Казусът с концесията на ГУМ-Благоевград е класически пример за „финансово жонглиране“ пред очите на данъкоплатците, при което частният интерес умело използва законови вратички, за да капитализира общинска собственост. От една страна, имаме „Ларго мол“ ООД, които претендират за изрядност с отчетена инвестиция от 1 140 000 лв. – сума, калкулирана с хирургическа точност, за да обслужи искането им за 8-годишно удължаване на договора. От другата страна на счетоводния баланс обаче зее дълг към общината от над 91 000 лв. и един скандален, макар и неуспешен опит в съда, фирмата да се отърве от 72 000 лв. стари задължения чрез давност. Като експерти на „Топ Преса“ сме длъжни да попитаме: как се инвестира милион в обекта, от който печелиш, докато системно бавиш трохите, които дължиш на гражданите за правото да го ползваш? Този парадокс не е просто бизнес модел, а диагноза за начина, по който се управлява Благоевград – град, в който концесионерите процъфтяват върху гърба на една вечно „изненадана“ от дълговете си общинска хазна.

Когато цифрите в един отчет съвпадат до последния знак с обещаното в договора, всеки опитен одитор инстинктивно посяга към червената химикалка. Случаят с „Ларго мол“ ООД и тяхната отчетена инвестиция от точно 1 140 000 лв. за 2024 г. е учебникарски пример за това как публично-частното партньорство може да се превърне в параван за частни интереси, докато общинската хазна играе ролята на пасивен наблюдател. На пръв поглед всичко изглежда изрядно – фирмата инвестира, сградата се обновява, сроковете се удължават. Но ако се вгледаме в детайлите, лъсва една стряскаща реалност: община Благоевград на практика е подарила управлението на най-апетитния си търговски обект срещу обещания за ремонти, които концесионерът извършва основно за да повиши собствените си приходи от наеми, докато системно „забравя“ да плаща вноските си към града.

Анализът на финансовите потоци разкрива парадокс, който би трябвало да предизвика незабавна проверка от страна на Агенцията за държавна финансова инспекция. Концесионерът отчита милионна инвестиция в саниране и интериорен редизайн – дейности, които директно капитализират неговия бизнес модел и му позволяват да иска по-високи наеми от своите наематели. В същото време обаче същата тази фирма приключва годината с натрупани дългове към общината в размер на над 91 000 лв. Тук изниква фундаменталният икономически въпрос: как един субект разполага с ликвидност за мащабни строителни дейности, но няма средства да покрие преките си задължения към собственика на сградата? Отговорът е прост – общината е приела ролята на безлихвен кредитор. Вместо тези пари да влязат в общинския бюджет за детски градини или инфраструктура, те остават в оборота на фирмата, докато тя се опитва да изчисти юридическия си хоризонт за следващите осем години.

Още по-скандален е юридическият опит на „Ларго мол“ ООД да заличи близо 72 000 лв. от задълженията си чрез позоваване на изтекъл давностен срок. Това не е просто правна маневра, а демонстрация на пълно пренебрежение към обществения интерес. Когато един концесионер влезе в съдебна битка със своя партньор (Общината), за да не плати дължимото, това автоматично го дисквалифицира като добросъвестен стопанин. Решението на Окръжен съд – Благоевград, което отхвърля тези претенции, е последната спирачка пред един опасен прецедент. Ако общинските съветници гласуват този отчет безропотно, те на практика ще легитимират поведението на длъжник, който до последно е опитвал да измами кредитора си. Това е моментът, в който политиката трябва да спре да обслужва икономическите кръгове и да започне да защитава собствеността на гражданите.

Паралелът с другата голяма концесия – тази на „Кристо“ ООД, само затвърждава усещането за системна немощ на общинския контрол. Там инвестиционната програма е приключила преди десетилетие, а годишната вноска е застинала на нива, които нямат нищо общо с настоящата пазарна конюнктура. При 83 000 лв. годишно за обект в центъра на града, общината получава по-малко от 7000 лв. на месец – сума, която малък магазин в софийски мол плаща за няколко квадратни метра. Фактът, че собственикът е бивш общински съветник, хвърля дебела сянка върху начина, по който са договаряни тези условия. Тук не говорим за бизнес риск, а за гарантиран доход на гърба на общинската собственост, защитен от договори, които изглеждат писани по диктовка на концесионера.

