СКАНДАЛ В ЮНЕСКО: Хаджидимовската гордост Мария Габриел в центъра на международно фиаско в Замбия

Когато едно момиче тръгне от малкото, но будно градче Хаджидимово, за да покори върховете на световната дипломация, очакванията на нейните съграждани и на цяла България винаги са натоварени с надежда за чест и професионализъм. Уви, последните разкрития от кулоарите на ООН и ЮНЕСКО рисуват коренно различна картина, в която амбицията се сблъсква челно с липсата на подготовка, а името на Мария Габриел се свързва с един от най-големите имиджни провали на организацията в последно време. Според ексклузивно разследване на Матю Ръсел Лий от авторитетната медия Inner City Press, българката, която заема поста помощник-генерален директор по комуникациите и информацията, е станала архитект на грандиозно фиаско по време на честванията на Световния ден на свободата на печата в Замбия през 2026 година. Източникът е категоричен, че Габриел не само не притежава необходимия опит за високия пост, но и нейните действия са довели до безпрецедентно унижение за ЮНЕСКО, превръщайки едно ключово събитие в пошъл театър за сметка на данъкоплатците.

Всичко започва с назначаването на Габриел, което според вътрешни източници на Inner City Press е станало в разрез с правилата за ценз и трудов стаж, заложени в изискванията за позицията. Твърди се, че кандидатурата ѝ е била наложена въпреки предупрежденията, че тя не разполага със специфичния експертен опит, необходим за управлението на сектора по комуникации и информация. Тази липса на подготовка лъсва болезнено по време на организацията на форума в Лусака, Замбия. Вместо да защити свободата на словото – основната мисия на ЮНЕСКО – Габриел и нейният екип се огъват под политическия натиск на местните власти. Под нейно ръководство организацията допуска отмяната на ключова конференция за цифрови права и се съгласява на унизителни проверки и филтриране на участниците, което според международни организации като ARTICLE 19 е директно предателство към принципите на свободната преса. Това не е просто чиновническа грешка, а морален срив, който поставя под въпрос легитимността на Габриел на този пост.

Особено пикантен и едновременно с това възмутителен е моментът с финансовите измерения на този провал. Докато конференцията в Замбия се разпада, а високопоставени гости отменят участията си, председателят на Генералната конференция на ЮНЕСКО се оказва в ролята на турист, който обикаля забележителностите с държавни пари, тъй като събитието, за което е пристигнал, практически е било провалено от екипа на Габриел. Разследването на Inner City Press подчертава, че докато журналисти по света рискуват живота си, за да разкриват истината, бюрократи като българката от Хаджидимово се задоволяват с произнасянето на изтъркани клишета и организирането на скъпи форуми в луксозни курорти. Предишни публикации на медията припомнят подобни събития в Пунта дел Есте, Уругвай, където духът на ваканцията е преобладавал над сериозната работа. Този модел на поведение очевидно е пренесен и в настоящия мандат, където Габриел, въпреки своя изпитателен срок, вече е натрупала негативи, които трудно могат да бъдат заличени.

За нас в Югозапада и за хората в Хаджидимово е болезнено да четем как техен представител бива квалифициран като „слаб и неопитен“ в международната преса. Но журналистическата етика изисква да се каже истината – в ЮНЕСКО в момента тече процес на разлагане, подхранван от корупция и шуробаджанащина, в който Мария Габриел изглежда играе ролята на удобна фигура. Нейният покровител, генералният директор Ел-Енани, е изправен пред труден избор – дали да запази лоялната, но некомпетентна българка, или да се опита да спаси малкото останал авторитет на организацията. Статията на Inner City Press завършва с ясно предупреждение, че компетентността е незаменима и че времето на Габриел за доказване изтича. Провалът в Замбия не е просто организационна несполука, той е символ на това какво се случва, когато политиката вземе връх над професионализма.

В заключение трябва да отбележим, че това не е първият път, в който името на Мария Габриел е замесено в полемики относно нейния капацитет за заемане на високи позиции. Но когато става въпрос за ЮНЕСКО – пазителят на световното културно наследство и свободата на изразяване – залогът е твърде голям. България и в частност Хаджидимово заслужават лидери, които да бъдат сочени за пример заради своите постижения, а не заради участието си в международни фиаска, описани подробно от разследващи журналисти като Матю Ръсел Лий. Остава да видим дали администрацията в Париж ще предприеме нужните стъпки или ще продължи да потъва в блатото на посредствеността, докато светът наблюдава с нарастващо недоверие. Едно е сигурно – „Топ Преса“ ще продължи да следи темата, защото когато хаджидимовски кадър е на световната сцена, неговите действия рефлектират върху всички нас.