Учени откриха следа към една от най-големите загадки на ранната Вселена

Данни от Chandra и „Джеймс Уеб“ подсказват, че мистериозни ранни обекти може да крият растящи черни дупки.

Астрономи се приближават до отговора на една от големите загадки, появили се след началото на работата на космическия телескоп „Джеймс Уеб“ – какво представляват т.нар. „малки червени точки“ в ранната Вселена.

Тези компактни и изненадващо ярки обекти се наблюдават на огромни разстояния и според учените са започнали да се формират около 600 милиона години след Големия взрив. На инфрачервените изображения те изглеждат като малки червени петна, но в ултравиолетова светлина придобиват синкав оттенък.

Досега произходът им оставаше спорен, пише kaldata. Част от учените предполагаха, че става дума за ранни галактики, други ги свързваха с активни галактични ядра, захранвани от черни дупки. Имаше и по-екзотични хипотези за звезди с черна дупка в ядрото или свръхмасивни звезди с ниско съдържание на тежки елементи.

Новият пробив идва след сравнение на данни от рентгеновата обсерватория Chandra и дълбоките наблюдения на „Джеймс Уеб“. Международен екип астрономи открива обект, наречен 3DНЅТ-АЕGІЅ-12014, който се намира на около 8 милиарда светлинни години от Земята и, за разлика от повечето подобни структури, излъчва рентгенови лъчи.

Подобно излъчване обикновено се свързва с акреционни дискове и струи около черни дупки. Това прави откритието особено важно, защото може да даде първото по-ясно доказателство, че поне част от „малките червени точки“ крият бързо растящи свръхмасивни черни дупки.

„Този единичен рентгенов обект може да ни позволи да свържем точките“, коментира Рафаел Гвидинг от Института по астрономия „Макс Планк“ в Германия, водещ автор на изследването.

Според учените 3DНЅТ-АЕGІЅ-12014 може да е преходна форма – обект, който все още е обвит в плътни газови облаци, но в тях вече има пролуки, през които рентгеновото лъчение успява да излезе. Това би обяснило защо емисиите му се променят с времето.

Съавторката Анна де Грааф от Центъра за астрофизика „Харвард-Смитсониън“ посочва, че откритието дава нова посока в търсенето на енергийния източник на тези необичайни обекти.

Ако бъде потвърдено, че рентгеновата точка е преходна форма, астрономите ще могат за първи път да надникнат в сърцевината на подобна структура и да получат по-силни доказателства за ролята на черните дупки в ранната космическа еволюция.

Малките червени точки се смятат за предизвикателство пред съвременната космология, защото изглеждат твърде ярки, компактни и масивни за толкова ранен етап от историята на Вселената. Според класическите модели големи галактики и свръхмасивни черни дупки не би трябвало да се формират толкова бързо.

За изследването им учените използват основно спектроскопия – метод, който анализира светлината от обектите и помага да се определи дали тя идва от звезди, газ, прах или активна черна дупка. Данните от „Джеймс Уеб“ се комбинират с рентгенови наблюдения от Chandra, която е сред най-мощните космически обсерватории за изследване на екстремни процеси във Вселената.

Chandra наблюдава рентгеново лъчение, което се поражда при огромни температури, силна гравитация и мощни магнитни полета. Затова телескопът е ключов инструмент при изучаването на черни дупки, неутронни звезди, остатъци от свръхнови и активни галактични ядра.

Откритието не слага край на загадката, но дава важна следа. Учените планират нови наблюдения на 3DНЅТ-АЕGІЅ-12014, за да проследят променливостта на неговата активност и да проверят дали подобни черни дупки се крият и в други „малки червени точки“.

Ако това бъде доказано, астрономите ще получат нов поглед към първия милиард години след Големия взрив – период, в който са се раждали първите звезди, галактики и черни дупки, оформили по-късната структура на Вселената.

blitz.bg

Leave a Comment

Your email address will not be published.

Start typing and press Enter to search