ТОП ПРЕСА ПРЕДСТАВЯ! ЕКСКЛУЗИВНО! ВЕСЕЛИН СТАМЕНОВ: Когато искат да те закрият, значи вече си ги победил

Силвия Стоянова: Нека не се заблуждаваме – в медийния свят думата „оцеляване“ често е просто евфемизъм за „финансиране“. А когато се заговори за пари в журналистиката, атмосферата веднага става неприятна, сякаш сме докоснали някакъв мръсен секрет. Ти обаче не изглеждаш като човек, който се притеснява от това. Означава ли това, че успехът ти е по-скоро въпрос на добро счетоводство, отколкото на добра журналистика?

Веселин Стаменов: Тази тема е „неприятна“ само за онези, които се опитват да се изкарат по-свети от Свети Петър. Нека кажем истината директно: частните медии работят за пари. Държавните също, само че те нагло бъркат директно в бюджета, тоест в джоба на данъкоплатеца, без значение дали той ги харесва или не. Финансирането е основният фундамент, върху който стъпва съществуването на всяка медия. Ентусиазмът и куражът са горивото, но без разумно управление на ресурсите, ти просто изгаряш бързо. Тук е тънката граница, която мнозина не успяват да преминат – добрият журналист рядко е добър мениджър и обратното. Но ако искаш да имаш експертиза на европейско ниво, трябва да разбереш, че независима медия е само тази, която е финансово стабилна. В Европа и САЩ никой не се срамува от това. Да вземем за пример гиганти като „The New York Times“ или „Axel Springer“ – те не просто правят журналистика, те са мощни корпорации. Когато „The New York Times“ въведе платения достъп (paywall), те не станаха „продажни“, те станаха независими от външни политически натиск, защото техният спонсор е читателят. В регионален план, моделът на „Топ Преса“ следва същата логика. Ние не чакаме „подаяния“, ние предлагаме продукт, който се купува. Когато една медия има експертиза, тя се превръща в търсен партньор. Проблемът в България е, че се бърка „рекламен договор“ с „купуване на съвест“. Има огромна разлика между това да рекламираш бизнес или дейност и това да станеш „общински бюлетин“, за който говорихме по-рано.

Медиите с експертиза – тези, които правят разследвания, които имат коментатори на национално ниво – изискват огромен ресурс. Едно сериозно журналистическо разследване в Германия, например от екипа на „Der Spiegel“, може да отнеме месеци и да струва десетки хиляди евро. Кой плаща за това? Плаща го работещият бизнес модел. Затова, когато казвам, че сме оцелели 17 години, аз визирам точно това – успяхме да изградим структура, която не зависи от настроението на един кмет или от милостта на една политическа сила. Истинската журналистическа свобода минава през касата. Ако не можеш да си платиш заплатите, хартията или сървърите, ти не си журналист, а просто някой с мнение, който чака някой друг да му плати сметката. А който плаща сметката, той поръчва музиката. Ние в „Топ Преса“ сами си поръчваме музиката, защото сами си плащаме сметките. Точно това е експертизата, която ни държи над дъното.

Силвия Стоянова: Веселине, тук обаче навлизаме в територия, която мнозина наричат „порочна“. В регионален план се твърди, че договорите за т.нар. „медийно и информационно обслужване“ с институции и фирми са нищо повече от легализиран подкуп за мълчание или комфорт. Дори по време на последната кампания един народен представител те попита директно: „Защо вземате пари от тази институция?“. Не е ли това именно механизмът, който убива критичната журналистика и превръща медиите в наемни PR агенции?

Веселин Стаменов: Нека изчистим този популистки прах от очите на публиката. Да, един политик ме попита точно това, а аз му отговорих: „Провери сумата“. Тя беше под 100 евро. Нелепо е да говорим за „купуване на съвест“ срещу сума, която не покрива дори дневните разходи за гориво на един екип.

Истината е, че основният бизнес на всяка медия е да купува и продава информация. Това е нашата „стока“, ако щете се извинявам за израза, но е факт. Информационното обслужване е критично важен процес за всеки модерен бизнес или публична институция. Нека направим една проста експертна сметка: за всяко управление или компания е далеч по-скъпо да наеме трима вътрешни експерти, да им плаща заплати от по 1200 евро плюс осигуровки и разходи, отколкото за символична сума от 100-200 евро да наеме външна медийна компания. Защо? Защото ние предлагаме аутсорсинг на експертиза. Ние анализираме информационните канали, следим обществените нагласи и предоставяме данни, които са жизненоважни за вземането на управленски решения. Вие няма ли да платите на консултант, който притежава нужната информация, за да ви помогне не само в рекламата, но и в позиционирането на пазара или в изграждането на рейтинг, стъпил върху реални, положителни резултати?

