Идва ли раздялата на ПП-ДБ? Коалицията става все по-безпреспективна

Ръководството на ДБ винаги е било оспорвано, коригирано и търпяно „със скърцане на зъби“ от немалка част от партията, която има своите собствени политически амбиции – и не ги крие

ПП-ДБ могат да се разделят официално, могат и да останат формално в една коалиция, в която двете съставки се интегрират със същия успех, с който се „интегрират“ масло и вода.

Ако се абстрахираме от остатъка под названието „ДСБ“, ДБ (Да, България) е общност, в която повечето от членовете имат достатъчно високо мнение за собствените си качества, за да бъдат построени под формата на политическа йерархия.

Ръководството на ДБ винаги е било оспорвано, коригирано и търпяно „със скърцане на зъби“ от немалка част от партията, която има своите собствени политически амбиции – и не ги крие. Това, разбира се, създава известен хаос, който е много характерен за т. нар. „демократична общност“ още от първите дни на нейното създаване през ноември 1989 г., пише в свой анализ „Труд“.

Тук има много личности и ДБ върви напред – доколкото върви – благодарение на преференциите, които тези личности получават независимо една от друга, и то не само на избори, но и при множество други ситуации.

ПП също бе създадена на принципа на „двойното лидерство“, около което се събраха личности с успешна житейска кариера, не по-възрастни от 40 г. и способни да налагат собственото си его в модел на трудна вътрешнопартийна комуникация и механизъм на взимане на решения.

Не е случаен фактът, че партията преживя около 5 години като „облачна“ конструкция – през това време никой не понечи да я изгради като организация и йерархия.

Асен Василев прекрати това. Той разбра, че в съвременна България виреят само лидерски партийни проекти и взе съответни решения. Пенсионира Кирил, Лена и доста други личностно афиширани фигури в ПП и напълни висшия ешелон на партията със „сиви мишки“, чието основно качество е послушанието.

Следващата стъпка на „силния лидер“ бе немилостивият опит за „дисциплиниране“ и на коалиционния партньор ДБ… Още в първоначалния период на сътрудничество между двете партии, лидерската група на ПП безцеремонно извиваше ръцете на ДБ, особено при селекцията на кандидат депутати.

Изискванията на ПП за „решетката“ третираха ДБ изцяло като „бедни роднини“, на които може да се подхвърли нещо от баницата, но не прекалено голямо парче. Този подход особено се засили с осъзнаването, че стойностни личности от ДБ с лекота пробиват „решетката“ с преференции и оставят ПП в аритметично малцинство в общата парламентарна група.

Мисля, че това бяха последните избори, на които Асен Василев ще търпи това състояние на нещата. Безцеремонното му отношение към номинирането от ДБ на Явор Божанков и Даниел Лорер, както и невъзмутимото отхвърляне на Манол Пейков показват, че Василев не се притеснява да скъса коалиционните връзки на еднолично контролираната ПП с ДБ.

В ДБ също са на границата на своето търпение – и то не само поради нелеките отношения между ръководния екип и част от членовете. Не е приятно открито да те третират като „втора цигулка“ в оркестъра, особено като се има предвид, че „първата цигулка“ не свири по-добре от теб. Но основният проблем на коалирането с ПП за ДБ произтича от нейната наследствена връзка с „демократичната общност“ от близкото минало на България.

През 2016 г. ДБ бе създадена като едно разклонение, специфично частично продължение на разпадналата се като политическо тяло „демократична общност“ (СДС-Синя коалиция-РФ и т. н.). Това разклонение бе тематично обособено – борба с корупцията и институционална (правосъдна) реформа, с политическо позициониране в либералния център.

Преди година-две ръководството на ДБ осъзна донякъде, че тези самоограничения – на предмета на дейност и на политическото позициониране – изолират партията дори от хипотетичната възможност да се „завърне“ или да оглави едно възстановяващо се единство на „градската десница“ – т. е. на синята общност, която за последен път е била заедно във формата на Реформаторския блок.

Ръководството взе решение за „десен завой“ – към дясноцентристка идентификация, членство в партийната фамилия на ЕНП и – по този начин – разграничаване от коалиционния партньор ПП, който с реторично усилие се удържа в „политическия център“, за да не изпадне изцяло в ляво – където му е мястото.

През следващите седмици и месеци тази коалиция – ППДБ – ще става все по-трудна и безперспективна.

Независимо от степента, в която ще бъдат ангажирани от Прогресивна България за едно квалифицирано мнозинство в НС (да не забравяме, че това мнозинство може да се оформи и с Възраждане, и с „омекналия“ лидер на ДПС, и с „отпаднали“ депутати от парламентарни групи), двете части на ППДБ и психологически, и политически все повече ще представляват два полюса, а не политическа общност с обща платформа.

Асен Василев може да се възползва от катастрофата на традиционната левица на 19 април, за да инициира един нов лявоцентриски блок – естествено, под свое ръководство. Докато за ДБ се отваря възможността да опита разширяване на своите граници към непредставените останали части от бившата „демократична общност“, с цел реконструирането ù в някакъв нов формат вдясно от центъра.

Освен всичко друго, управлението на Радев без друго ще породи необходимост от възраждане на единството на „демократичната общност“ на геополитическа – проевропейска основа.

Като коалиция, ПП-ДБ е лабилен остатък от един период на политическа криза и фрагментация, в който партиите – алтернативи на статуквото се бориха за цялостна обществена и институционална – антиолигархична реформа, но поради редица причини се саморедуцираха до хаотични усилия за собственото си оцеляване.

Те нямаха достатъчно сили за обществена трансформация и несъответствието между амбициозните им цели и реалния им политически потенциал днес вече е достатъчно основание да прекратят мъчителното си съвместно съществуване, което не носи удовлетворение на никого от тях. България е в нова политическа ситуация, в която досегашните съюзи и съперничества до голяма степен ще изгубят своя досегашен смисъл.

blitz.bg