Скандал в противоградовата система: няма договор за самолетна защита до 2028 г. – Гоцеделчевските земеделски производители отново извън държавната защита

В нашия регион няма нито ракетна площадка, нито гарантирана самолетна защита – Гоцеделчевско остава извън реалната държавна система за борба с градушките

Докато Министерството на земеделието и храните официално отчита разширяване и модернизация на противоградовата система в България, на практика става ясно, че ключов елемент от нея остава без осигурено бъдеще. На брифинг след заседание на Министерския съвет беше съобщено, че няма сключен договор за самолетна противоградова защита за периода 2026–2028 година.

Изявлението на министър Пламен Абровски поставя тежки въпроси за реалната готовност на държавата да гарантира непрекъсната защита на земеделските производители в страната. По думите му обществената поръчка за самолетния способ се бави „някъде из ведомствата“ от началото на годината, като вече е разпоредена проверка и ще бъде търсена отговорност за допуснатото забавяне. Още по-важното в случая е признанието, че проблемът не е технически, а административен, което автоматично прехвърля отговорността върху институционалната система.

Самолетната защита е ключов елемент именно за онези райони, които не попадат в обхвата на ракетната мрежа. Тя е единственият реален инструмент за въздействие върху градоносни процеси в територии, където изграждането на ракетни площадки е невъзможно или крайно ограничено. Липсата на договор за следващите три години означава, че тази компенсаторна функция остава без гаранция и поставя редица региони в положение на реална незащитеност.

Още по-тревожен е фактът, че само месец по-рано беше официално съобщено за забавяне на обществената поръчка за самолетна защита още от началото на годината. Тогава също беше ясно посочено, че процедурите се движат бавно в административната система, без конкретен краен срок за решаване на проблема. Така се оформя устойчив модел на институционално забавяне, който засяга пряко една от най-важните системи за защита на земеделието в страната.

На този фон държавата продължава да демонстрира разширяване на противоградовата система чрез ракетен способ. По официални данни се отчита защита на приблизително 22 милиона декара земеделски площи, разположени в девет области на страната. Системата функционира чрез 262 ракетни площадки, координирани от 11 командни пункта, като за активния сезон са осигурени около 16 000 противоградови ракети. В допълнение се изграждат нови ракетни площадки, разширява се радарното покритие чрез осем метеорологични станции и се създават нови регионални структури.

И въпреки този мащабен ресурс, системата остава силно неравномерна по териториален обхват. Големи части от страната продължават да не попадат в активната ракетна защита и разчитат на допълващия самолетен способ, който към момента няма гарантирано бъдеще след 2026 година.

Сред най-сериозно засегнатите и системно изключвани райони отново попада Югозападна България – включително общините Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча и Хаджидимово. Въпреки многократните обществени сигнали, медийни публикации и реални щети през последните години, регионът продължава да не разполага с ракетни площадки и остава извън новите разширения на системата.

Това означава, че при липса на действаща самолетна защита в следващите години, Гоцеделчевско остава практически без реален противоградов механизъм. На практика земеделските производители в района са поставени в ситуация, в която защитата им зависи не от държавна система, а от непълноценни или несигурни компенсаторни механизми.

Нашата медия Топ Преса нееднократно е алармирала за този проблем и за системното изключване на Югозападна България от стратегическите решения в областта на противоградовата защита. В редица публикации сме поставяли въпроса за липсата на равнопоставеност между регионите, както и за тежките последици, които това води за местните земеделски производители.

Фактите показват, че въпреки модернизацията и разширяването на системата в определени части на страната, други региони остават в периферията на държавната политика. Така се оформя опасна диспропорция – високо технологична защита в едни райони и практически липсваща такава в други.

Към момента остава без отговор най-важният въпрос – как държавата ще гарантира реална и равнопоставена защита от градушки за всички земеделски производители в страната, при положение че ключовият самолетен способ няма осигурено финансиране за периода 2026–2028 година, а редица уязвими региони остават извън ракетната мрежа.