Бетонната примка около Банщица: Кой печели от „корекции“, докато Кюстендил чака потопа?

През 1905 година Кюстендил преживява едно от най-страховитите си наводнения, когато придошлите води на река Банщица помитат мостове и къщи, оставяйки града в кал и руини. Тогава местната власт разбира по трудния начин, че планината Осогово не прощава лекомислието. Днес, век и двадесет години по-късно, историческата памет изглежда е изтрита от административния софтуер на общината, а на нейно място се е настанил апетитът за усвояване на средства под благовидния предлог „благоустрояване“. Река Банщица, която пресича Кюстендил, в момента е заложник на концепции, които звучат красиво в предизборните брошури, но са хидроложка бомба със закъснител. Статията на „Топ Преса“ разкрива, че докато експерти от УАСГ като д-р инж. Петър Тодоров и инж. Владимир Кукурин апелират за комплексни изследвания, в България масово се практикува „инженеринг на парче“. Случаят с Банщица е емблематичен за това как една река може да бъде превърната в декоративен елемент, без да се отчита нейният капризен характер. Идеите за превръщане на речното корито в паркова зона и място за рекреация са похвални, но те крият огромен риск, ако не са подплатени с реални хидроложки данни. В Кюстендил се говори за габиони, затревени откоси и естетическо оформяне, но никой не казва какво ще се случи, когато Осогово реши отново да изпрати милиони кубици вода за броени часове.

„Топ Преса“ припомня, че всяка корекция трябва да се съобразява с фактора „екстремни валежи“, които заради климатичните промени стават все по-чести и по-интензивни. В Кюстендил обаче се залага на визуалното, а не на функционалното. Експертите са категорични – подредените под конец габиони са подходящи за Северозападна Европа, където реките са предвидими и спокойни. Тук, на Балканите, нашите реки са поройни. Когато Банщица набъбне, тези камъни в метални мрежи могат да се превърнат в снаряди, които разрушават всичко по пътя си. Скандалното в случая е, че подобни проекти често се прокарват без мащабни прединвестиционни проучвания. Общините у нас действат реактивно – чакат да се случи бедствие, за да поискат целеви милиони, които после се изливат в бетон. В Кюстендил сценарият е същият: търси се ефектът на „красивата река“, докато истинският проблем с проводимостта и безопасността остава на заден план. „Топ Преса“ пита: колко от предвидените средства за „корекция“ на Банщица отиват за реално хидрологично обследване и колко за строителни фирми, чийто единствен капацитет е да редят камъни и да леят цимент?

Анализът на ситуацията показва опасна тенденция – градската среда в Кюстендил е толкова уплътнена, че от реката са отнети нейните заливни тераси. Това означава, че при висок отток водата няма накъде да се разлее и скоростта ѝ става убийствена. Вместо да се търсят решения за разширяване на профила или изграждане на задържателни съоръжения извън града, вниманието е насочено към това как реката да изглежда добре в централната част. Това е чиста проба „архитектурен грим“ върху лицето на една потенциална катастрофа. „Топ Преса“ разкрива хипотезата, че тези проекти са нищо повече от удобен параван за пренасочване на публичен ресурс към лоялни изпълнители. Както виждаме в Царево, където поръчки за 12 милиона евро се обявяват без идеен проект и ОВОС, така и в останалите общини липсата на прозрачност и научен подход е норма, а не изключение. В Кюстендил тишината по темата е оглушителна, но когато водата тръгне по улиците, ще бъде твърде късно за въпроси.

Авторският екип на „Топ Преса“ настоява за незабавна ревизия на всички планове за корекция на Банщица. Недопустимо е в 21-ви век сигурността на хиляди хора да зависи от това дали някой чиновник е решил да направи „паркова среда“ там, където природата е предвидила воден път. Примерът с Перловската река в София и далновидността на кмета Иван Иванов трябва да бъдат обица на ухото за кюстендилската администрация. Иванов е оставил празно място край реката, знаейки, че един ден тя ще го поиска обратно. В Кюстендил обаче се прави точно обратното – застроява се, стеснява се и се бетонира. Това не е развитие, това е престъпна небрежност. „Топ Преса“ ще продължи да следи кои фирми ще спечелят договорите за корекция на Банщица и дали в техните бордове на директорите не стоят същите фигури, които изплуват в скандалните поръчки по Черноморието. Времето на „инженерните импровизации“ трябва да приключи, преди Банщица да си припомни 1905 година.

Екип на „Топ Преса“