11,80 ЛЕВА СРЕЩУ МИЛИОНИ: КАК БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ ПРЕВЪРНА УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОДИТЕ В АДМИНИСТРАТИВНА ПАРОДИЯ

Разследване на „Топ Преса“ разкрива институция с приходи колкото две кафета и апетит за харчене колкото министерство

Когато една държавна институция събере приходи от 11,80 лева за цяла година, но същевременно разполага с бюджет от стотици хиляди левове за заплати, бонуси и компютри, нещо в системата фундаментално не работи. Точно това разкрива проверката на Информационна агенция „Топ преса“, започнала с обикновено заявление за достъп до обществена информация и превърнала се в документална хроника на институционалния абсурд. В центъра на случая стои Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, структура към Министерството на околната среда и водите, чиято основна мисия е опазването на водните ресурси в Югозападна България. На хартия всичко изглежда прилично. На практика обаче числата разказват съвсем различна история.

На 4 май 2026 година журналистът на „Топ преса“ Веселин Атанасов Стаменов подава заявление с входящ номер ДОИ-01-27 до Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Въпросите му са остри като бръснач и целят да разкрият какво точно прави тази администрация с парите на данъкоплатците. Само девет дни по-късно, на 13 май 2026 година, директорът на БДЗБР издава Решение №28, с което предоставя пълен достъп до исканата информация. Бързата реакция е похвална от административна гледна точка, но съдържанието на отговорите е потресаващо. Институцията не просто не крие нищо. Тя сякаш дори не осъзнава колко компрометиращи са собствените ѝ данни.

Веселин СТАМЕНОВ

Първият удар идва още с въпроса за гражданското участие в управлението на водите. Журналистът Стаменов пита директно: как ще се осигури участието на гражданите при „ликвидиран бюджет“ за тази дейност? Отговорът на администрацията представлява истински шедьовър на бюрократичното красноречие. Вместо да признаят, че пари за обществено включване просто няма, от БДЗБР обясняват, че дирекцията функционира на базата на „утвърдени бюджетни програми“, като добавя, че участието на обществеността се осъществява чрез интернет страницата на дирекцията и консултативни съвети. Преведено от бюрократичен на нормален език: гражданите могат да четат сайта и да си представят, че някой ги чува. За реални публични обсъждания, срещи по места и информационни кампании очевидно не са предвидени средства.

Но истинската сензация се крие във втория въпрос на журналиста и в онова, което администрацията предпочита да не коментира твърде нашироко. Стаменов пита директно: какво оправдава съществуването на администрация за милиони, която генерира приход от едва 11,80 лева? Тук идва и кулминацията на абсурда. Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ има утвърден бюджет по програма „Опазване на околната среда и управление на водите“ в размер на 6 250 лева приходи. Шест хиляди двеста и петдесет лева. От тях реално събраните средства към момента на заявлението са точно 11 лева и 80 стотинки, колкото струват две кафета в прилично столично заведение. Срещу тези 11,80 лева дирекцията поддържа щатна администрация с разходи за заплати и издръжка, които многократно надхвърлят тази сума, и то в пъти, които надхвърлят дори най-смелите предположения.

Администрацията прави опит да се защити с твърдението, че приходите не са основният източник на финансиране и че дирекцията работи по програми, одобрени от Министерския съвет. Това формално е вярно, но не променя същността на проблема. Става дума за структура, която не генерира почти никакви собствени приходи от такси, глоби или услуги, но продължава да съществува и да се издържа изцяло от държавния бюджет. В частния сектор такава организация би била обявена в несъстоятелност още през първото тримесечие. В държавния сектор обаче тя получава награда под формата на допълнително материално стимулиране за служителите си. Именно тук разследването на „Топ преса“ навлиза в най-скандалната си фаза.

По данни от документа, предоставен по силата на Решение №28, капиталовите разходи на Басейнова дирекция за 2025 година възлизат на 11 800 лева. Това е сума, която съвпада подозрително точно с бюджета по програмата, но е хиляда пъти по-голяма от реално събраните приходи. Администрацията твърди, че тези 11 800 лева са изразходвани изцяло за компютри и хардуер в рамките на „електронното управление“, а не за луксозно обзавеждане, както подозира журналистът. Но въпросът, който остава без отговор, е дали тези компютри служат за реална работа по опазване на водите, или просто поддържат жизнения цикъл на една бюрократична машина, която произвежда преписки, вместо да спира замърсителите.

Третият въпрос на журналиста Стаменов засяга още по-болезнена тема. Той пита колко договора с консултанти, медии и PR агенции са планирани за 2025 година. Тук отговорът на БДЗБР става лаконичен до степен на подозрителност. Дирекцията предоставя пълен достъп до информацията, но без да навлиза в детайли. За професионалния поглед на разследващия журналист обаче лаконичността на отговора говори повече от хиляда думи. Когато една институция няма пари за реални екологични дейности, но намира средства за консултанти и външни услуги, значи нещо в приоритетите ѝ е дълбоко сбъркано.

Четвъртият въпрос удря право в целта и разкрива може би най-големия цинизъм в управлението на тази дирекция. Колко служители ще получат допълнително материално стимулиране, след като бюджетът за реални екологични политики е практически нулев? Самият факт, че този въпрос изобщо може да бъде зададен, е показателен. Служители, чиято институция е събрала 11,80 лева приходи, получават бонуси. Бонуси за какво? За това, че са оцелели още една година, без да бъдат закрити? За това, че са усвоили бюджета за заплати? Отговорът на администрацията отново предоставя информацията, но не коментира моралния аспект. А той е очевиден за всеки данъкоплатец: парите, които отиват за ДМС в тази дирекция, идват от същия бюджет, който финансира болници, училища и инфраструктура.

