Художникът Николай Маринов изплака пред вестник ГРАДЪТ: Бай Запрю, поклон!!!
-
- март 22, 2015
Човек и любим съсед, един пълнокръвен, истински расов артист, голяма личност с името Запрю Икономов.
Моето детство и съзнателен живот премина почти в неговия дом. В земния ни живот стрехите на нашите къщи се гледат. А неговите песни помагат на мен да видя как се докосват в отвъдното. Ако за един човек можем да съдим по стълбището в неговия дом, то стъпалата на Запрювата стълба помнят нозете на мнозина съдби, привлечени от човешкия чар, от таланта и песента.
Светли одаи с бели кенари, пълни трапези, китари до първи петли. Аз, който напуснах отдавна училищната скамейка и развивам живота си в нелекия свят на изкуството, трудно мога да преведа как се чува музика, как се създава музика. Мога да си представя, как в сърцевината на нощта нахлува безпокойство с талази от образи, които произвеждат трели, а трелите ред, който реди музика. Музиката от спалнята отива до топлия одър в дневната, а от там със стъпките на деня – в света. Той имаше рядката дарба да превръща песните си в спектакли, нещо изключително трудно. Привилегия на композитор, хореограф, костюмолог. Неговите песни напуснаха пределите на нашата страна и стигнаха от Босфора до Канада, с ярките си звуци, оголвайки ридовете на нашите планини, долини, със звуците на реки. Освен звуци и цветове, те докосват и нашето обоняние, с аромата на планинска торба, с дъх на дива мащерка, див риган и разгънати с параметрите на градинска бохча. Миришат на чубрица. И аз си представям красивите сцени, както и всички вие навярно , в които се чува хлопатар, преброждат се с овчарските геги, под ритъма на стотици крака на момци и девойки, чува се призрачен ярък глас на тъпан, кавали и мандолини.
Този талант, през цялото време, развива своя бушуващ гений и от музата. Музата е мерило на всеки творец и е стойност за неговата гениалност. Неговата муза, бе неговото семейство, съпругата му, дъщерите му, внуците му. Той успя да изведе песента, от чисто био-физичния смисъл и я разтвори в космическа метафора. Неговите песни прехвърлят хребетите на планините и ще продължават да звучат, дори когато човешкото ни време се свърши.
Поклон пред родения от песента, отдаден на нея и сам станал на нея – Запрю
Икономов!
Be the first to leave a review.
