Лошите новини за Скопие са повече от една

На мястото на Мицкоски и на Гордана Силяновска би ме тресяло треска от страх, казва Костадин Филипов

Този път в Скопие дори не успяха да скрият притесненията си от резултатите от българските парламентарни избори. След като цяла седмица внимателно следяха данните от социологическите анкети у нас, в самото навечерие на вота и особено през деня в неделя, тревогата им взе да става все по-очевидна, пише Костадин Филипов за“Труд“.

Иначе повечето информации и прогнози бяха в някаква уж неутрална и дори незаинтересована тоналност, все едно интересът им се поражда от елементарното добросъседско любопитство и нищо повече.

Така ден по ден, та до избора се създаваше впечатление, че колкото по-малко партиите у нас се занимаваха в кампаниите си с темата за отношенията ни със Северна Македония, толкова оттатък въпросът кой ще спечели и ще оглави бъдещото българско правителство излизаше на преден план.

Да, така ми се струва. Дори премиерът Християн Мицкоски си позволи да вземе отношение в самия изборен ден, неделя, когато обикновено дори и най-работливите политици си дават почивка.

На пресконференция в правителството, в типичния му стил на публична демагогия той изрази „загриженост“, че само 210 българи от страната му се били записали предварително за участие във вота. Къде били онези 200 000, които Радев споменавал?

Обикновено Мицкоски в изявите си по този повод споменава „някакви си 700-800 човека“, заради които не си заслужавало да се правят промени в конституцията и те да бъдат вписвани в нея, макар че като човек на точните науки много добре знае резултата от последното преброяване в Северна Македония.

Според него като българи бяха регистрирани 3 504 лица. Сега бил очаквал активността в гласуването в петте секции на територията на републиката да бъде по-голяма, но ето само „някакви“ си 210 човека.

То пък така се случи, че гласувалите са били много повече, макар че и сега имаше сведения, че доста полицаи – униформени и цивилни, са се навъртали около секциите, та да документират кой влиза вътре и кой излиза оттам.

Независимо от факта, че две от секциите са в сградите на българското посолство в Скопие и на генералното ни консулство в Битоля – все места, защитени по всички правила на международния протоктол и задължения към Виенската конвенция.

Нагледал съм се на подобни ситуации, описвал съм ги и сега имам повод да кажа, че това си е местна практика на службите и на органите, от която никога не са се отказвали. За съжаление, май и няма да се откажат и в бъдеще.

И за да не вземем да допуснем, че Мицкоски говори така от една чиста загриженост, прочетохме, че две от дружествата на македонците в Албания също така снизходително посочили, че за гласуване там се били записали само 183 българи.

От македонското сдружение „Преспа“ и от „ВМРО-ДПМНЕ Албания“ дори били уточнили, че в по-голямата си част тези гласоподаватели били взели българския паспорт заради свободното движение в Европейския съюз, една теза, която от години в Скопие размахват, че интересът към българското гражданство е само по икономически причини.

На последното преброяване в Албания през 2023 г. като българи се определиха 7957 човека, докато македонците бяха три пъти по-малко. Един факт, който продължава да ражда нощни кошмари на политиците край Вардар.

Толкова по този въпрос. Да се върнем в началото. Цяла седмица политическия елит и особено управляващите от ВМРО-ДПМНЕ очакваха от София в неделя вечерта да дойде една лоша новина.

Този път прогнозите им се сбъднаха, с тази разлика, че лошите новини са повече от една и те са свързани с убедителната победа на Румен Радев и неговата „Прогресивна България“ и вероятността той да състави правителство и да бъде следващият премиер на България.

В Скопие имат Радев за човека, който като президент направи завой в отношението към Северна Македония и промени акцента в поведението на България от вниманието към историята към грижата за правата на българите там.

Така позицията на страната ни стана по-ясна и разбираема за нашите партньори в ЕС и в НАТО, които дори и не се опитаха да разберат в какво точно се състои историческият спор между София и Скопие.

Сега нещата са от ясни по-ясни, защото са поставени в рамката на универсалните цивилизационни ценности за защита на правата на човека, разбираеми и близки за всеки политик.

