За първи път в НС: България има незрящ депутат, влезе с куче водач

Иван Янев прикова всички погледи, а четириногото с него получи специално внимание

Иван Янев – това е първият български незрящ депутат, който влиза в Народното събрание (НС). Той е от квотата на партията на Румен Радев – „Прогресивна България“.

Янев се появи пред сградата на парламента малко преди 8:30 часа сутринта в четвъртък, преди официалната клетва на депутатите. Той бе заедно с кучето Роувър, което му помогна да изкачи стъпалата и го въведе в сградата.

Четириногото моментално привлече погледите и хора от сградата решиха да го погалят и да му се порадват.

Снимки: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ

Ясна цел

Янев излиза с кауза – повече достъпност и права за хората с увреждания.

Загубил зрението си още в ранно детство, той посвещава живота си на това да подобрява средата и възможностите за незрящите в България. Днес влиза в политиката с ясна цел – да пренесе тази битка на по-високо ниво и да търси решения от трибуната на парламента.

Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ

Според него в България липсва именно тази цялостна визия – от архитектурната среда до дигиталните услуги. Той дава конкретен пример с електронните услуги, които често са недостъпни за незрящите заради технически ограничения, като кодове в изображения, които не могат да бъдат разчетени от говорещите програми. Това на практика изключва хората от основни административни процеси.

До него ежедневно е кучето водач Роувър, обучено в Българското училище за кучета водачи към фондация „Четири лапи“. Янев подчертава, че зад всяко такова куче стои дълъг процес на обучение, както и усилията на приемни семейства, които подготвят животните в ранния им етап. Но той е категоричен – дори и най-добре обученото куче не може да компенсира липсата на достъпна среда.

Правото на глас без тайна – ключов проблем

Един от най-острите въпроси, които Янев поставя, е този за изборните права на незрящите.

По думите му в момента тайната на вота на практика е нарушена, тъй като хората със зрителни увреждания са принудени да гласуват с придружител.

Той подчертава, че технологично решение съществува – чрез машини с говорещ модул, които позволяват самостоятелно и тайно гласуване. Въпреки това подобна система не е внедрена, което поставя под съмнение равнопоставеността в изборния процес.

Конкретни проблеми в градската среда

Янев очертава и редица практически препятствия, с които незрящите се сблъскват ежедневно. Сред тях са светофарите, които издават еднакъв звуков сигнал във всички посоки и създават объркване, както и неработещите или заглушени аудиосистеми в градския транспорт. Според него решенията са ясни и не изискват огромни ресурси, а по-скоро воля и координация.

Три приоритета – координация, участие, общини

Янев поставя три основни цели. Първата е създаване на реална координация между институциите, които работят по политики за хората с увреждания. Втората е включването на самите хора в процеса на вземане на решения, следвайки принципа „Нищо за нас без нас“. Третата е работа с големите общини, които трябва да се превърнат в пример за достъпна среда, а не да изостават.

Той е категоричен, че ролята му в парламента няма да промени посоката, в която работи, а само ще увеличи възможностите му за влияние. Според него години усилия на терен трябва да бъдат превърнати в реални политики.

Политически контекст и визия за управление

В по-широк план Янев заявява, че „Прогресивна България“ залага на четиригодишен управленски мандат и по-висока избирателна активност като основа за стабилност. Според него ключова задача ще бъде спирането на изтичането на публични средства, включително в сферата на социалната политика и достъпността.

Активността на хората с увреждания и доверието в системата

Янев отчита, че значителна част от хората с увреждания участват в изборите, но съществуват и пречки – липса на доверие, както и практически трудности като необходимостта от придружител. Въпреки това той подчертава, че правото на глас е не само право, но и дълг, който не бива да бъде ограничаван от системни пропуски.

С посланията си Иван Янев поставя на дневен ред теми, които рядко достигат до центъра на политическия дебат, и превръща личната си история в аргумент за необходимостта от реална промяна.