Симеон Матев, доцент по климатология, пред „Труд news“: Очаква ни поредно много горещо лято

За последните 120 години река Янтра е преляла повече от 15 пъти 

Лятото и зимата са се затоплили повече от другите два сезона

За пороите, наводненията и участието на хората в тях разговаряме с климатолога Симеон Матев. Питаме и приличат ли си причините за наводненията край морето и тези от последните дни в Габрово, Севлиево и Велико Търново. Матев говори и за това, възможно ли е очакваният „супер“ Ел Ниньо да предизвика катаклизми и в Европа и какви са прогнозите за летните месеци в страната ни.

Отмина ли страшното, или се очакват нови наводнения?
– По отношение на наводненията никога не отминава страшното, защото такива трагични събития, мине време и се повтарят. От природна гледна точка страната ни е много благоприятна за подобни повишавания на речните нива през този сезон. Климатична черта на нашия регион е, че през май и юни в Северна и Западна България е максимумът на валежите. Това е период през годината, когато падат значителни валежи и благодарение на това, от една страна почвеният слой е почти постоянно преовлажнен, а от друга – нивата на реките са високи. И когато паднат в рамките на няколко часа една месечна норма валежи, както беше при последния случай, количеството вода не може да се отече бързо и води до повишаване на речните нива и заливане на прилежащите територии. Освен това долината на река Янтра е с особено от географска гледна точка положение. Водосборната област на реката е със стръмни склонове, което провокира бързо отичане на водите към долното течение. От друга страна, след изворната област река Янтра с множество меандри, образувани във високи, добре издигнати склонове, няма добре обособени заливни тераси. В заливните тераси, които съществуват са разположени населените места и това е много благоприятно за случването на наводнения, като това, което видяхме.

– Казвате, че всеки май има обилни валежи, но не всеки май стават наводнения. Има ли някаква цикличност?
– За последните 120 години река Янтра е преляла повече от 15 пъти с щети и създаване на бедствена ситуация, тоест – това е регион, който е много податлив. Освен това през 2013 г. беше създадена карта с риск от наводнение в България и течението на Янтра попада в зоната с най-големи опасности. Права сте, че не всяка година се случват наводнения, но и не всяка година имаме изливане на такива големи количества валежи върху една територия – тези 80-100 литра паднаха на много голяма площ, повече от 6000-7000 кв км. А количеството вода, което падна върху този регион се равнява на един среден по размери язовир. И всичко това се случи само в рамките на два часа.

– Какви са ненаучените уроци?
– За едно наводнение не само природата е виновна, ако въобще можем да търсим вина по този начин. Освен природата винаги има и друг фактор и това е човешката дейност. От една страна – част от населените места се намират в територии, които са лесно заливаеми. Тук има исторически фактор – няма как да преместим къщите. Но десетилетия наред деретата на реките се замърсяват, хвърлят се боклуци, тези боклуци в един момент високите нива на реките ги понасят, запречват се по мостовете и се получават бентове, които допълнително усилват кинетичната енергия на реката. И това води до по-големи разрушения. Третият фактор е инфраструктурата, част от която не е оразмерена спрямо съвременните стандарти – част от мостовете са с по-ниска проходимост, част от отводнителната мрежа е с по-тесни шахти за отвеждане на водата. Да, вземани са много мерки, построявани са диги, но всички съоръжения изискват осъвременяване и регулиране, а това не се прави. Най-добрия начин за справяне с подобна ситуация не е да се действа последващо, както сега – видяхте колко министри отидоха и се снимаха при наводнените хора – а действията трябва да са предварителни. Превенцията е най-сигурният начин за справяне с подобна ситуация. Тя включва почистване на дерета, изчистване на всички шахти, да могат да поемат свободно водата и изграждане на прилежаща инфраструктура, която да защити въпросните постройки.

– Сигурно ли е, че тези постройки за законни?
– Това е част от проблема – голяма част от постройките са незаконни, или имат издадени разрешения, но те са в противовес със закона за строителство в зони, податливи на наводнения. Може да се направи проверка, но както знаем в нашата държава подобни проверки или не се правят, или ако се направят завършват с неизвестен извършител.

– Различни ли са причините за наводненията от миналата година по Черноморието и тазгодишните в Габрово, Севлиево и Велико Търново?
– Първо, от природна гледна точка са различен тип наводнения. Второ, една от причините за трагедиите по морето бе именно застрояването в оточната област на реките, докато при сегашните наводнения застрояванията не са в оточната област на Янтра. Тук проблемът е по-скоро, че реката няма как да се отече и единственият начин, когато вдигне нивото си, е да залее около руслото. В Швейцария, например имат изградена система от водни огледала, които са синхронизирани и когато се повиши нивото, едното огледало изпуска вода към другото и така тази система работи перфектно. Това беше доказано при огромните наводнения, които имаше в Германия, Швейцария и Белгия. В Германия загинаха над 120 човека, а в Швейцария – 0. Винаги съм казвал, че ние трябва да гледаме от страни, където има работещи решения. Не е само до липса на пари – пари за много дейности се отпускат, но се изразходват нерационално и не за това, за което се отпускат. Не зная как може да се отстрани това нехайство спрямо собствените ни животи.