Общинските съветници трябва да си дадат сметка, че приемането на годишния отчет не е просто формалност, а акт на управление на риска. Всеки глас „ЗА“ е глас за продължаване на модела, при който концесионерът решава кога и колко да плати, а общината е поставена пред свършен факт. Икономическата логика диктува, че при наличие на неизплатени задължения и опити за съдебно шиканиране, процедурата по удължаване на концесията трябва да бъде незабавно замразена. Нещо повече – необходимо е назначаването на независима техническа експертиза, която да провери реалната пазарна стойност на вложените 1.14 млн. лв. В строителния бранш е публична тайна как се „напомпват“ разходи чрез свързани фирми-изпълнители, за да се достигнат договорните лимити без реално покритие. Ако Благоевград иска да излезе от имиджа си на град, управляван от скрити зависимости, промяната трябва да започне от залата на Общинския съвет този четвъртък. В противен случай ГУМ ще остане паметник на една провалена сделка, в която гражданите са единствените губещи.

ТАБЛИЦА НА КОНЦЕСИОННИЯ РИСК: БЛАГОЕВГРАД 2024

Аналитичен коментар към таблицата:
Данните показват опасна тенденция – докато „Ларго мол“ ООД агресивно разширява отчетната си инвестиционна база (за да циментира правото си на удължаване на договора), тя едновременно с това демонстрира системна неплатежоспособност или нежелание за разплащане с бюджета. Разликата между обещаната инвестиция и реално преведените пари в общината е пропаст, в която изчезва общественият интерес. При „Кристо“ ООД пък се наблюдава „замръзване“ на финансовите ползи за общината на нива отпреди 15 години, което е чиста икономическа загуба в условията на кумулативна инфлация от над 40% за периода.

ШОК В БЛАГОЕВГРАД: КОНЦЕСИОНЕРИ ПРИБИРАТ МИЛИОНИ ОТ НАЕМИ, А ПЛАЩАТ НА ОБЩИНАТА ЖЪЛТИ СТОТИНКИ!

(Продължение на анализа Ян СТОЕВ)

Цялата тази схема с „инвестиции до последния цент“ всъщност е умело прехвърляне на пари от единия джоб в другия, докато обикновеният благоевградчанин остава с празни ръце. Когато концесионерът отчита стотици хиляди левове за „нови первази и преградни стени“, той не прави услуга на града, а подготвя сергиите си за по-високи наеми, които отново ще бъдат платени от местните търговци и крайните клиенти. Истинският скандал обаче е в това, че общината позволява на частни субекти да се разпореждат с най-апетитните имоти срещу символични вноски, които често дори не се събират навреме. Докато вие се чудите как да платите растящите местни данъци и такса смет, едни „наши хора“ си спестяват десетки хиляди левове чрез съдебни хватки за давност, сякаш общинската собственост е бащиния, от която всеки може да къса колкото си поиска.

Време е маските да паднат и да се каже ясно: всеки лев, който концесионерът си е „спестил“ или се е опитал да заличи в съда, е лев, изваден директно от джоба на хората в Благоевград. Тези пари не са на кмета или на общинските съветници – те са за осветление по разбитите улици, за ремонт на тротоарите, по които се спъвате, и за по-добри условия в детските градини. Когато общината се съгласява да бъде „кредитор“ на богати бизнесмени, тя на практика извършва престъпление срещу социалния мир в града. Вместо да бъде безпощаден контрольор, местната власт се е превърнала в параван, зад който се крият неизгодни договори, сключвани в тъмни доби и преподписвани с лека ръка под диктовката на корпоративни интереси.

Граждани на Благоевград, знайте, че вие сте тези, които реално плащат „масрафа“ на тази концесионна вакханалия. Докато се радвате на „новия редизайн“ на мола, помислете колко струва той на вашия бюджет и защо градът ви продължава да затъва в дългове, докато частните наематели процъфтяват в общинските сгради. Този четвъртък е моментът на истината – ще позволят ли съветниците ви за пореден път да бъдат превърнати в „гумени печати“, които легитимират източването на града, или най-сетне ще тропнат по масата. Ваше право е да изискате пълна ревизия на всеки вложен болт и всеки лев, който не е влязъл в хазната, защото в противен случай следващите осем години ще бъдат просто поредното десетилетие на пропуснати възможности и платени от вас чужди сметки.