ГОРАТА НА САНДАНСКИ НА ЕШАФОДА: КОЙ РАЗПЪВА ЧАДЪР НАД БЕТОНОВАТА МАФИЯ В ПОЛЕНИЦА?
ГОРАТА НА САНДАНСКИ НА ЕШАФОДА: КОЙ РАЗПЪВА ЧАДЪР НАД БЕТОНОВАТА МАФИЯ В ПОЛЕНИЦА?
Зад маската на благородни социални намерения се крие зловеща схема за усвояване на златни имоти, докато местният парламент се превръща в брокерска кантора под благосклонния поглед на държавната власт.
Протоколът от последното заседание на Общински съвет – Сандански не е просто административен документ, а доказателство за държавна капитулация пред частни апетити. Как е възможно гора да се превърне в бетон с едно вдигане на ръка и кой разпъна политически чадър над това безобразие? Истината за местността „Чинар Куши“ излиза наяве, разкривайки мрежа от зависимости, която стига далеч над местното управление. Случващото се в залата вече не е просто политика, то е криминална хроника на едно предизвестено застрояване, опаковано в целофана на фалшивата хуманност.
На 17 април 2026 година станахме свидетели на поредното действие от един фарс, в който главните герои разиграват театър на законността, докато под масата се разпределят декартите на „Чинар Куши“. Когато един имот с идентификатор 57176.126.363, класифициран като „дървопроизводителна гора“, изведнъж се окаже в епицентъра на законодателна треска за превръщането му в терен за „социални услуги“, ароматът на корупция става по-силен от уханието на санданския въздух. Това не е грижа за слабите, това е вълчи апетит за земя, която утре, чрез магическата пръчка на административните хватки, ще се превърне в поредния затворен комплекс или луксозен хотел в елитното село Поленица.
Стихията на това задкулисие се разкрива в детайлите на протокола, където процедурният цинизъм достига своя връх. Председателят на Общинския съвет Георги Батев, който по закон и етика би трябвало да бъде пазител на обществения интерес, внася предложение за отмяна на скандалното решение, но самият той гласува „против“ собственото си предложение. Какво е това, ако не политическа шизофрения или, по-точно, висш пилотаж в симулацията на демокрация? Това е метафора на прогнилата система: лявата ръка подписва хартията за пред обществото, а дясната натиска бутона за прокарване на сделката. Този вот е като целувката на Юда за гората над Сандански – формално се спазва законът, но духът му е принесен в жертва на частния интерес. Осем души в залата се превърнаха в жив щит за инвеститорските апетити, отказвайки да върнат лентата назад и да спрат брадвата над природата.
Юридическото острие на тази схема е скрито в тишината на Областната управа в Благоевград. Тук се появява най-големият въпрос: как е възможно институция, натоварена с контрола по законосъобразност, да проспи очевидния конфликт при промяната на предназначението на горски територии? Думите на съветник Антон Цанев в залата тежат като олово: „Ние имаме съмнения, че по някакъв начин се е лобирало пред Областна управа“. В това изречение се съдържа цялата диагноза на държавността ни – когато институциите станат глухи и слепи за предупрежденията, че се гази законът, значи някой е подсигурил политически и финансов чадър. Промяната на статута от гора в терен за строителство без железни мотиви и при наличието на предходни съдебни отмени е юридическо камикадзе, което обаче лети уверено, защото пилотите му знаят, че радарът на държавата е изключен.
Социалните услуги в България отдавна са се превърнали в троянски кон за приватизация на общински и държавни ресурси. Под надслова „резидентен тип“ често се крие механизмът за „усвояване“ на терени, които иначе са недостъпни за застрояване. Протоколът разкрива, че дори Върховният административен съд вече е порязвал подобни амбиции на същото място поради липса на мотивировка. И въпреки това, мнозинството в Сандански гази през съдебната практика като танк през мак. Това упорство не е плод на идеологически убеждения, то е резултат от бетонно задкулисие. Както правилно отбелязва Димитрина Хаджиева-Недина, аргументите за незаконосъобразност са „безспорно налице“, подкрепени от практиката на най-високата съдебна инстанция. Но гласовете на разума биват заглушени от машината за гласуване, която работи с горивото на нечисти зависимости.
