Бай Тошо надуваше кавал, гайда и флигорна

Народът възторжено ръкопляскаше на Първия

Правешкият талант твърдеше, че духовата музика е причина за неговото дълголетие;

“Трудно се управлява народ с 200 вида сирене!”, обичаше да повтаря Шарл дьо Гол. У нас едно време имаше само два – краве и овче. Хората ги дробяха на шопска салата и с ракийка вдигаха веселби. В тази връзка Тодор Живков перифразира френския държавник: “Лесно се води хорото на народ, който толкова много се весели!”

Самият той Човек от народа, Бай Тошо се включи в танца на радостта. Наду кавал, за да го озвучи. Изборът не беше случаен – Правец се слави с прочути кавалджии. Още е жив споменът за Димо Митрев, Панайот Гюлев и Стою Ганкин. Тъкмо Стою, който носи името на Ганкиното хоро, е първият учител по музика на малчугана Тошко.

“Аз – свидетелства вече зрелият Живков – научих кавала от него. Беше “шарен кавал”, като оня на Вазовото овчарче. Дрянов, с осем дупки, всяка със свой глас. За три месеца стигнах от първата до последната дупка.”

Тодор Живков се готви да надуе кавала.

Тодор Живков никога не е бил “последната дупка на кавала”, както наричат неудачниците. Тридесет и пет години свиреше на първата в държавата. Затова го титулуваха Първия, възпят от поета Анастас Стоянов:

Навярно ще разказват тепърва
за човека от снимките
на страница първа;
за човека, обречен да бъде напред,
който в залата сяда на първия ред,
първият, на който подават цвете,
който пръв прави копката на завода
и когото по селата и градовете
с хляб и сол посреща народа;
човекът,
чийто партиен билет
е номер първи по ред…

Тодор Живков изгради зрелия социализъм и тъкмо да прекрачи в комунизма го спъна “перестройката”. Първия веднага пренастрои кавала на новата мелодика. Музикалните инвалиди обаче останаха глухи. Свалиха го с преврат и започнаха да ръкопляскат на други кавалджии. Те са бледо копие на виртуоза Живков.

Само виртуозите владеят по няколко инструмента. Гайдата е второто либе на правешкия талант. Тя е с по-сложна направа от кавала. В името на изкуството под ножа отиват яре или агне. От кожата се майстори мях с три дървени накрайника – гайдуница, ручило и духало.

Освен в Европа гайди надуват в Близкия Изток и Северна Африка. В Либия е много популярна, казват є “зокра”. През 1984 г. Живков гостува на Муамар Кадафи. Неговото обкръжение го информира за музикалното пристрастие на Първия партиен и държавен ръководител. Кадафи тържествено му подари зокра със златни инкрустации по дървенията.

У нас най-известна е родопската Каба гайда. Живков обаче предпочиташе Джура гайдата, защото звучи високо и ясно. В тази тоналност бяха и неговите директиви към българския народ. Феноменалният лозунг “Дела, дела и само дела!” минава по хълмовете на времето.

Каба гайда Бай Тошо стискаше под мишница само на традиционния Роженски събор. Той не пропускаше фолклорното събитие. Пристигаше с мерцедес цивилен, но задължително с калпак. През 1969 г. хиляди маса народ се събра на поляните под заветния връх. Стамат Канев, очевидец на историческия калабалък, разказва:

Първа флигорна на родината.

“Другарят Тодор Живков слезе от автомобила и вдигна ръце към небето. Гръмотевично ура разлюля планината. Живков се смеси с многолюдието. “Как сте, как живете, веселите ли се?”, разпитваше той. Преди надсвирването, му дадоха гайда, Кабалия є казваме в нашия край. Беше предварително надута, готова да пусне глас. Заедно с другите свирачи Живков започна “Момице, райковленчице”. Петко Сербезов от Райково, голям патриотин, не се сдържа. Извади една десетачка и я пъхна под калпака на другаря Живков.”

Ето я и флигорната, модерната посестрима на кавала и гайдата. Отначало е използвана при лов, по-късно на война. Тодор Живков се упражнява на нея като ученик в Ботевградската гимназия. Продължава в духовия оркестър на Графическото училище при Държавната печатница. Издържа се като келнер из столичните заведения и с бакшишите купува флигорна.

Неговата е самобитен вариант на оригинала. Елипсата под тръбата липсва, клавишите са четири вместо автентичните три. Това я прави BG запазена марка.

През 1935 г. наборникът Тодор получава призовка за трудовак. Стяга си куфарчето, в което слага и флигорната. Служи в Шеста рота на Първа пехотна работна дружина. Другите въртят кирки и лопати, а той ги вдъхновява с флигорната. Изпълнява мелодии по желание на трудовата компания, най-вече за любов и разлъка.

Тодор Живков твърдеше, че духовата музика е причина за неговото дълголетие. Кавалът, гайдата и флигорната закаляват белите дробове. За да бъде ефективен в духането, той отказа цигарите и алкохола. Не се лиши само от шотланското “Сто гайди”, защото е тематично свързано с проблематиката. Доставяше го по дипломатическа линия неговата секретарка Ангелина Горинова.

След преврата Първия получи стрес, но бързо се възстанови. “Не съм лекувал Тодор Живков, защото нямаше болест по себе си – категоричен е акад. Йордан Иванов. – Той не че си “отиде”, ами политиците решиха да го “отидат”. Една седмица полежа в Правителствена болница, приет заради едното кръвно налягане, и си отиде.”

Денят е 5 август 1998 г., Тодор Живков беше на 86 години.

trud.bg