Певицата на народа Боряна Карпузова: Мога да се опиша точно с 3 думи – щастлива, обичана и богата, но не с пари, а с любовта най-вече от семейството и от хората

Най-хубавото е да се чувстваш нужен, категорична е емблематичната неврокопчанка

Боряна Корпузова е певица, която обича да е долу, сред хората, които играят хора, отколкото на сцената. В кариерата си има своите предизвикателства, но преодолява всичко с вяра в Бог и с любовта на семейството си. Винаги отзивчива за благотворителни концерти, стига да няма ангажимент на същата дата. „Искам хората да са щастливи“, това казва тя за емоциите, които иска да предизвика у публиката. Сред нещата, които иска, но все още не е постигнала, е да напише текст за песен. Но продължава да опитва.

– Можеш ли с три думи да се опишеш?

– Вече на 50 г., наистина мога да се опиша с точно 3 думи – богата, щастлива и обичана. Най-вече от семейството си и от любовта на хората, които в годините получавам в пъти повече, отколкото когато съм била по-млад изпълнител.

– Има ли тема, която все още не си изразила с песен? Наскоро представи най-новата си „Моминска песен“?

– Това е една от най-новите мои авторски песни. Исках точно такава песен да направим, защото бях канена на много момински партита, за които точно определена песен нямаше. Благодарение на една моя близка, която е много добра текстописка, сътворихме тази песен и виждам, че започва да се харесва. Смятам, че с течение на времето ще се наложи и ще бъде емблематична точно за моминските вечери преди сватбата.

– Как се чувстваш на чужди сватби, сещаш ли се за твоята?

– Хората казват, че всички сватби сякаш са еднакви. Аз посещавам толкова често и имам тази възможност да споделям едни от най-хубавите поводи на хората, а именно тяхната сватба, и мога да кажа, че всяка сватба е различна, във всяка има нещо лично, нещо специално, което самите младоженци си го определят. Много пъти в някои от сватбите намирам нещо от моята или пък си разбирам какво е липсвало на моята сватба.

– Каква е твоята рецепта за щастлив брак? Може би с години се променя?

– Не мога да кажа рецепта. Бих казала, че в брака има много компромиси, силна любов, а когато получаваш – и даваш. Аз казвам навсякъде, че благодаря на Господ, че изпрати точно този мъж да бъде мой съпруг и баща на детето ми. Аз откакто съм семейна и откакто имам дете, оттогава се определям за богата, но не с пари. Разрах какво е щастие, какво е любов, обич, уважение и всички ценности в живота.

– Какво промени у теб майчинството?

– Много ме промени. Майчинството ми даде онези крила, с които мога да летя, и както казах – да се чувствам толкова богата и щастлива. Не може да се изрази с думи. Всяка жена, която е станала майка и го е изпитала, ще ме разбере. Благодарение на това, че Бог изпрати моята дъщеря, откакто съм майка, аз наистина мога да направя разлика между богатство, пари и всичко онова, което е духовно и което е дадено от Бог.

–Дъщеря ти ще пее ли?

– Не, категорично, защото няма тази дарба. Но тя си има нейните други докосвания от Бог.

– Смяташ ли, че музикални звезди като теб носят обществена отговорност?

– Да. Дълбоко в себе си се стремим всичко това, което сме научили, да го предем. Най-трудното нещо е да наложиш определена народна песен да се хареса и да се слуша от младото поколение. Възрастните хора си ни харесват, те са свикнали с тази музика. Така че чувствам една отговорност, че това е моя мисия – да продължавам, докато мога и колкото мога, поне един човек да накарам да мисли като мен, да обича фолклора, традициите, да възпитава децата си по този начин. Младите трябва да знаят корените си, да знаят да изиграят едно право хоро, да знаят няколко народни песни… това са нашите корени.

– Месец май е на абитуриентите и абсолвентите. Ти ще бъдеш ли абсолвентка?

– Аз пропускам всяка година тези сбирки с моите съученици заради работата си. Но пък споделям най-хубавите поводи – точно абитуриентските балове на децата, като се радвам и благодаря на всички онези, които ме канят, за да бъда част от техния бал, като допринасям с хубави песни и с много настроение, за да празнуваме така, както подобава.

– Каква е цената на популярността, която плащаш?

– Бих казала само, че понякога ми е малко мъчно, когато съм вложила много труд, а се чувствам недооценена. Искам като ме поканят, да знаят какво аз ще представя – да си изпея красивите песни, да играем, да танцуваме хора. В по-късни часове  ми се налага да пея друг жанр музика – ето я цената. Но това не ми пречи.

– Какво научи за себе си чрез сцената?

– Сцената е един урок, който не свършва. Научи ме на толкова много неща в живота и ако трябва да ги изброявам, ще е до утре. Това е най-големият ми урок, сцената ме изгради. Научи ме да бъда много отговорна, да бъда дисциплинирана, да обичам, да уважавам, да знам как да се държа с хора – никога не трябва да им обръщам гръб дори когато танцувам. Сцената ме научи да мога, когато погледна човек, да знам от какво има нужда, щом е седнал с мен. Сцената е част, да не кажа целият ми живот, но е част от живота ми.

– Как подържаш фигурата си или всичко е ген?

– Първо от гена никой не може да избяга, майка ми и баща ми бяха средни на ръст. Вече след 50-те хормоните малко започват да бушуват. От една година всеки ден посещавам и се раздвижвам по 1 час във фитнеса, спазвам и леко ограничение на някои храни.

– За приятелите ти май не ти остава време?

– Тези, които мога да нарека с цялото си сърце приятели, ме разбират и винаги сърцато ми прощават, когато не мога да отида с тях, не мога да отида на рождените им дни дори. Но това е моята работа, знаят, че съм отговорна. Но пък когато имам време, ние си компенсираме.

– Какво би казала на младите хора, които мечтаят за сцената и да са на твое място?

– О, аз даже им пожелавам да постигнат много повече. Не е лесно, но пък когато човек работи с цялата си душа и със сърце, когато му е дадено от Бог и вижда, че някой те търси, защото има нужда от теб, това е най-хубавото нещо – да се чувстваш потребен, и то в най-хубавите ситуации, ти споделяш само радости. Винаги си облечен с празнични дрехи, винаги изглеждаш добре, защото трябва да се впишеш в тази атмосфера с хората, които празнуват, танцуват, веселят се, прегръщат се, пеят… Всичко около теб е празник и това е една от най-хубавите професии. Пък и аз каква съм си сърцата и чувствителна, добре че Господ ме е определил да бъда певица. Това искам да кажа – много е хубаво да се чувстваш потребен и хората да те търсят, знаят, че точно ти си човекът, на когото се доверяват да споделиш празника им.

– Има ли дует, за който мечтаеш?

– Преди години много си мечтаех да има една песен с Николина Чакърдъкова, защото тя е името, което е много известно не само в България, а и извън пределите й. Аз съм й дългогодишна беквокалистка, на всички големи спектакли аз съм пяла вторите й гласове, а и защото сме си от един регион. И винаги съм си мислила, че ако направим дуетна песен, задължително ще стане хубава, защото нея я знаят, а покрай нея и за мен ще научат повече хора. Това беше преди доста години. Сега вече тези трепети да станеш малко по-популярен са отминали. Аз съм духовен човек, ставам все по-вярваща в Бог и разбирам, че това, което е отредено да е мое, то ще бъде. Господ е казал, че това са моите възможности, това са моите предели. Но аз съм благодарна за всичко.

– Носиш ли нещо за късмет преди концерт в себе си?

– Нося кръстче на шията. Като християнка навсякъде преди да изляза, дори и на работа, първо се прекръствам, казвам си „С Бога напред” и тръгвам.

– Коя песен можеш да слушаш до безкрай?

– Аз съм народна певица, но когато съм у дома, мога да слушам много жанрове. От всеки жанр имам любима песен. Не мога да определя само една. Мога да слушам много дълго време песен, която е свързана със състоянието, в което се намирам. Песни, които навяват тъга и мъка, също слушам много. Българска естрада – изключително много.

– Как се ражда при теб една песен и кое е водещо – емоция, текст или мелодия?

– Емоцията. Песента е много велико нещо, тя влиза в душата, в съзнанието ти, започват струните на мелодията да звучат в тебе.

– Публиката пее ли с теб?

– Това е най-хубавото, случва се, когато се пеят най-популярните песни. Ето затова мога да кажа, че мечтая все още да имам авторска песен и когато изляза на сцена, само да я започна, а публиката да я продължи. Аз мисля, че това е най-голямата награда за един изпълнител.

– Опитвала ли си да пишеш текст?

– Опитвам. Когато се роди дъщеря ни, в будните часове постоянно бях над лист хартия с химикалката. Спомнням си, че само плаках от възбуда, не можах да изразя чувствата си и нахвърлях… Сега просто си казвам, че не мога да го направя като истински текстописец.

Моята майка беше жена от народа. След като колелото на живота ни завъртя, изгубих баща си много млад, после сестра ми и ние станахме едни скачени съдове – аз бях целият свят за нея и обратно. Тя започна да пише текстове, по цели нощи пишеше. Какво нещо е – когато чувството вътре силно говори, какво можеш да направиш! Благодарение на нея имам толкова хубави песни, които са авторски, народни песни, които до ден-днешен са най-голямата ми награда. Чувствам много щастлива, като отида на сватба и ми кажат: „Искам „Сватба е“ да изпееш, ама твоята сватба”.

– Има ли повратни моменти в кариерата ти?

– Мисля, че когато човек върви по един път, той не е толкова гладък, всеки има препъникамъчета. Винаги трябва да положиш усилия, да се усмихваш в моменти, когато не ти се усмихва, и да продължиш напред, защото за да вървиш по този път, трябва да си целеустремен, да знаеш какво искаш, а това искане идва не защото мозъкът ти го изстрелва, а защото сърцето ти го иска, душата ти го иска. И продължаваш.