Анализът на „Топ преса“ разкрива няколко системни нелогичности, които превръщат този случай от локален проблем в симптом на дълбока институционална дисфункция. На първо място, съотношението между разходи и приходи е толкова абсурдно, че би трябвало да задейства автоматичен одит от Агенцията за държавна финансова инспекция. Приход от 11,80 лева срещу бюджет за стотици хиляди левове представлява коефициент на ефективност от приблизително нула процента. Никоя частна компания не би оцеляла с такива показатели. Втората нелогичност е в разпределението на капиталовите разходи. Ако 11 800 лева са отишли за компютри и хардуер, това означава, че дирекцията е закупила техника, но не е отделила нито лев за специализирана апаратура за засичане на незаконни зауствания в реките. Именно това беше петият въпрос на журналиста Стаменов, който администрацията така и не коментира по същество.

Третата нелогичност е свързана със самото съществуване на четири басейнови дирекции в България при положение, че част от тях имат близка до нулевата оперативна ефективност. Ако Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ не може да генерира дори минимални приходи от такси за водоползване, разрешителни и глоби, това означава, че или функциите ѝ са дублирани от други институции, или контролът върху водоползвателите е на практика несъществуващ. И в двата случая данъкоплатецът плаща сметката за една администрация, която съществува, за да оправдае собственото си съществуване.

Разследването на „Топ преса“ ще продължи с последващи заявления за достъп до обществена информация, които ще се фокусират върху три ключови направления. Първо, ще бъдат изискани вътрешните правила за работната заплата и протоколите за оценка на индивидуалното изпълнение, за да се установи какви точно постижения са мотивирали изплащането на ДМС. Второ, ще бъде поискан пълен опис на закупената компютърна техника, за да се провери дали тя действително служи на електронното управление или представлява скрито облагодетелстване на ръководния състав. Трето, ще бъде изискана справка за броя на издадените наказателни постановления и събраните от тях суми, за да се провери дали дирекцията изобщо упражнява контролните си правомощия. От юридическа гледна точка случаят поставя сериозни въпроси за целесъобразността на разходите, дори когато те са формално законосъобразни. Член 20 от Закона за опазване на околната среда и член 26 от същия закон гарантират достъп до екологична информация, но не решават проблема с ефективността на институциите, които я създават. Агенцията за държавна финансова инспекция би следвало служебно да се самосезира по този случай, тъй като налице са индикации за разхищение на публични средства чрез поддържане на администрация с нулева икономическа възвращаемост.

Гражданите на България заслужават отговор на един прост въпрос. Колко още години Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ ще продължи да харчи милиони, за да събере 11,80 лева, докато реките в района продължават да се замърсяват безконтролно? Отговорът на този въпрос не се съдържа в Решение №28. Той се намира някъде между политическата воля за реформа и страха от съкращаване на административни структури, които отдавна са загубили смисъла на съществуването си. „Топ преса“ ще продължи да го търси.

Справка по документите:

11,80 ЛЕВА НЕ СА ШЕГА. ТЕ СА ПРИСЪДА.

Когато една държавна институция признае в официален документ, че е събрала 11,80 лева приходи за цяла година, първата реакция на човек е да се засмее. Но смехът трае кратко. След него идва въпросът: кой плаща сметката? И отговорът е болезнено ясен — всички ние.

Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ съществува, за да опазва водите. Това е нейната мисия, записана в закона, вписана в бюджета, изписана на табелата пред сградата. Но когато журналист от „Топ преса“ подава заявление за достъп до информация и получава като отговор, че приходите възлизат на 11 лева и 80 стотинки, става ясно, че тази мисия е изпразнена от съдържание. Една администрация, която струва на данъкоплатеца стотици хиляди левове годишно, не може да генерира дори минимален собствен приход. Това не е резултат, който подлежи на тълкуване. Това е диагноза.

Ситуацията би била тревожна дори ако ставаше дума за единичен случай. Но тя е симптоматична за цял управленски модел, при който институциите се оценяват не по резултат, а по усвоен бюджет. Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ не е изключение. Тя е правилото, доведено до абсурд. Защото в същата тази дирекция, която събира 11,80 лева, се изплаща допълнително материално стимулиране на служители. Същите тези служители работят с нови компютри, закупени за 11 800 лева, но нямат нито лев за уреди, с които да засекат незаконно изпускане на отпадни води. Това е институционална шизофрения — техника за администриране на безполезността и нула инвестиция в реална контролна дейност.

Гражданите питат: къде е общественото участие в управлението на водите? Отговорът на дирекцията е, че бюджетът за тази дейност е ликвидиран, а участието се осъществява чрез интернет страницата. Нека бъдем откровени: това е административен отговор на въпрос, който изисква политическо решение. Ако държавата е решила, че гражданите нямат нужда от реален глас в управлението на водните ресурси, нека го каже направо. Нека не се крие зад формулировката „ликвидиран бюджет“, произнесена от дирекция, която харчи милиони.

Въпросът, който стои пред обществото, е прост. Каква полза има България от съществуването на административна структура, чиято финансова ефективност клони към нула, чиято контролна функция е заменена от бюрократично деловодство и чиито служители получават бонуси за постижения, които никой не може да измери? Отговорът не се съдържа в Решение №28. Той се намира в политическата воля, която от години липсва, когато става дума за реформа в администрацията.

„Топ преса“ ще продължи да задава тези въпроси. Не защото сме против институциите. Точно обратното — защото вярваме, че институциите трябва да служат на хората, а не на собственото си оцеляване. 11,80 лева не са просто смешна цифра. Те са присъда за модел на управление, който отдавна е изчерпан. И докато този модел не бъде реформиран, всеки лев, похарчен за такава администрация, ще бъде лев, откраднат от образование, здравеопазване и реална екология.