Адв. Иван Димитров и опозицията в Разлог: Когато диригентът и оркестърът свирят в грешна тоналност пред бъдещето на общината

Заседанието на Общинския съвет в град Разлог от 24 март 2026 година ще остане в историята не само с мащабните позитивни и експертни доклади на кмета инж. Красимир Герчев, но и с един оглушителен политически вакуум. Докато кметската администрация успя да извоюва от държавата безвъзмездното прехвърляне на огромни активи и да договори иновативни партньорства като това с „Евротекс“ ЕООД, в самата заседателна зала се наблюдаваше странна симбиоза между председателя адв. Иван Димитров и т.нар. опозиция. Вместо да видим бурен дебат, който да защити тези постижения и да ги обясни на хората, ние видяхме административно претупване от страна на председателството и апатично „въздържане“ от страна на опозицията. Протокол № 3 разкрива една тревожна реалност: местният законодателен орган в Разлог страда от липса на политическо лидерство в лицето на своя председател и от пълна липса на аргументирана алтернатива в лицето на опозиционните съветници.

Основната отговорност за духа на едно заседание винаги пада върху председателя на Общинския съвет. Адв. Иван Димитров което е човек на ПП ДБ, в качеството си на ръководител на този орган, е призван да насърчава дебатите и да гарантира, че всяко ключово решение, като придобиването на 7-етажното общежитие в гр. Разлог, е преминало през сериозно обсъждане. В разглеждания протокол обаче липсва следа от неговата активна роля като политически модератор. Неговата функция сякаш се е свила до четене на номера на доклади и констатиране на резултати от гласуване. Когато се придобива собственост, която ще реши проблема с жилищата за лекари от МБАЛ „д-р Асен Велев“, председателят е този, който трябва да подчертае тежестта на момента. Вместо това, под негово ръководство, тези съдбоносни решения минават като пощенска пратка – бързо, тихо и безличнo. Това поведение обезличава труда на администрацията и оставя гражданите с усещането, че в Съвета просто се „отмята“ работа по график.

Още по-тежка е диагнозата за опозицията, която в това заседание окончателно капитулира пред фактите. При Решение № 57, което дава зелена светлина на сътрудничеството с „Евротекс“ ЕООД, опозицията гласува с пълно единодушие „за“. Това само по себе си не е лошо, но пълното отсъствие на въпроси относно начина на организация на текстилните отпадъци е знак за интелектуална летаргия. Ако опозицията няма какво да каже по тема, която засяга екологията и новите данъчни тежести за гражданите, то тя просто е спряла да функционира като коректив. Опозиционните съветници сякаш се страхуват да влязат в дебат, за да не покажат липсата си на подготовка по материята. Те оставят важните теми за развитието на общината да преминават без коментар, което е предателство към техните избиратели, очакващи от тях да бъдат будния глас в залата.

Темата за минералната вода в с. Баня и находище „Гулиина баня“ е друг пример за провала на опозиционното присъствие. При Решения № 59 и № 60 видяхме двама „въздържали се“ в лицето на д-р Георги Тренчев и Любен Татарски. Въпросът, който всеки гражданин би задал, е: защо само „въздържал се“? Ако опозицията смята, че продължаването на разрешителното на „ЯНА-2014“ ЕООД или прехвърлянето на правата към Кристиан Тодоров е непрозрачно или ощетява общината, тя е длъжна да го заяви от трибуната. С мълчаливо натискане на бутона опозицията не само не постига нищо, но и легитимира статуквото. Тук отново лъсва слабостта на председателя адв. Димитров, който позволява подобно „скрито“ несъгласие да минава без обяснения, превръщайки сесиите в парад на тишината. Една силна фигура на председателския стол би изискала мотиви за всеки вот, за да има прозрачност пред обществото.

Придобиването на сградата на ул. „Калиново“ №1 по Решение № 62 е поредният стратегически успех, пред който опозицията остана без думи. Да получиш 4-етажна сграда за образование с площ над 800 кв. м безвъзмездно е изключително трудна задача, която кметският екип е довел до край. И вместо в залата да се чуе признание или поне конструктивен въпрос за бъдещото управление на този имот, опозицията отново предпочете ролята на пасивен наблюдател. Това не е просто мълчание, това е липса на капацитет да се разбере значимостта на придобивката. Опозицията в Разлог се е превърнала в група хора, които чакат заседанието да приключи, без да предложат нито една алтернативна идея за това как тези сгради да носят приход или социална полза. Тяхното присъствие е формално, а приносът им към бъдещето на града – нулев.

Липсата на лидерство от страна на председателя адв. Иван Димитров се усеща и в начина, по който се представя Информацията за отпадъците по Решение № 58. Тук четирима съветници се въздържат, но без нито една критична бележка, която да влезе в протокола. Председателят позволява това размиване на отговорността, като не създава среда за истинско политическо противопоставяне на идеи. Когато няма сблъсък на визии, решенията губят своята легитимност в очите на хората. Опозицията пък, от своя страна, изглежда напълно удовлетворена от това да бъде в периферията, гласувайки механично и пропускайки шанса да бъде реална част от управлението на ресурсите на Разлог.

В заключение, Протокол № 3 е доказателство, че докато изпълнителната власт в лицето на кмета работи на високи обороти и носи реални резултати, законодателният орган в лицето на Общинския съвет е в състояние на политическа кома. Адв. Иван Димитров управлява процеса чисто технически, лишавайки го от политическо съдържание, а опозицията се е превърнала в удобен спаринг партньор, който дори не се опитва да нанася удари. Разлог има нужда от Общински съвет, който да бъде арена на идеи, а не просто зала за четене на доклади. Докато председателят и опозицията не намерят смелост да излязат от зоната си на комфорт, те ще останат само регистратори на успехите на други, без сами да оставят следа в развитието на общината. Гражданите заслужават повече от това – те заслужават представителство, което не се страхува от собствения си глас.