На фона на стойността, която една професионална медийна компания предоставя като анализ и мониторинг, заплащането е буквално нищожно. Това важи с еднаква сила както за частния бизнес, така и за защитата на обществения интерес. Когато една институция работи прозрачно и иска това да стигне до хората по професионален начин, тя има нужда от медиен партньор, а не от „пощенска кутия“. В Европа това се нарича стратегическо партньорство. Тук, поради криворазбран морал или чисто политическо невежество, се опитват да го изкарат порок. Но порокът не е в договора, а в липсата на резултати. Когато медията предоставя реална услуга – анализ, видимост и обратна връзка от обществото – това е здравословен бизнес процес. Всичко останало са празни приказки на хора, които никога не са управлявали дори будка за вестници, камо ли сериозна медийна машина.

Силвия Стоянова: През последните години обаче наблюдаваме една нова „мода“ – алтернативното финансиране. Платформи като Patreon, абонаменти чрез SMS-и, директни дарения от публиката… Сякаш читателят най-после е призован да плаща за труда и каузите на медията, която консумира. Как гледаш на този модел? Това ли е спасителният пояс за свободната дума, или е просто поредната илюзия, че можем да избягаме от големите капитали?

Веселин Стаменов: Гледам на тези процеси отдавна и виждам ясно накъде вървят нещата. Според мен посоката е правилна и това е съществена част от бъдещето. Светът се променя – Google вече плаща сериозно за индексиране на реклами, същото правят и други глобални технологични компании. В „Топ Преса“ генерираме огромен трафик и не можем да се оплачем от липса на алтернативни доходи от дигиталното пространство. Приветствам тези нови модели, защото те са най-добрият отговор на онези, които се опитаха да превърнат медийното финансиране в „порок“. Тези хора сами ще станат жертва на интригите си. Истината е, че кадърните медии винаги намират начин за алтернативно съществуване.

Ние, например, развиваме изключително успешна онлайн търговия – започвайки от нашите книги и стигайки до мрежа от онлайн магазини във всички платформи. Някой може да ни се подсмихва под мустак, че издателят се превръща в търговец на дрехи или на билкови мехлеми, но това е признак на тесногръдие. Предпочитам хиляди пъти да бъда успешен търговец, отколкото да държа „просешката тояга“, за която са се хванали доста български издатели и издателки в момента.

Когато бизнесът ти е разгърнат в различни сектори, ти получаваш най-ценната стока на пазара: независимост. Търговията не ме прави по-малко журналист, тя ме прави по-свободен журналист. Когато сметките ти са платени от реални продажби и дигитален трафик, никой политик или чиновник не може да ти вдигне телефона и да ти държи тон. Това е моделът на оцеляването – гъвкавост, предприемчивост и отказ от ролята на жертва. Докато другите чакат субсидия или подаяние, ние градим структура, която стъпва на здрава икономическа основа. И точно затова ще продължим да плуваме, докато другите се давят в собствената си безпомощност.

Силвия Стоянова: Говориш за независимост чрез търговия, но не се ли опасяваш, че размиването на границата между издател и търговец убива аурата на журналиста? Има един романтичен мит за бедняка-журналист, който живее само за истината. Ти буквално го разрушаваш, като казваш, че мехлемите и книгите са тези, които подпират свободата на словото. Това не е ли цинизъм?

Веселин Стаменов: Цинизъм е да гледаш как колеги с претенции за „висока журналистика“ стоят в приемните на кметове и общински съвети или министерства, парламент и чакат трохи, докато ти се опитваш да изградиш честен бизнес. Романтичният мит за бедния журналист е приказка за наивници или за хора, които искат да бъдат контролирани. Гладният човек не е свободен – той е лесен за купуване. Моята „аура“ не страда от това, че продавам стока, която хората искат. Напротив, тя се калява. Когато читателят си купи моя книга или продукт от магазина ни, той гласува за мен с парите си. Това е най-чистата форма на доверие. Предпочитам да съм „търговецът Стаменов“, който казва истината, отколкото „журналистът Х“, който пише под диктовка, защото няма с какво да си плати наема. Свободата има цена и тя се плаща в брой, а не с илюзии.

