Шокиращи данни от Гърция: снежната покривка в планините е намаляла с над 50% за 40 години – гърците все по-често търсят спасение в българските планини и ски курорти

Сериозна климатична промяна, която засяга пряко природата, водните ресурси и бъдещето на планинските райони, е регистрирана в съседна Гърция. Международно научно изследване показва, че снежната покривка в десет от най-високите гръцки планини е намаляла с повече от половината през последните четири десетилетия – тревожна тенденция, която учените определят като една от най-значимите в Средиземноморския регион.

Изследването обхваща периода от 1984 до 2025 година и е съсредоточено върху планини, надвишаващи 2000 метра височина, сред които Олимп, Фалакро, Цумерка, Северен Пиндос, Хелмос, Зирия, Грамос, Вора (Каймакцалан), Гиона и Вардусия. Данните сочат средно 58% намаление на снежната покривка, което учените определят като изключително високо дори в глобален мащаб.

Проучването е осъществено от международен екип специалисти от Университета в Кеймбридж, Националната обсерватория в Атина, Британската антарктическа служба и Планинската обсерватория на Гърция. Според ръководителя на изследването Константинос Алексопулос основната причина за рязката промяна е повишаването на температурите, което променя не само количеството на снеговалежите, но и тяхното задържане върху терена.

Учените обясняват, че с покачването на температурите все по-голяма част от валежите падат като дъжд вместо сняг, а това води до по-слабо първоначално натрупване на снежна покривка. Освен това съществуващият сняг се задържа за значително по-кратък период, тъй като се топи по-бързо. Само за последните 30 години средната температура в региона се е повишила с около 1,5 градуса, а в планинските райони на Западна Македония – дори до 2 градуса.

Според директора на научните изследвания в Националната обсерватория в Атина Костас Лагувардос, този процес има пряк ефект върху „изтеглянето“ на снежната линия към по-високи надморски височини. Там, където преди десетилетия е имало стабилна снежна покривка, днес валежите са по-често под формата на дъжд или сняг, който се задържа за много кратко време. Това води до пространствено свиване на снежните зони и концентриране само в най-високите части на планините.

Особено тревожен е фактът, че намалението на снежната покривка се ускорява след 2000 година, като последното десетилетие показва още по-ясна тенденция към затопляне и скъсяване на снежния сезон. Учените посочват, че снегът започва да се появява по-късно през есента и се топи по-рано през пролетта, което допълнително намалява неговото присъствие през годината.

Изследването използва сателитни данни от Европейската и Американската космическа агенция (ESA и NASA), обхващащи периода от 1984 година до днес. Чрез модерни технологии, включително методи на изкуствен интелект и машинно обучение, учените са успели да запълнят липсващите данни, причинени от облачност и ограничения в ранните сателитни наблюдения. Това позволява да се изгради по-точна картина на промените в снежната покривка през десетилетията.

Според екипа изследователи наблюдаваните промени не могат да се обяснят с естествени климатични цикли, а са резултат от антропогенно глобално затопляне. Те подчертават, че процесът засяга не само природната среда, но и водните ресурси, които зависят пряко от снежното натрупване в планините.

Учените сравняват снега с „естествен воден резервоар“, който действа като своеобразен буфер между сезоните. Бавното му топене осигурява водни запаси през сухите летни месеци, докато бързото му изчезване води до намаляване на речните потоци и водните ресурси, с потенциални последици за земеделието, екосистемите и битовото водоснабдяване.

Така снежната покривка се оказва не просто природен феномен, а ключов фактор за екологичния баланс в планинските региони на Балканите и Средиземноморието.

📌 Топ Преса представя това международно изследване като важен сигнал за климатичните промени в региона, който е непосредствен съсед на Югозападна България и има пряко значение за природния баланс на целия Балкански полуостров.