Върху тази плоскост някои медии приписаха на Радев идеята Скопие да направи промените в конституцията и да впише българите в тях като държавотворен елемент, което, особено сегашната управленска гарнитура край Вардар не може да му прости.

Даже в един скопски сайт, идейно близък до съпруга на сегашната посланичка на Северна Македония в София, обвиниха Радев за неговия „инат“ към съседната държава, който нямал нищо общо с поведението на един истински държавник и политик.

Очевидната ситуация, която се създава с изборните резултати у нас, при която на Мицкоски ще му се налага да търси контакти и да намира решения за двустранните ни отношения с Радев в битността му на премиер, е наистина една крайно лоша новина. Още повече, след всички приказки, които Мицкоски изговори явно и публично към Радев. Но пък българите край Вардар го припознават като свой човек. И това е по-важно.

Втората лоша новина е, че сред победителите в изборната надпревара е и българската партия ВМРО-БНД. Тя остана вярна на дългогодишната си тактика да влиза във властта чрез участие в някоя коалиция, формирана тъкмо за поредния парламентарен вот. И сега „войводите“ се включиха на страната на „Прогресивна България“, като записаха свои представители в изборните листи на Радев.

Да, това не са хора от ръководството на партията или популярните фигури, но така или иначе присъствието сред народните представители е факт.

Едва ли тяхното влияние върху формирането на политиката на бъдещето българско правителство начело с Радев ще е осезателно, но така или иначе споменът от периода, в който ВМРО беше коалиционен партньор на ГЕРБ на Бойко Борисов, а и имаше и ключови министри в неговия кабинет, все още е силен и действа спазматично на политиците от ВМРО-ДПМНЕ. Всичко това ни връща към темата за отношенията на „двете ВМРО-та“, но тя е за друго място и за друг повод.

Третата лоша новина за Скопие е управленската конфигурация, която се създава в България с президент Илияна Йотова и премиер Румен Радев.

Мисля, че в историята на демократична България от промените през 1989 г. насам не е съществувала такава хармония между държавния глава и премиера по темата за отношенията ни към Северна Македония. И двамата са напълно наясно с нея и няма нужда тепърва да се учат. Това се разбира отлично в Скопие и затова ги плаши.

Мисля си, че ги плаши и нещо друго. През миналата седмица беше отбелязана четвъртата годишнина от тържественото откриване на новия офис на Културния клуб „Иван Михайлов“ в Битоля.

На него присъства и Йотова в качеството си на вицепрезидент на България и на човек, на когото съдбата на българите оттатък границата не є е чужда. Клубът може да се приеме в известен смисъл и като нейна рожба.

И затова организираният му и преднамерен разгром с всичките последствия за неговите членове и ръководители не може да є е безразличен.

Навремето учех студентите във Факултета по журналистика, че истинският държавник се познава по това, че преглъща личното си отношение в името на общото, политическото. Така и мен ме бяха учили.

Ами ако Йотова е дошла да извода, че погромът над Клуба е насочена лично срещу нея и е затаила дълбоко в себе си обида от това? Ами ако тази обида стане мотив за нейното поведение като държавник?

Ами ако… не, не вярвам това да се случи. Във всеки случай тепърва има да виждаме резултатите от действията към Северна Македония на тандема президент-премиер в лицето на Илияна Йотова и Румен Радев. Каквито и да са те. На мястото на Мицкоски и на Гордана Силяновска би ме тресяло треска от страх.

Но понеже съм един отчаян оптимист и романтик за бъдещето на отношенията ни със Скопие предлагам за момент да обърнем оптиката, с която гледаме на изборния резултат у нас. Та той не е чак толкова лош за хората и политиците оттатък границата.

Първо, Радев е познат и разпознаваем в позицията си. Неговото „македонско“ досие е известно, ходовете му са предвидими. Проучен, изучен и анализиран. Второ, с изборната му категорична победа се създава очакването за една бъдеща стабилност на управлението у нас.

Стига в Скопие са се оправдавали, че поради непрекъснатите избори, служебните кабинети и всичко останало „няма с кого да говорим в София“. Е, сега ще имате. Стига да искате и стига да си напишете домашното. Без грешки.
И трето…, а какво ще кажете за второто?

blitz.bg