КЕВР Общи условия, в които е ясно разписано как се подава вода, кога се спира, как се плаща и какви са неустойките.

Когато се стигне до подписване на договори, водните барони в съответните градове масово отказват да подпишат измислените чиновнически контракти на военните и категорично настояват нещата да се случват по техните правила. Получава се един грозен сблъсък на две държавни машини, от който обикновено страда общественият интерес. Военните заплашват, че няма да дадат поръчката, а ВиК операторите просто им казват: „Добре, не я давайте, ние утре идваме и ви спираме водата в хотела, пък вие се оправяйте с туристите си в униформи“. И в крайна сметка агенцията винаги кляка пред монополиста, но въпреки това продължава на всеки две години да бълва едни и същи безсмислени процедури, само за да симулира дейност и да оправдава раздутия си щат. Цялата тази бумащина, преписването на стари файлове, бъркането на градове и фирми не е нищо повече от един грандиозен, зле режисиран театър, за който ние плащаме над половин милион евро.

Журналистическото разследване на toppresa.com изважда на бял свят не просто една сбъркана поръчка. Това е диагноза. Това е смразяваща снимка на това как функционира администрацията, натоварена да управлява едни от най-ценните активи на държавата. Когато не можеш да определиш правилно кой ти доставя водата в ключов обект край София, как можеш да очакваш обществото да ти вярва, че управляваш ефективно милионите левове за ремонти, поддръжка и развитие на цялата тази огромна хотелска и почивна база? Отговорите на тези въпроси се губят в дългите коридори на властта, където единственото важно нещо е да се усвоят парите, а дали това ще стане законно, логично или поне граматически правилно, е подробност, която не вълнува никого. Докато прокуратурата и Агенцията за държавна финансова инспекция спят дълбок зимен сън през лятото на 2026 година, ние от toppresa.com ще продължаваме да ровим в мръсните тайни на чиновниците, защото някой трябва да пази парите на този изстрадал народ. Очакваме с огромно нетърпение да видим дали след нашите разкрития шефовете на ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“ ще имат доблестта да прекратят тази порочна процедура, да си поправят безумните грешки и евентуално да потърсят дисциплинарна отговорност от онези спящи експерти, които се опитаха да харижат парите за вода на Ботевград на напълно грешна фирма. Ще следим случая под лупа и няма да оставим нещата така, защото търпението на хората отдавна е изчерпано, а безочието на бюрократите очевидно няма граници.