Силвия Стоянова: Югозападът често е сочен като регион със специфични зависимости – там интересите са преплетени като в мафиотски възел. Ти самият си автор на разследвания за подземния свят. Не те ли е страх, че докато „плуваш по дъното“, можеш да се закачиш за някоя кука, от която няма откачане? Колко струва сигурността на един издател, който знае твърде много?

Веселин Стаменов: Сигурността струва точно толкова, колкото е голям гръбнакът ти. В нашия регион, а и в цяла България, страхът е най-продаваният продукт, но аз отказвам да го купувам. Да, знам много и точно това е моята застраховка живот. Има едно златно правило в нашия занаят: информацията е оръжие, но само ако знаеш как да го поддържаш чисто. Когато си публична фигура и държиш медийна мощ, всяка атака срещу теб става публична. Моята сигурност е публичността но това е нож с две остриета. За някой глобата от КАТ е нормална грешка и прибързване, наивност, рутина, при хора като мен става „сензация“ но и аз съм човек и далеч не съм светец… за това съм казал че „чиста съвест –  няма“ има будна съвест.   Рискът е част от длъжностната ми характеристика от 17 години насам и ако се боях, щях да стана общински чиновник, а не създател на „Топ Преса“.

Силвия Стоянова: Г-н Стаменов, не мога да не отбележа един парадокс – докато някои Ви обвиняват в „търговски подход“, в социалните мрежи се разгръща истинска кампания срещу „Топ Преса“. Местни кметове и политически фигури, които доскоро с пренебрежение твърдяха, че медията Ви е незначителна, днес едва ли не организират „молебени“ за нейното закриване. Това ли е крайната оценка за влиянието Ви – че станахте твърде неудобни, за да бъдете пренебрегвани?

Веселин Стаменов: За мен това е най-големият комплимент, който мога да получа в края на тези 17 години на пазара. Знаете ли, в политиката и в медиите има едно златно правило: ако не те забелязват, значи не съществуваш. До онзи ден тези същите „местни величия“ и политически „еднодневки“ подминаваха „Топ Преса“ с високомерно мълчание, правеха се, че ни няма и че думите ни не тежат. Днес обаче палачинката се обърна. Когато започнат публично да призовават за закриването на една медия, това е официално признание, че тя е станала незаобиколим фактор. Това е капитулация на тяхното влияние пред нашето. Те не искат да ни закрият, защото сме „лоши“ – те искат да ни закрият, защото сме ефективни. Защото осветителното тяло, което държим, им пречи да си вършат схемите на тъмно. Страхът им е моят орден за храброст. Когато един кмет или депутат влезе в социалните мрежи, за да воюва с вестник или сайт, той признава, че е загубил контрола върху общественото мнение. Ние не сме просто медия, ние сме институция, с която трябва да се съобразяват, независимо дали им харесва или не. И колкото повече ни „закриват“ във Фейсбук, толкова повече ни четат в реалността. Това е знакът, че сме си свършили работата – превърнахме се в коректив, който не може да бъде купен, затова трябва да бъде атакуван.

Силвия Стоянова: За финал – ако трябва да дадеш прогноза, как ще изглежда медийната карта след още 5 години? Ще остане ли място за хартията и за регионалните издания, или всичко ще се превърне в един голям дигитален пазар, в който оцеляват само най-агресивните?

Веселин Стаменов: След 5 години медийната карта ще бъде гробище за медии, които не са разбрали, че времето на „безплатното“ и на „послушното“ е свършило. Хартията ще се превърне в луксозна стока за ценители – нещо като грамофонните плочи. Бъдещето е на мултиплатформеното присъствие. Регионалните издания ще оцелеят само ако станат общностни центрове – не просто вестник, а платформа за влияние, търговия и защита на местния обществен интерес. Ще оцелеят агресивните, но в добрия смисъл на думата – агресивни в иновациите, агресивни в търсенето на истината и безмилостни в управлението на собствения си капитал. „Топ Преса“ вече се подготвя за този момент. Ние не чакаме бъдещето, ние го инсталираме софтуер по софтуер, бизнес след бизнес. А тези, които днес ми се смеят за мехлемите, тогава вероятно ще търсят работа при мен. С това мисля, че можем да приключим.