ГЕНЕРАЛ ДИМИТЪР ШИВИКОВ ПРЕД „ТОП ПРЕСА“: ГЕРГЬОВДЕН НЕ Е САМО ПАРАД, А КЛЕТВА ПРЕД ОЛТАРА НА ОТЕЧЕСТВОТО!

Командирът, който не предаде войниците си: „Българският воин винаги е бил по-голям от политиците, които го изпращат на смърт“

На Гергьовден България притихва. Не заради празничната трапеза, а заради тежкия марш на спомена. В деня на Храбростта „Топ Преса“ потърси за коментар един човек, чието име в армията се произнася с респект, а в кулоарите на властта – с неудобство. Генерал-майор Димитър Шивиков. Човекът, който не се научи да козирува на неправдата и който доказа, че генералските лампаси тежат най-много, когато са защитени с мъжество на терен, а не в уютните столични кабинети.

За да разберем думите му днес, трябва да си спомним пътя му. Роден в подножието на Балкана, в борбеното Карлово, Шивиков е закърмен с идеалите на Възраждането. За него службата в армията никога не е била просто „работа“ или кариера. Тя беше призвание. От курсант във Велико Търново до командир на легендарната 61-ва Стрямска механизирана бригада, той извървя пътя на воина стъпка по стъпка. В Ирак Шивиков не беше просто началник на контингент. Той беше баща за своите войници. Докато други чертаеха схеми в сигурните зони, той беше там – при момчетата, в прахта, под куршумите. Точно там се кове авторитетът, който не може да бъде купен или назначен с декрет. Войниците го наричат „генералът на калните обувки“, защото знаеше името на всеки редник и болката на всяко семейство, чакащо вест от фронта.

Историята на неговото отстраняване от армията остава една от най-горчивите страници в новата ни военна история. Когато един командир стане по-популярен от министрите си и по-обичан от началниците си, системата често се задейства, за да го „смели“. Обвиненията срещу него, които по-късно избледняха, бяха само параван за едно – страхът от свободния дух. Шивиков обаче не наведе глава. Той напусна строя, но не напусна битката за България. Днес той е един от най-острите критици на разграбването на отбраната ни и на превръщането на армията в придатък на чужди интереси.

„За мен е чест да се обърна към читателите на „Топ Преса“ в този свят ден. Гергьовден е денят, в който трябва да свалим шапки не само пред знамената, но и пред паметта на онези, които не се завърнаха. Българската армия винаги е била гръбнакът на държавността, дори когато политическата класа се опитваше да прекърши този гръбнак. Днес ни говорят за модернизация, за нови чертежи и комисионни, но забравят най-важното – човека в униформа. Свети Георги е победоносец, защото е имал вяра. Нашата армия днес има нужда от вяра и от командири, които мислят първо за България, а после за кариерата си в Брюксел или Вашингтон. Гергьовден не е само парад на техника, която често е повече в историята, отколкото в бъдещето. Гергьовден е клетва пред олтара на Отечеството! Всеки българин трябва да знае, че свободата не е даденост, а денонощна стража. Гордея се с всеки един български офицер, сержант и войник, който въпреки мизерията и политическите интриги, продължава да пази границата и честта на пагона. Моето послание е ясно: Не предавайте вярата си! Свети Георги да пази България, а ние да имаме смелостта да бъдем неговото острие!“

Думите на генерала тежат. В Югозапада, където хората ценят мъжката дума и корена, Шивиков е приеман като един от своите. Неговата обществена активност в последните години показва, че той не се е пенсионирал от дълга си. Независимо дали коментира геополитическите трусове или състоянието на родното военно производство, той го прави с експертизата на практик и пламъка на родолюбец. За „Топ Преса“ този коментар е поредното доказателство, че истинските лидери не се нуждаят от държавни постове, за да бъдат чути. Те имат трибуна в сърцата на хората. Генерал Шивиков остава символ на онази армия, която не познава поражение и която винаги се връща към своя народ, когато той има нужда от закрила. Честит празник, българи! Нека Св. Георги ни дава сили да побеждаваме змея на апатията и предателството, така както генерал Шивиков ни учи с личния си пример – с изправена глава и чиста съвест!