Кой ви каза, че джазът ще възроди Ковачевица? Синдромът на културната неадекватност срещу автентичния дух на Югозапада

Нека си кажем истината право в очите, без излишна куртоазия и без да пестим критиката там, където тя е не просто необходима, а жизненоважна за спасяването на нашата културна и историческа памет. „Топ Преса“ е една от малкото медии в съвременния български журналистически пейзаж, която е приела за своя лична кауза местния туризъм. Ние не спираме да работим в полза на развитието и бъдещето на туристическите ядра на Югозапада – както настоящите, така и тези, които тепърва трябва да разгърнат своя потенциал. Винаги сме рекламирали и сме подавали ръка на всяка ценна инициатива, която носи добавена стойност за региона. Но същевременно никога не сме спестявали, няма и да спестим, острите си критични бележки към проекти, които не просто не дават резултат, но и концептуално изкривяват същността на нашите безценни дестинации. Точно такъв е случаят с културната подмяна, която се опитват да наложат някои организатори на събития в гърменското село Ковачевица – едно от най-магичните места на стара България, където духът на миналото и старите традиции би трябвало да диктуват правилата, а не да бъдат заглушавани от чужди на средата концепции.

Повод за тази задълбочена дисекция станаха изключително точните и навременни думи на Яна Канева – изтъкнат фолклорист, естет и пазител на българските традиции. В социалната мрежа тя изрази своята категорична и напълно основателна критичност към организаторите на събитията в Ковачевица. И с пълно право. Какво се случва в това село, което би трябвало да бъде водещ акцент за старите рецепти, обичаите и автентичния фолклор? Случва се един културен парадокс, една семиотична катастрофа. Местните организатори, водени от някакъв криворазбран елитаризъм и псевдоинтелектуален напън, залагат на джаз фестивали, класическа музика и абстрактна, неразбираема за широката публика съвременна поезия.

Това е класически пример за културен дисонанс и дълбоко неразбиране на концепцията за „genius loci“ – духа на мястото. Ковачевица не е просто декор, тя е жив организъм, изтъкан от камък, дърво и вековна мъка и радост. Да имплантираш джаз импровизации и камерна класика сред тези сурови, автентични каменни зидове, е равносилно на това да сервираш молекулярна кухня в традиционна механа – акт на крещяща неадекватност. Тук не става въпрос за омаловажаване на високата музика или изкуство. Джазът и класиката са колосални достижения на човешкия дух, но тяхното естествено хабитуално пространство са градските концертни зали, бохемските клубове на метрополиите или специализираните арт пространства. Когато ги пренесеш насила в патриархалната матрица на едно възрожденско село, ти не възвисяваш селото, а създаваш кич. Създаваш една изкуствена, стерилна среда за шепа столични сноби, които идват, за да си направят алтернативни селфита, без изобщо да се докоснат до иманентната същност на региона.

Ако искаме да говорим професионално и с експертни термини, това, което се прави в момента, е вид социокултурна джентрификация на наследството. Вместо да се използва уникалния туристически ресурс на дестинацията чрез така наречения „туризъм на преживяванията“ (experiential tourism), се прилага мързеливият подход на копи-пейст културата. Какво всъщност трябва да се случва в Ковачевица? Какви събития, обичаи и събори могат и трябва да се организират там, за да се генерира истински, устойчив и високоприходен туристически продукт, който същевременно съхранява националната идентичност?

На първо място, Ковачевица трябва да се превърне в национален център за исторически възстановки и фолклорна имерсия. Говорим за мащабни събития, които реконструират бита, вярванията и ритуалите на българина от онова време. Представете си възстановки на традиционна местна сватба, където туристите не са просто зрители, а активни участници в ритуала – от замесването на сватбените хлябове до ритуалното бръснене на младоженеца и извеждането на булката под звуците на автентична македонска музика и тежки зурни и тъпани, които карат земята да трепери, а не под нежните, но напълно чужди за този пейзаж звуци на виолончело.

На второ място, задължително е въвеждането на гастрономическа антропология в действие. Кулинарният туризъм е абсолютният глобален хит, а Ковачевица има ресурса да предложи неповторими преживявания. Вместо фюжън кетъринг за джаз гостите, селото трябва да бъде домакин на фестивали на забравените стари рецепти. Бабите от региона са живи съкровищници на кулинарното познание. Събития, посветени на приготвянето на автентични печива, местни месни специалитети, бавно приготвени ястия в глинени съдове на открит огън – това е истинското злато. Туристът днес търси „slow food“ преживяването, търси връзката със земята. Иска да види как се подквасва мляко, как се бие масло, как се точат кори за баница на стар дървен сини. Това е експертният подход към дестинационния брандинг – да изведеш локалното на глобално ниво, запазвайки неговата първична чистота.

Освен това, календарът на събитията трябва да бъде изцяло подчинен на традиционния обреден цикъл. Кукерските и бабугерските игри, които са еманация на тракийското наследство по тези земи, трябва да бъдат централно събитие, изпълнено с мистика и сурова енергия. Сирни Заговезни с паленето на огньове (орада), хвърлянето на стрели (туйкане) и прескачането на огъня за здраве. Еньовден – с мистичното бране на билки по изгрев слънце из дебрите на Родопите и ритуалното им вплитане във венци. Това са събития, които носят огромен емоционален заряд и имат потенциала да привлекат не само български, но и международни туристи, жадни за истинска културна автентичност, а не за глобализирани, унифицирани арт формати.

Не трябва да се пренебрегва и огромният потенциал на занаятчийските събори. Ковачевица, със своето дюлгерско минало, е идеалното място за фестивал на традиционните български занаяти. Дърворезба, тъкачество на стари станове, грънчарство, ковачество. Това са интерактивни формати, при които туристът сам може да изработи нещо със собствените си ръце. Подобен тип „edutainment“ (образование чрез забавление) създава дълбока психологическа привързаност към дестинацията и гарантира многократни посещения.

Проблемът на сегашните организатори е, че страдат от комплекс за малоценност по отношение на родното. Те смятат, че ако не предложат „висока“ западна култура, събитието им няма да бъде престижно. Това е фатална грешка в съвременния туристически маркетинг. Днес престижът не е в това да слушаш джаз в селски двор, престижът е в ексклузивния достъп до изчезваща, автентична култура. Модерният пътешественик, който обикаля света, може да слуша първокласен джаз в Ню Йорк, Лондон или Париж. Той идва в Ковачевица не за да получи бледо копие на европейската градска култура, а за да изживее нещо коренно различно – суровата, магична и неподправена сила на българския корен.

„Топ Преса“ ще продължи да бъде безкомпромисен коректив. Ние подкрепяме всяко усилие регионът да се развива, но категорично се противопоставяме на културното обезличаване и снобарската подмяна. Време е организаторите да слязат от своите псевдоинтелектуални пиедестали, да чуят гласа на експерти като Яна Канева и да осъзнаят, че спасението и икономическият възход на Ковачевица не се крият в неразбираемата поезия. Те се крият в ритъма на тъпана, в шарките на чергата, в аромата на печеното агне и в магията на онова старо, неподправено българско време, което е нашият най-голям и ненадминат капитал пред света. Всичко останало е просто една лоша, фалшива нота в иначе съвършената симфония на българския Югозапад.