Картината в Поленица е огледало на националната трагедия – превръщането на природата в актив, който се търгува в тъмни стаички. Гората не може да гласува, тя не може да лобира в Благоевград или да изпраща имейли на съветниците. Тя само може да изчезне, за да отстъпи място на поредния паметник на алчността. Метафора тук е ясна: Общинският съвет се е превърнал в гилотина за бъдещето на децата ни. Всеки декар гора, превърнат в „социална услуга“ под съмнителни обстоятелства, е една отнета глътка въздух за Сандански. Прозрачността е превърната в димна завеса. Когато се иска поименно гласуване, това е акт на отчаяна честност от страна на малцинството, опит да се запишат имената на екзекуторите на гората, за да се знае кой е държал дръжката на брадвата.
В тази битка за „Чинар Куши“ залогът е много по-голям от един имот. Тук се тества дали местната общност има сили да се противопостави на една октоподна структура, която е оплела общинските съзидания и държавните регулатори. Задкулисието не се бои от протоколи, то се бои от светлина. Публикуването на тези факти е единственият начин да се развали магията на „социалните нужди“, която превръща горите в бетон. Ако днес падне тази гора, утре ще падне и паркът, а след това и планината. Време е да се каже ясно: социалната грижа не се строи върху трупа на природата, особено когато архитектите на тази грижа са инвеститори със закрити лица и лобисти с отворени портфейли. Гражданите на Сандански трябва да знаят – решение №118 не е акт на управление, то е акт на капитулация пред интереса на малцината, които са свикнали да превръщат общинската собственост в лична касичка. Пътят към ада е постлан с добри намерения, а пътят към унищожението на Сандански е постлан с „резидентни социални услуги“ сред отсечените чинари.
СКАНДАЛНИ ХИПОТЕЗИ КОИТО СЕ КРИЯТ ЗАД ГОРНИТЕ ФАКТИ: ПАРАВАНЪТ НА „ХУМАННОСТТА“ И СКРИТИТЕ МИЛИОНИ ИЗГОТВЕНИ ОТ ЕКИП НА ТОП ПРЕСА:
Социален дом или бутиков хотел за „наши хора“?
Първата и най-смразяваща хипотеза е, че зад благородния етикет „социални услуги от резидентен тип“ се крие класическа схема за заобикаляне на закона и застрояване на защитени територии. Обществена тайна е, че веднъж щом предназначението на гората бъде сменено за „хуманни цели“, инвеститорът получава законовата вратичка да издигне масивни сгради в сърцето на природата. Нищо не пречи след две години, поради „липса на финансиране“ или „промяна в инвестиционния интерес“, проектът за социален дом да се трансформира в бутиков хотел със спа център или затворен комплекс от луксозни вили за политическия елит. Това е изпитана метастаза на застрояването – влизаш като благодетел на слабите, а излизаш като собственик на златна резиденция, докато гората е вече само спомен под бетона.
Политическият „чадър“ от Благоевград и цената на мълчанието
Втората хипотеза насочва вниманието към необичайното поведение на Областната управа, която е пропуснала да спре решението по законосъобразност, въпреки крещящите нарушения и предходни съдебни отмени. Тук изплува въпросът за „политическата търговия“ по оста Благоевград – Сандански. Дали това не е част от по-голяма сделка за подкрепа на бъдещи избори или разплащане на стари лобистки дългове? Съмненията за натиск върху държавните чиновници са логично следствие от абсурдната ситуация, в която институцията, призвана да пази закона, си затваря очите пред опит за посегателство върху горския фонд. Когато държавата онемее пред брадвата, значи някой в София или Благоевград е получил „гаранции“, които тежат много повече от параграфа на закона.
Бизнес кръговете зад „независимите“ съветници
Третата скандална хипотеза се крие в аритметиката на гласуването – онези осем „гладиатори“ на частния интерес, които защитиха решението срещу здравия разум. Кой стои зад тези имена и какви икономически нишки ги свързват с бъдещия собственик на социалния комплекс? Хипотетично, тук можем да говорим за мрежа от свързани лица, при която общинските съветници действат не като народни представители, а като търговски пълномощници. Не е изключено имотът в местността „Чинар Куши“ да е бил закупен на безценица малко преди старта на процедурата, а сега съветниците да работят за неговото „позлатяване“. Ако проследим пътя на парите и офшорните зависимости, вероятно ще открием, че „социалната грижа“ всъщност е грижа за банковите сметки на тесен кръг от местни феодали, които са превърнали Сандански в заложна къща за своите апетити. Справедливостта изисква не просто отмяна на това решение, а пълна дисекция на връзките, които позволяват на подобни схеми да дишат под закрилата на властта.













