Топ ПРЕСА: Ще успее ли проектът на Община Банско „Unique Bansko“ да съживи туризма?
-
- март 27, 2015
Калин КАЛИСТРИН
„Това не е поминък, а обирджийство”, казва Полина Димитрова, която е от все по-редкия вид туристи в Банско – на българите. И добавя: „Поминък е, когато хората изкарват колкото за прехраната си. Но с цени от 7 лева супата и 9 лева салатата не е точно изкарване на прехраната.”
Един от основните лайтмотиви на местния бизнес е, че това, което те наричат „поминък”, ще изчезне без втори кабинков лифт (наричан често „втора кабинка”). Под „поминък” най-често визират основния бизнес в града – туризма, и най-вече зимния. Идеята е, че тъй като туристите са недоволни от услугите, ще предпочитат да прекарват зимната си ваканция на други места. Не са изключение и конспирациите, че на „еколозите от София” им се плаща ако не от съседни държави, то поне от Австрия и Италия, за да не може Банско и регионът да се развиват като дестинация и да му се пречи да откъсне по-голямо парче от туристическия пазар.
В Банско засега няма изгледи за смъртта на поминъка, или поне няма да е заради лифта.
Въпреки че според туристическия бранш липсата на „втора кабинка” и наличието на големи опашки пред настоящата ще доведе неминуемо до упадък. „Липсата на развитие обрича Банско. Нашата цел е да развиваме бизнеса си тук и да задържим децата си – ето, аз обучавам децата от гимназията по туризъм, за да могат да останат, а не да бягат навън”, коментира Малин Бистрин от Съюза на туристическия бизнес и разказва за учениците, които са на стаж в кухнята на ресторанта му. На теория и на практика туризмът е основният бизнес сектор в региона. Преди години е имало три завода в града, но в момента не работи нито един. „За десет години бюджетът на община Банско е нараснал 15 пъти благодарение на многото инвестиции и оборотите на зимния туризъм”, пише в брошурата, наречена „Истината за ски зона Банско”. Тя се раздава от представители на инициативния комитет по време на протестите всеки вторник.
В същата брошура само ред по-долу четем, че „благодарение на общината и на инвеститора безработицата в града падна от 30% на 5%, а в съседните селища Белица и Якоруда от 70% на 10%”. Разговорите и проверките на място всъщност говорят, че не само, че няма проблем с безработицата, но има и недостиг на кадри.
„Трудно намираме хора за работа, защото, първо, няма и, второ – искат много високи заплати”, разказва съдружничката в ресторант „Кръчмата на баба” Боряна Пандева. За разлика от повечето заведения в Банско тя е сменила бизнес модела и в момента предлага хранене срещу фиксирана цена – 10 лева на обяд без алкохол и 20 лева за вечеря. Цената на алкохола също е фиксирана за употреба на кой колкото издържи. „Преди време наемах служители от Варна за по шест месеца, но сега, откакто този модел заработи добре, съм ги наела целогодишно”, добавя Пандева, която управлява и прилежащия комплекс „Пири” на пътя за село Баня.
Поли Цветанова, която управлява апартхотел в района на голф комплекса край Разлог, също потвърждава за липсата на работна ръка. Още повече за добре обучени и учтиви служители, която да работят именно в туристическия бранш. Манталитетът да се разглеждат туристите като някакви длъжници или натрапници се променял, но бавно. „А отношението към хотелите в община Разлог е коренно различно. Не ни канят на изложения, отнасят се с нас като с външни”, казва тя.
Липсата на работна ръка се потвърждава и от Малин Бистрин, който обаче има друга гледна точка. Той изтъква, че по този начин регионът спомага за цялостния спад на безработицата в страната. „Единият ми сервитьор е от Девин, а другият от Търговище. Някои от тях работят при мен от десет години. Момчето от Търговище нали изпраща пари на роднините си там и ги изхранва”, казва той и добавя: „Месото, което готвим, е произведено от някой човек от Белица. Сиренето е от друг от Гоце Делчев. Яйцата са от трето място. Когато туризмът в Банско работи, даваме хляб на много повече хора от тези, които живеят в самия град.”
Част от прехраната на банскалии реално е засегната от силното застрояване на града и главоломното увеличаване на легловата база. Тъй като собственици са компании с инвестиции и по Черноморието, през зимата докарват персонала от морето да работи в Банско. Напролет го връщат отново на крайбрежието. На въпрос колко местни предлагат реално туристическа услуга Бистрин казва: „Хотели до три звезди и къщи за гости са изключително на банскалии. Естествено обстановката преди 10 години направи Банско да е атрактивно място за инвестиции. Дойдоха големи инвеститори, които дадоха, но и взеха от Банско. Някои казват – нарушиха чара. Не вземам отношение, а по-скоро е въпрос на тълкувание.”
Мариана Спасова от Туристическа асоциация „Банско” казва, че трудно може да се прецени колко са реално леглата в града поради наличието на сив сектор. „Има много некатегоризирани хотели и особено апартхотели, които не попадат в никакви регулации. Властите регулират законните, е не незаконните”, коментира тя и се възмущава, че се предлага стая за 28 лева със закуска и вечеря, дори и СПА процедури. В нейния хотел „Кралев двор” двойната стая е 58 лева само със закуска.
Говори се и за това как туроператорите натискат цените до нива 8-10 евро за нощувка със закуска, тъй като има прекалено голямо предлагане на стаи. Проблем се оказва и това, че големите вериги залагат на концепция All Inclusive или нощувки със закуска и вечеря, което лишава местните кръчми и ресторанти от клиенти. А това беше най-пикантната част от туризма в Банско, преди градът да се превърне в това, което е сега. В апартхотелите посетителите имат възможност да си готвят сами.
В последните години нощният живот се е изместил от традиционния център към по-високите части на града около хотел „Кемпински”.
Руска фирма е имала други преживявания. През миналата година е започнала да предлага карти Unocard за отстъпки в заведения и магазини. Когато обаче клиентите отивали в ресторанта, собствениците им казвали: „Каква е тази карта, аз ще ти дам по-голяма отстъпка”, и си спестявали отчисленията към фирмата, като по този начин разбиват бизнес модела, чиято цел е да праща клиенти в точно определени заведения. Евгения Клеймова, която управлява проекта от Разлог, потвърждава историята. „Миналата година имахме около 40 заведения, но повечето бяха некоректни и правеха дъмпинг. Сега останахме с 15 партньора, но сме сигурни, че са коректни. По-добре по-малко, но добри магазини и ресторанти”, коментира тя.
„Да се прави бизнес в Банско е много трудно, особено ако си чужденец. Освен това са превърнали града на базар. Нашите руски клиенти избягват да ходят по улица „Пирин”, защото се уморяват от това да ги дърпат непрекъснато и да им обещават невероятни отстъпки”, добавя Клеймова. Казва, че смята да развива подобен проект и в София, където отношенията между търговец и клиент са много по-изчистени и урегулирани.
(Продължава в следващия брой)
Be the first to leave a review.
