„Дивият запад“ в небето над България: Какви са правилата за дроновете и защо никой не ги спазва

Хиляди летят без регистрация, а институциите трудно откриват нарушителите и налагат санкции

В последните години безпилотните летателни апарати, популярни като дронове, се превърнаха от скъпо технологично хоби в масов потребителски продукт. Те намират широко приложение – от заснемането на събития до спасителни операции и логистиката, но същевременно създават сериозни предизвикателства пред сигурността и неприкосновеността на личния живот.

Впечатляващите въздушни кадри често скриват една по-тревожна реалност – небето над нас става все по-населено, а правилата за движение масово се пренебрегват. България не прави изключение. Страната е част от европейската рамка за регулация на безпилотните системи, но между закона и реалността остава сериозна разлика.

Основният проблем не е в липсата на правила, а в почти пълната липса на ефективен контрол. Законодателството у нас е синхронизирано с европейските изисквания, базирани на Регламент (ЕС) 2019/947 на Европейската агенция за авиационна безопасност.

Забраните също са ясни – полети над хора, в градска среда, над частни имоти и около летища са строго ограничени. Въпреки това данните показват сериозно разминаване. Регистрираните оператори са около 5000, докато реално използваните устройства се оценяват на над 40 000.

Експертът и търговец на дронове Антон Стоименов посочва, че масовият потребител продължава да възприема дрона като играчка, цитиран от „Марица“.

„Над 90% от купувачите дори не са чували за регулации. Купуват машината и директно я издигат над парка или площада“, коментира той.

Контролът остава основният проблем

Най-сериозният дефект в системата е липсата на реален контрол на терен. Дори при подаден сигнал за нарушение институциите трудно реагират. ГВА поддържа регистрите, но няма правомощия да санкционира на място.

От друга страна, МВР не разполага с необходимата техника и експертиза за проследяване на дронове. Управлението им е дистанционно, което позволява пилотът да остане анонимен.

„Имаме перфектен регламент на хартия, но контролът е нулев. Липсват специализирани звена – така наречената дрон полиция“, подчертава Стоименов.

Според него липсата на неизбежност на наказанието обезсмисля закона.

Санкции има, но рядко се прилагат

Глобите за нарушения варират между 3000 и 10 000 лева. На практика обаче санкциите почти не се налагат, тъй като нарушителите трудно се установяват.

Едно от решенията е въвеждането на системи за отдалечена електронна идентификация (Remote ID), при които всеки дрон излъчва информация за собственика си.

„Само така ще има реална превенция. В момента небето прилича на Дивия запад“, казва експертът.

Технологиите изпреварват администрацията

Допълнително предизвикателство е бъдещото внедряване на U-Space – система за управление на въздушния трафик на дронове в ЕС. Тя трябва да позволи едновременно движение на хиляди устройства.

За България обаче това остава далечна перспектива, докато базови проблеми като регистрацията и контрола остават нерешени.

Дроновете вече са ключови за държавата и бизнеса

Извън любителската употреба, безпилотните апарати вече играят важна роля в редица сектори. МВР, Гранична полиция и пожарните служби използват специализирани дронове с термокамери и нощно виждане.

Те помагат при наблюдение на границите, откриване на пожари и координация при бедствия. В земеделието също се наблюдава бързо развитие – дронове обработват стотици декари с висока прецизност.

„В агросектора това вече е необходимост, а не иновация“, посочва Стоименов.

Въпреки напредъка, секторът страда от липса на подготвени кадри и нужда от по-гъвкави регулации за професионалните оператори.

Какво следва

Докато институциите не създадат реален механизъм за контрол и санкции, проблемът ще се задълбочава. С нарастващия брой дронове рискът от инциденти също расте.

Без ефективен надзор и ясна отговорност, въздушното пространство над България остава слабо регулирано – въпреки наличието на строги правила.

blitz.bg