– Ваши колеги от Западна Европа предупредиха, че се задава „супер“ Ел Ниньо това лято. Какво да очакваме?
– Според математическите модели и последните измервания в района на Тихия океан, там където се наблюдава този феномен Ел Ниньо, има доста бърз тренд на повишаване температурата на морската вода и това кара колегите да предупреждават, че предстои силно Ел Ниньо. И не просто силно, а може би най-силното, откакто се правят измервания – става въпрос за повече от 60-70 години. До какво ще доведе е спорен въпрос, тъй като не всички метеорологични параметри имат пряка връзка с Ел Ниньо, особено за Европа. Ясно е, че когато има Ел Ниньо, топлата вода започва да се премества в източна посока и това обикновено води до повече валежи в Южна Америка, в Австралия се наблюдава по-голяма суша, в части от Азия има много сухи периоди, които провокират силни горски пожари на голяма плащ. За САЩ има връзка между Ел Ниньо и влажна зима. Докато в Северните части на САЩ се наблюдава по-мека зима. Но това са региони, които са много далеч от Европа. Старият континент няма ясно изразена връзка с Ел Ниньо, дори нерядко при появата му, наблюдаваме по-студени периоди, което е в противовес с глобалната тенденция. Доста учени в България са правили опити за установяване на корелация между количеството на валежите и Ел Ниньо и не са установили зависимост. Времето в Европа се контролира от други взаимовръзки в атмосферата.

– Наскоро излезе доклад на програмата „Коперник“ към ЕК с констатация, че Европа се затопля двойно по-бързо от останалия свят. Как се отразяват тези климатични промени в България?
– Заключението, че Европа се затопля най-бързо, беше направено преди няколко години и сега само е потвърдено в новия доклад на „Коперник“. Поне от климатична гледна точка България е част от Европа и данните от нашата страна участват в тези изследвания. Данните сочат, че за последните 30 години средната температура се е повишила с малко над градус. Отнесено към повишението на глобалната температура, това повишение е по-голямо, отколкото числата за глобалното затопляне, което е с около половин градус, докато за Европа е над двойно. Но глобалното затопляне не е само повишение на температурата. Важно е да се отчете през които сезони повишението е най-голямо, как се изменя количеството на валежите и годишното им разпределение. По отношение на сезоните – лятото е сезонът през който затоплянето е най-голямо, като от летните месеци трябва да откроим юли и особено август, като през август повишението на средната температура на сегашния 30-годишен период, спрямо предишния 30-годишен период е около 2 градуса, което е много голяма стойност. Следващият сезон с осезаема промяна е зимата, така че най-ясно изразените сезони – лято и зима, са се затоплили най-много. Есента също е с висока степен на затопляни и пролетта е сезонът с най-малко промяна – особено месеците март и април.

– Какво е обяснението за рекордно високите температури от тези дни в Париж, Лондон и други градове на Западна Европа?
– Западна Европа е обхваната от горещ въздух, провокиран от така наречения Висок циклон, който се е образувал над Западна Европа и в този Висок циклон движението на въздушните маси е низходящо. Това води до повишение на температурите, до липса на облаци. Действително в Париж и Лондон на 26 май температурите надвишиха 30 градуса. Високи са температурите в Испания, където достигат до 38 градуса, но Западна Европа е мястото, където динамиката на атмосферните процеси е много голяма и както сега е топло, така още от средата на седмицата ще започне нормализиране и застудяване. Не случайно казваме, че лятото тази година беше в четвъртък, нищо чудно тази година да е било във вторник и сряда, защото там рядко имат периоди на горещо и сухо време. По-интересното е за нас какво предстои.

– Може ли отсега да кажете какво лято ни очаква?
– Ще се върна на заключението, че летния сезон е най-затопленият и най-бързо променящият се сезон в нашата страна и от тази гледна точка чисто статистически е нормално да очакваме едно поредно топло лято. Какво разбираме под топло лято – средната лятна температура, която е съвкупност от юни, юли и август да бъде над нормата. Тук въпросът е с колко над нормата ще бъде. Според дългосрочните сценарии за развитие на времето през следващите три месеца очакванията са средната лятна температура на Балканите, в Югоизточна Европа да бъде с градус, градус и половина над нормата, което на фона на предишните лета не е мнго голямо отклонение. Но опитът показва, че в началото на летния сезон доста често се очаква подобна аномалия, но като се тегли чертата накрая на сезона, аномалията е много по-голяма. С много голяма сигурност, може би над 90% можем да кажем, че това лято ще е поредното наднормено лято – нормално лято не сме имали отдавна. Чисто статистически, нормално лято ще имаме все някога, но изгледите да е това, са малки. Това, че очакванията са за горещо лято не означава, че няма да има и хладни периоди, така че хората да не се изненадват, ако няколко дни температурите са по-ниски. Обикновено преди това, или след това има горещи дни. Интересно е какви са предвижданията за валежи през този летен сезон – не са много обнадеждаващи. И повечето числени модели се обединяват около това, валежите да бъдат по-малко от обичайното. Тоест – освен, че ще бъде по-топло, по-вероятно е да има дълги периоди на засушаване. Това веднага трябва да ни подскаже, че следващото бедствие, което ще ни връхлети след валежите, са пожарите. И затова всеки един ден с валежи през май и юни, за щастие ще има още такива, означава един ден по-малко с вероятност за пожари през лятото. Силно се надявам лятото, макар и по-топло, горещините да бъдат прекъсвани от валежи, за да може поне пожарите да бъдат по-малко.

Нашият гост
Симеон Матев е роден на 19 август 1976 г. в София. Доктор по климатология с докторат на тема “Съвременни изменения на климата в България”. Доцент по климатология в катедра “Климатология, хидрология и геоморфология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси.