Подземният град на марихуаната: 20 камери за дрога в руините на приватизираното „Осогово“

Тъмните галерии на старата оловно-цинкова мина „Осогово“ край село Гърляно, които десетилетия наред са давали препитание на стотици миньори, днес се оказаха декор на холивудски екшън с криминален привкус. Вместо руда, в недрата на планината ГДБОП и ДАНС „изкопаха“ високотехнологична наркофабрика, разположена в над 20 специално оборудвани помещения. Инвестицията в подземието е за милиони левове, а затвореният цикъл на производство на марихуана е толкова модерен, че би предизвикал завист дори у легалните земеделци в Нидерландия. Докато държавата се опитва да разплете нишката на престъпния заговор, „Топ Преса“ първа започна да задава неудобните въпроси, които разклатиха спокойствието в Кюстендилско: чия е всъщност тази мина и как е възможно под носа на властите да израсне цял подземен град на греха?

Историята на този обект е класически пример за българския преход, започнал с големи обещания и завършил с белезници и полицейски ленти. Всичко стартира в началото на века, когато „Осогово“ АД е приватизирано от дружеството „Мини Руен“ за сумата от 475 000 лева. Тогава работниците протестираха, че държавата е харизала златна кокошка за жълти стотинки, а малко след това предприятието бе обявено в несъстоятелност. Оттук нататък следите на реалния контрол започват да се губят в гъстата мъгла на офшорните зони и подставените лица. Проверката на „Топ Преса“ показва, че макар на хартия мината да се води в процедура по ликвидация или фалит, тя никога не е била реално изоставена. Напротив, галериите са били поддържани, захранвани с електричество и охранявани, което изисква огромен ресурс и логистична подкрепа, непосилна за обикновени дребни дилъри.

На брифинг в София прокурори и антимафиоти обявиха, че са повдигнати обвинения срещу четири лица за престъпен сговор, пране на пари и разпространение на наркотици. Ключовото име, което се прокрадва в кулоарите на следствието, е това на бизнесмена Васко Тодоров, свързван с фирмата „Интерфиш“, която притежава рибарник в непосредствена близост до входа на мината. Разследващите проверяват дали именно рибарникът не е служил за „параван“ на огромния разход на ток и вода, необходими за отглеждането на канабисовите насаждения в подземията. В Кюстендил се говори, че движението на камиони и работници около обекта е било публична тайна, но никой не е смеел да попита какво точно се случва зад тежките метални порти на бившия рудник. Източници на „Топ Преса“ твърдят, че охраната на обекта е била изключително строга, а достъпът до галериите е бил контролиран с модерни системи за видеонаблюдение и сензори за движение.

Проблемът със собствеността на мината е най-тънкият момент в цялото разследване. Зам.-градският прокурор Вихър Михайлов призна, че тепърва ще се установява кой е крайният бенефициент на обекта. Юридическият лабиринт около „Мини Руен“ АД е толкова оплетен, че разплитането му може да отнеме месеци. През годините акциите са прехвърляни между различни субекти, а досието на приватизацията в Държавен вестник напомня за ерата на „масовата приватизация“, в която активи за милиарди потънаха в джобовете на анонимни играчи. Днес, когато в тези същи тунели се откриват боеприпаси и тонове марихуана, става ясно, че „Осогово“ е било превърнато в автономна територия, извън обсега на закона. Въпросът, който вълнува обществеността, е дали тези четирима обвиняеми са реалните босове, или са просто „бушони“, сложени да изгорят, ако полицията почука на вратата.

Спецоперацията, започнала на 23 април 2026 г., продължава и в момента, като ГДБОП изисква съдействие от енергийни експерти и минни инженери, за да се гарантира безопасността на разследващите. Подземията са опасни не само заради престъпниците, но и заради риска от срутвания или обгазяване. Високотехнологичното оборудване, намерено вътре – от специални LED лампи до сложни вентилационни системи – показва, че фабриката е работила на пълни обороти дълго време. Според „Топ Преса“, продукцията вероятно е била предназначена за износ към Западна Европа, където цената на висококачествената марихуана достига главозамайващи нива. Прането на пари, за което са обвинени задържаните, е само върхът на айсберга в една схема, която вероятно включва и легални бизнеси в региона на Кюстендил и София.

Този скандал повдига и друг важен въпрос: колко още изоставени мини в България са се превърнали в инкубатори за незаконна дейност? Моделът на „скритата приватизация“ и последвалия умишлен фалит се оказа идеалната почва за организираната престъпност. Когато държавата вдигне ръце от един обект, на негово място винаги идва някой друг. В случая с „Осогово“ този „някой“ е успял да създаде империя под земята, докато на повърхността местните жители са виждали само ръждясали железа и тишина. „Топ Преса“ ще продължи да следи връзките на „Мини Руен“ и акционерите в сянка, които години наред са се възползвали от вакуума в правосъдието. Засега белезниците са върху ръцете на четирима, но истинските господари на мината може би все още наблюдават от дистанция как техният подземен бизнес изгаря под светлината на прожекторите.

Разследването на СГП под надзора на прокурор Михайлов обещава да бъде дълго и тежко. Трябва да се проследят финансовите потоци, да се анализират документите за собственост и да се установи как са плащани сметките за ток, които при подобно производство трябва да са космически. Ако се докаже, че държавни чиновници или служители в електроразпределителните дружества са си затваряли очите пред аномалиите в потреблението на старата мина, скандалът ще придобие политически размери. Кюстендил не помни подобен удар, но горчивият привкус остава – една мина, която трябваше да носи просперитет на региона, се превърна в символ на беззаконието. Очаква се в следващите дни да излязат още подробности за ролята на Васко Тодоров и дали неговата империя от рибарници е била единственият параван на „Осоговското зелено злато“.