Земята, която искаха да бетонират в любимия за благоевградчани парк, струва около 15 000 000 евро
Първо чифлик, след което село а днес любимото място за разходки и релакс на поколения благоевградчани, място което беше на път да се превърне в бетонена гора- парк Бачиново.
Историята на Бачиново датира от векове. Според данни в навечерието на Руско-турската война през 1877 – 1878 година Бачиново е чифлик с 11 български къщи. След войната българското население изкупува земята от чифликчията. През 1891 година Георги Стрезов дава описание на чифлика Бачиново: „Бачиново, чифлик 1 час далеч, почва плодордна; 15 къщи, българе“.
Според Васил Кънчов в 1900 година Бачиново има 445 жители, от които 370 българи християни и 75 българи мохамедани. След Балканската война в 1912 година и присъединяването на селото към България, жителите му постепенно се изселват в Горна Джумая. Бачиново остава дълги години пусто, до момента в който не се превръща в най- посещаваното място от благоевградчани.
Едно тихо и спокойно местенце, което е близо от центъра. Така би описал всеки, който е бил на този парк. Там по протежение на 3-километрова пешеходна алея са разположени аквапарк, заведения, детски кътове, въжен парк и езеро. Алеята, известна още като Алея на здравето, следи поречието на река Бистрица и пресича красива гориста местност. Паркът е любимо място за отдих, спорт, плаж, разходка и развлечения както на благоевградчани, така и гостите на града. Там всяка година се провеждат и различни градски състезания и празници.
В началото на алеята е разположен и голям аквапарк. Това е едно от харесваните места в града за плаж, плуване, отдих и забавления. Спортно-развлекателният комплекс разполага с открит плувен басейн с олимпийски размери, закрит басейн, басейн с морски вълни, детски басейн и водни съоръжения, водни пързалки, VIP зона, два мокри бара, ресторант и др.
Една невероятна идилия?! Може би, това е и причината за която, през годините не липсваха и множество скандали, породени от желанията на едни господа да застроят мегакомплекс именно в тази местност.
Припомняме, че през 2021г. тогавашният председател на ОбС-Благоевград – Андон Тодоров показа документ, с който инкогнито бе дадена зелена светлина за строителство в парк „Бачиново“.
Бившият кмет Костадин Паскалев е издал заповед за вписване на около 20 декара като зона за строителство, а не като площ за спортни съоръжения и отдих. Тази машинация е извършена без гласуване в Общинския съвет, каза тогава Тодоров. По този начин спорните декари бяха извадени от зеления пояс, който реално е от началото на село Бистрица до алеята при плажа.
„Земята, която искат да бетонират в любимия за благоевградчани парк, струва около 15 000 000 евро, обяви още Андон Тодоров, като подчерта, че инвеститорът „Универсал Строй Консулт“, в лицето на бившия червен съветник Георги Ганджов, ще строи затворения си мегакомплекс върху златен имот.
„Ще внеса документа, подписан от Костадин Паскалев по делото, което се води за спасяване на „Бачиново“ от багерите на фирмата, която е близка и до отстранения преди дни бивш градоначалник Румен Томов, обяви парламентарният председател и изказа адмирации към екскмета Атанас Камбитов, който през 2014 година е стопирал строителните дейности в парка. Същото сториха и през месец май миналата година(тогава 2020г.) настоящите общински съветници, които наложиха мораториум, но настоящата кметска управа и експертите в РИОСВ – Благоевград не се съобразяват с тези факти, а напротив одобряват изграждането на хотели, жилищни сгради, басейни, кортове и спа комплекс в „белите дробове“ на Благоевград. Не се трогнаха и от протеста на гражданите по същия казус.
Единствен директорът на Басейнова дирекция Момчил Пашов два пъти излезе с доклад, че такова строителство в парка е несъстоятелно и в нарушение на закона, коментира тогава Андон Тодоров.“
За тези който още не могат да се сетят за какво става въпрос, ще им припомним, как през същата 2021г. на въпрос към Румен Томов „Парк ли е Бачиново“, се оказа се, че за него любимото място за разходки и релакс на поколения благоевградчани не е паркова зона. Скандалното откровение на Румен Томов дойде в отговор на въпрос на тогавашния кандидат-кмет- Илко Стоянов за застрояването на зелените площи.
В ефира на Нова телевизия тогава Томов заяви в прав текст: “Това нещо там не е парк!”. За него може и да не е, но за нас, благоевградчани, Бачиново е най-свидното ни място, което сме длъжни да съхраним и за следващите поколения.
Така той възмути жителите на Благоевград, за които строителството и в Бачиново, и в другите зелени площи на града е особено чувствителна тема. За него обаче се оказа, че това е нормално. Точно Томов бе човекът, който даде зелена светлина за застрояването на кортовете в парк Бачиново, и то на фирма, която спечели апетитната обществена поръчка за изграждането на подлеза в квартал “Грамада”. Като същински Матросов, Томов за пореден път защити частния, а не обществения интерес с изказването си в телевизионния ефир.. Последваха дела точещи се години наред. До март месец т.г. когато най- накрая стана ясно и експертното становище.
Експертно становище било категорично…рискът от наводнение по бреговете на река Благоевградска Бистрица е много голям. Това върнало от София в Благоевград делото, което група благоевградчани водели срещу решението на РИОСВ да пусне без екологична оценка намерението на „Универсал Строй Консулт” за застрояване на 118 дка от парк Бачиново.
През ноември 2022 г. Административен съд – Благоевград отхвърли жалбата на еколожката и неуспял кандидат на ПП-ДБ Наталия Димитрова-Попова, на екссъветника Калоян Ханджийски, бившия директор на НП „Рила“ Владимир Милушев и др. физически лица, както и на Сдружение „За дива природа Балкани“, които протестираха решението на РИОСВ от март 2021 г., дало зелена светлина на инвеститорите, благоевградските бизнесмени Петър Парашкански, Георги Ганджов и Чавдар Узунов.
Според съдиите от ВАС обаче колегите им в Благоевград са игнорирали неоснователно втората от 2-те направени по делото експертизи. По нея вещото лице Цветкова обяснява, че след изготвянето на ПУП и урегулирането на поземления имот обезпечеността на речния отток няма да бъде безопасните 5%, както е изложено в първата експертиза, а 1% или 0, 1%, при което имотът категорично попада в крайбрежната заливаема ивица на реката. Това предполага задължителна екологична оценка на инвестиционното намерение. Според ВАС друг състав на Административен съд – Благоевград е длъжен да разгледа основно заключението на вещото лице Цветкова, ако се наложи – да изиска трета експертиза, да събере още документи, да прецени каква част от терена попада във II и III пояс от санитарноохранителната зона около ПС Баража, и да излезе с ново решение по горещия за благоевградчани казус.
Be the first to leave a review.