През последните петнадесет години малкото село Огняново в община Гърмен се превърна в емблема на неконтролирания преход от традиционен балнеолечебен център към хаотичен СПА курорт. Докато официалните платформи като bgtourism.bg отчитат стабилен ръст на посетителите и инвестиционен интерес, един по-внимателен поглед върху реалността в района на „Долни бани“ разкрива дълбоки пукнатини в модела на управление на този безценен национален ресурс. Тук, в подножието на Родопите, минералната вода – която по конституция и закон е изключителна държавна собственост – се е превърнала в разменна монета между частни интереси и немощна местна администрация. Разследването на toppresa.com, базирано на анализ на балнеологичните оценки на Министерството на здравеопазването, данни от „Асоциацията за термално наследство“ и исторически справки, показва, че Огняново е напът да стане жертва на собствения си успех, жертвайки природата и закона в името на бързата печалба.

Първият голям абсурд, който удря право в лицето всеки по-задълбочен анализатор, е фундаменталното противоречие в официалните характеристики на водата, поднасяни на туристите. В маркетинговите материали често се твърди, че районът на „Долни бани“ разполага с вода с висока минерализация, което цели да привлече хора със сериозни здравословни проблеми. Реалните данни обаче, публикувани и в специализираните портали за термални извори, са категорични: водата в Огняново е слабо минерализирана. Това не е просто техническа подробност, а съзнателна манипулация на общественото мнение. Слабата минерализация позволява водата да бъде питейна и да се ползва без ограничения, но високата такава изисква специфичен медицински надзор. Когато един курорт започне да обърква основните параметри на ресурса си, това е сигурен знак, че експертността е отстъпила място на търговската агресия. Този терминологичен хаос се пренася и върху дебита. Масово се цитира внушителната цифра от 102 литра в секунда за целия огняновски масив, но се премълчава фактът, че за най-натоварената зона – „Долни бани“ – реалният дебит е едва около 17 литра в секунда. Разликата е критична, защото именно в тази зона са концентрирани най-новите и големи хотелски комплекси. Това води до закономерния въпрос как се захранват десетките басейни в района при такъв скромен ресурс и дали не сме свидетели на порочната практика на агресивно рециркулиране на водата, при която „лечебното“ действие остава само на хартия.

Юридическият връх на огняновската абсурдност обаче е локацията на самите извори. В района съществува прецедент, който би следвало да приковава вниманието на прокуратурата и контролните органи: извор, който се намира физически в периметъра на частен хотел. Според Закона за водите в България, минералните води са публична държавна собственост и достъпът до тях трябва да бъде гарантиран. Когато един каптаж се окаже „затворен“ в частен имот, това създава правен вакуум. От една страна, собственикът на хотела не притежава водата, но от друга – той контролира физическия достъп до нея, което де факто представлява скрита приватизация на общонационално богатство. Подобна ситуация възпрепятства държавните органи да извършват независими проверки на измервателните уреди и на хигиенното състояние на самия каптаж без изричното позволение на собственика. Това е юридическо недоносче, родено от хаотичното застрояване и липсата на регулационен план, който да отдели санитарно-охранителните зони на изворите от строителните петна за хотели. В Огняново оградата на частния интерес е преминала през сърцето на държавния ресурс, оставяйки обществения интерес някъде отвън.

Тази ерозия на общественото е най-видима в състоянието на така наречената „Обществена минерална баня“. В туристическите пътеводители и социалните мрежи тя често се описва като „автентично място“, което пази духа на старите времена. В реалността, за която toppresa.com често получава сигнали, тази „автентичност“ се изразява в рушаща се мазилка, съмнителна хигиена и липса на каквато и да е модерна инфраструктура за хората с увреждания. Тъжно е, че се прави опит лошото управление и системното недофинансиране от страна на общината да бъдат продадени като „ретро чар“. Истинската автентичност би означавала реставрация, която да подчертае връзката с античния град Никополис ад Нестум и римското наследство, а не просто експлоатация на стари сгради до пълното им износване. Фактът, че местните хора и пенсионерите са принудени да ползват тези „сурови“ условия, докато на няколкостотин метра се издигат лъскави спа центрове с джакузита за Instagram, е ярка илюстрация на социалното неравенство в курорта.

Икономическата екосистема на Огняново също страда от тежки деформации. Когато почти всеки посетител бива препращан към един-единствен ресторант – Villa Rai – поради липса на друга алтернатива със стабилна репутация, това не е похвала за ресторанта, а присъда за конкурентната среда в селото. Районът страда от липса на малък и среден бизнес, който да предлага автентични преживявания, извън стените на големите хотели. Всичко това се случва на фона на легендите за „осветената вода“ и връзката с ранното християнство, които се използват за фасада на един доста по-прозаичен и материалистичен модел. Вместо духовност и балнеология, в момента Огняново предлага презастрояване, което убива „родопския характер“, с който местните иначе толкова се гордеят. Когато бетонът на поредния хотел скрие гледката към планината, а минералната вода започне да мирише на хлор поради прекомерна употреба в малки басейни, легендите няма да са достатъчни, за да спасят туризма.

В крайна сметка, Огняново е диагноза за състоянието на българския СПА сектор. Ресурсът е там – той е вековен, ценен и дарен от природата. Но управлението му е застинало в някаква феодална форма, където границите между държавно и частно са размити, а законът се прилага избирателно. Ако не се предприемат спешни мерки за изнасяне на каптажите извън хотелските огради, за реална модернизация на обществените бани и за стриктен контрол върху дебита, „Долни бани“ рискува да остане в историята не като наследник на Рим, а като поредният паметник на прехода, в който златната кокошка е била заклана заради едно яйце. Анализът на toppresa.com показва, че е необходимо незабавно преразглеждане на всички концесии и разрешения за водовземане, за да се гарантира, че лековитата вода на Гърмен ще остане достъпна за всички, а не само за избрани клиенти на конкретни хотели.