СЛОВОТО Е ПРИСЪДА, А НЕ ГИЛОТИНА: ВРЕМЕ Е ЗА ПОКАЯНИЕ ПРЕД ОЛТАРА НА КИРИЛИЦАТА

Днес не е просто ден за венци и захаросан патриотизъм. Днес е ден за тежка, мъжка равносметка. Защото буквите, тези тридесет свещени знака, които Методий и Кирил ни завещаха като светлина, днес в ръцете на мнозина от нас са се превърнали в хладно оръжие. В инструменти за разпад.

Пиша това с болка, която не може да бъде скрита зад клишета. Ние, хората на словото, журналистите, писателите, обществениците, често забравяме една фундаментална истина: силата на буквите не е в това колко силно могат да ударят врага, а колко високо могат да издигнат човека. Вместо това, превърнахме публичното пространство в гладиаторска арена, където всяка дума е напоена с отрова, а всеки коментар е опит за убийство на достойнство.

Стига! Обществото ни е разкъсано, душата на българина е превърната в бойно поле, а съвестта е зазидана под пластове омраза. Кога словото спря да бъде лек и се превърна в тумор? Всеки път, когато използваме мощта на езика, за да рушим, да сеем разделение и да подклаждаме най-низките страсти, ние извършваме предателство спрямо самата същност на българската култура.

Днешният ден трябва да бъде нашето официално напомняне. Напомняне, че отговорността ни не е пред тиража или броя харесвания в социалните мрежи, а пред вечността. Пред децата, които четат нашите редове и попиват модела на поведение. Словото има памет. То не изчезва в ефира, то се вгражда в националния код. И ако този код днес е дефектен, вината е наша.

Нека приемем този празник като момент за смирение. Време е веднъж завинаги да разберем, че езикът ни е даден да съединява, да обяснява, да прощава и да възкресява ценности. Ние не сме собственици на словото, ние сме негови пазители. И ако не спрем да го използваме за разруха, накрая ще останем в пустиня, където никой няма да иска да ни чуе.

Нека буквите ни бъдат градивни. Нека мастилото ни бъде кръв от сърцето, а не жлъч от егото. Защото само чрез чисто слово можем да спасим обществото, душата и съвестта си. Това е нашият дълг. Сега или никога.