Превратът на 19 май 1934 г. – единствената „хунта“ в нашата история?

За разлика от „знаците“ на други радикални обрати в българското минало, датата 19 май не се ползва с популярност. И има защо…

В събитията през 1934 г. особено дейна е ролята на емблематичните за нашата история „превратаджии“ Дамян Велчев и Кимон Георгиев

През 1929-1934 г. светът е обхванат от глобална финансова и икономическа криза, известна като „Голямата депресия“, започнала с „Черния вторник“ (4 септември) на фондовите борси в Съединените щати. Започва стремителен спад на производството и търговията, който предизвиква масова безработица и социални катаклизми… България не остава незасегната, макар и в по-слаба степен в сравнение с големите икономики. В такава обстановка изборите за 23-то Обикновено народно събрание ( 21 юни 1931 г.) са спечелени от опозиционата коалиция Народен блок, съставена от Демократическата, Радикалната и Националлибералната партия и две от крилата на БЗНС – “Врабча 1” и „Стара Загора“. Както и през 1926 г., когато на власт идва Демократическия сговор с премиер Андрей Ляпчев, правителството е оглавено от политик от „старата школа“ – Александър Малинов, който обаче скоро се оттегля от поста и е заместен от своята „дясна ръка“ Никола Мушанов. Кабинетът „в движение“ се заема с антикризисни мерки, вкл. регулиране на цените – политика, която е непоследователна и съпътствана от компромиси. При това правителството управлява в обстановка на драматични промени в Европа и света, вкл. идването на власт в Германия през 1933 г. на Адолф Хитлер.

Трудностите, с които кабинетът се сблъсква, водят до активизация на опозиционните сили. Засилва се влиянието на земеделците, както и на  комунистите в лицето на легалната Работническа партия. В управявалия до 1931 г. Демократичски сговор се стига до разцепление между А. Ляпчев и Ал. Цанков, който създава партията Народно социално движение. Раздвижване има и в лагера на крайната десница, повлияна от тоталитарните режими в Германия и Италия, вкл. при Кръг Звено“. През май 1934 г. радикалите напускат правителството, а  консултациите за нов кабинет са прекъснати от извършения на 19 май 1934 г. военен преврат. Цар Борис III, заплашен с абдикация, е заставен да узакони промяната. За разлика от 9 юни 1923 г. този път съпротива няма, което е показателно за растящото недоверие в традиционната партийна система, ширещата се корупция и отсъствието на ясна перспектива за развитието на страната.

Превратът е извършен от група военни начело с Дамян Велчев (1883-1954). Родом от Габрово, Велчев е офицер и участник във войните за национално обединение. През 1919 г. е един от основателите на Военния съюз и сред главните фигури в преврата на 9 юни 1923 г. В продължение на години е началник на Военното училище, с което придобива сериозно влияние в армията. Триумфът от 19 май 1934 г. обаче продължава твърде кратко. Още през 1935 г. Д. Велчев е изключен от Военния съюз и принуден да емигрира. Скоро се завръща, за да подготви нов преврат, но е арестуван и осъден на смърт. Наистина, присъдата му е заменена с доживотен затвор, но е освободен едва през 1940 г. с амнистията във връзка с връщането на Южна Добруджа в пределите на България. Както е известно, Дамян Велчев е водеща фигура в поредния преврат на 9 септември 1944 г., като веднага е повишен в чин генерал. Нещо повече, става министър на войната в правителството на своя отколешен съмишленик Кимон Георгиев. За разлика от него обаче, Д. Велчев е приеман от комунистическата власт за крайно опасен. Налага се да емигрира, като умира в изгнание в Париж през 1954 г.

