СЪВЕТНИЦИ В СЯНКА: ЗАЩО ОПОЗИЦИЯТА В БЛАГОЕВГРАД КАПИТУЛИРА ПРЕД СКАНДАЛНА ГОРСКА СДЕЛКА?

БЛАГОЕВГРАДСКАТА ГОРА: МЕЖДУ ПУБЛИЧНИЯ ИНТЕРЕС И УДОБНОТО ЕДИНОДУШИЕ

Как „остриетата“ на местната опозиция притъпиха своя морал точно пред портите на Държавното горско стопанство

На редовното си заседание, проведено на 27 март 2026 година, Общинският съвет в Благоевград прие Решение № 121 – акт, който на пръв поглед изглежда като административно прехвърляне на отговорност, но в същността си представлява опасен прецедент в управлението на местния ресурс. Става въпрос за решението на общинските съветници да предоставят цели 708,9 хектара общински горски фонд за управление на Държавно горско стопанство (ДГС) Благоевград. Парадоксът тук не е в самата форма на сътрудничество, а в икономическата рамка, която общинските съветници одобриха: приходите от дърводобив ще се делят „братски“ в съотношение 50/50, но едва след като ДГС приспадне всички свои разходи по дейността. Точно в тази мъглява зона на „разходите“ се крие големият въпрос за защитата на местния интерес, тъй като общинските съветници практически се отказаха от контрол върху това колко точно ще струва сечта, логистиката и администрацията на държавната структура, преди в местната хазна да влезе и един лев. Още по-смущаваща е скоростта, с която това решение прелетя през залата – едва седем дни след внасянето му, без сериозен дебат защо общинските съветници не настояха за развитие на собствено общинско предприятие, което да задържа целия ресурс за нуждите на местното население.

Именно тук лъсва политическата мимикрия на определени фигури в местния парламент, които иначе претендират за ролята на безкомпромисни корективи. Изумително е да наблюдаваме как политически ветерани и „опозиционери“ по професия като Димитър Урдев, Николай Бошкилов и Веселин Христов, които по други точки от дневния ред демонстрират завидна принципност и критичен плам, изведнъж потънаха в уютно съглашателство с мнозинството. Само няколко часа по-късно същите тези господа гласуваха с „въздържал се“ или „против“ по далеч по-незначителни въпроси, свързани с публичните предприятия, търсейки под вола теле за всяка запетая. Когато обаче се стигна до отдаването на хиляди декари гори при условия, които оставят местната власт в позицията на пасивен наблюдател, техният критичен инстинкт сякаш бе поставен под упойка. Този избирателен морал е не просто политически съмнителен, той е обиден за интелекта на избирателя, който очаква последователност, а не конюнктурно мълчание точно там, където залозите са най-високи.

Саркастично е, че общинските съветници с опита на Урдев и Бошкилов не видяха риск в липсата на ясен механизъм за одит върху разходите на ДГС, докато същевременно блокират дребни процедури с аргументи за „фискална дисциплина“. Изглежда, че за тези представители на Общинския съвет опозиционното говорене е просто театрален реквизит, който се прибира в гардероба, когато на масата се постави темата за дърводобива. Липсата на дори един критичен въпрос от тяхна страна относно това защо общинските съветници се съгласяват на „остатъчна печалба“ вместо на гарантиран дивидент, превръща тяхното „ЗА“ в тежка политическа диагноза. Когато най-шумните защитници на публичния интерес внезапно онемеят пред перспективата за мащабна експлоатация на горския фонд, става ясно, че задкулисието в Благоевград не е просто метафора, а добре смазан механизъм, в който ролите на „управляващи“ и „опозиция“ се размиват до степен на пълна неразличимост. Въпросът не е защо местната васт предлага, а защо тези, които са призвани да го контролират, избраха да му станат съучастници в това абдикиране от стопанската отговорност.