Кимон Георгиев

Кимон Георгиев (1882-1969), една от най-противоречивите личности в българската история, е роден в Пазарджик. Завършва Военното училище и участва във войните, като е тежко ранен в боевете на р. Черна и дори губи едното си око… През 1919 г. се заема с политическа дейност и е активен участник в Народния и Демократическия сговор, оставайки близък до Военния съюз. Общоизвестна е ролята му в превратите през 1923, 1934 и 1944 г. Като лидер на „Звено“, К. Георгиев е министър-председател през 1934-1935 и 1944-1946 г. Въпреки дългогодишната си вражда с комунистите, през 1943 г. заедно със „Звено“ влиза в създадения от нелегалната БКП по заповед от Москва Отечествен фронт. За разлика от Дамян Велчев, като министър-председател Кимон Георгиев  действа в услуга на БКП и съветските є покровители, поради което заема високи държавни и обществени позиции до края на живота си.

След преврата на 19 май е формирано правителство с премиер Кимон Георгиев, в което влизат представители на „Звено“, Народното социално движение, БЗНС „Врабча 1“ и безпартийни. Търновската конституция не е отменена, но на практика престава да действа. Кабинетът управлява с т.нар. наредби-закони, с каквито е разпуснато Народното събрание, партиите са забранени и е въведено централизирано управление. Окръзите са заместени от седем области, околиите и общините са уедрени, а системата от местни избори за общински съвети е редуцирана за сметка на назначенията от държавата. Кметовете са назначавани от министъра на вътрешните работи и се въвежда образователен ценз –  висше образование или офицерски чин за градовете, средно за по-ниските нива. В духа на възприетия от Италия „модел“ са премахнати свободата на словото, печата, сдруженията, а с наредба-закон синдикатите са заместени от казионни корпоративни организации. Отношенията на режима с Борис III са хладни, особено от страна на радикалното крило във Военния съюз. В неофициални разговори със свои приближени царят подигравателно нарича Кимон Георгиев и неговите съмишленици „кемалисти“ предвид близостта на действията им с онези на турския президент Кемал Ататюрк.

Правителството забранява ВМРО, нейният лидер Иван (Ванчо) Михайлов е принуден да търси убежище в Турция – действие, което без съмнение е реверанс към Югославия и определено е акт на национална предателство… При посещението си в България през септември 1934 г. югославският крал Александър се изказва в подкрепа на деветнадесетомайците, заставайки на тяхна страна при противоречията им с цар Борис. В своята стопанска и социална политика управляващите са повлияни от идеите на Мусолини, вкл. са въведени държавни монополи, контрол върху едрия и среден бизнес, насърчаване на кооперациите. Външната политика на деветнадесетомайците е за сближение с Югославия и Франция, както и за установяване на дипломатически отношения със СССР, което и става през 1934 г.

Въпреки създаването на т.нар. Обществена обнова, режимът не е в състояние да си осигури масова подкрепа. Лоялните на двореца среди в армията са против прякото є участие в политическия живот. Радикалното крило на Кимон Георгиев стремително губи влияние и през януари 1935 г. премиерът е принуден да подаде оставка. Съставено е ново правителство начело с ген. Пенчо Златев, управлявало едва четири месеца. Заменено е на 21 април 1935 г. от кабинет с премиер Андрей Тошев, в който министър на външните работи е Георги Кьосеиванов, превърнал се в една от най-силните фигури в държавата. Цар Борис ІІІ постепенно съсредоточава властта в свои ръце, с което започва формирането на нов безпартиен политически елит.

Без да търсим сензация, все пак може ли Деветнадесетомайският режим да бъде характеризиран като „хунта“? Понятието възниква в Испания преди векове и е тълкувано твърде широко. И все пак, основното му съдържание визира политическа групировка, преди всичко от военни, дошла на власт по неконституционен път, управляваща с диктаторски методи и държавен терор. Управлението, наложено на 19 май 1934 г., отговаря на тези условия. Независимо от одобрението на част от мерките на властта в обществен план, моделът на управление противоречи на установената в България политическа традиция и предопределя неговия провал.

trud.bg