АГАТА СЕ СЕТИ ЗА ПРАВДАТА, КОГАТО МУ ИЗНЕСОХА КУФАРИТЕ от САРАИТЕ! ДОГАН – ОТ „ИНСТРУМЕНТА НА ВЛАСТТА“ ДО МОЛИТВИТЕ В КОРНИЦА

Срамът е категория, която отдавна не живее на адреса на Ахмед Доган, но днес, когато същият този човек дръзва да произнася думата „справедливост“, цинизмът достига своите хималайски висоти. Каква ирония на съдбата само – Доган се сети за Айруш Хаджи, сети се за майка си, сети се за „корените“ и за болката едва тогава, когато портиерите на собствения му мит му показаха изхода на сараите. Докато дерибействаше в позлатените зали на „Росенец“ и Бояна, докато разпределяше порциите в държавата, Доган не говореше за справедливост. Тогава той беше самоцелният „Инструмент“.

Всички помним онази скандална реплика, която взриви обществото преди години: „Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата“. Тогава Доган не беше смирен философ, а арогантен разпоредител със съдби. Днес обаче палачинката се обърна. Изхвърлен от комфорта на олигархичното си битие от хиляди разочаровани хора, той се опитва да надене маската на жертва. Но жертвите не са в сараите. Жертвите са в селата като Корница, където неговите емисари и водачи на листи днес обикалят и нагло заявяват, че хората не трябва да се „продават за плочки и тротоари“.

Какъв чудовищен абсурд е да кажеш на хора, които от три десетилетия живеят в прах и разруха, че асфалтът е „продажба“. Това е висша форма на политическо насилие. За Доган и неговата нова абревиатура АПС идеалният избирател е бедният, гладният и отчаяният – човекът, който гази в кал до колене и чака „Агата“ да му подхвърли някоя троха. Както често отбелязва и „Топ Преса“ в своите безпощадни анализи, моделът „Доган“ се крепи върху контролираната бедност. Ако хората в Родопите имат здрави тротоари и икономическа независимост, те вече няма да имат нужда от месия. За него плочките са враг, защото са символ на цивилизацията, а той вирее най-добре в безвремието на феодализма.

Сега Доган използва името на Айруш Хаджи като политическо щитче, но къде беше той през всичките години, в които неговата партия беше във властта? Защо „справедливостта“ не се случи тогава? Отговорът е прост: защото мъчениците са му нужни само като предизборен плакат. Когато си на върха, си Инструментът. Когато паднеш, ставаш пазител на ценностите. Тази метаморфоза е обидна за всеки. Изхвърлянето му от сараите не е преследване, а логичен завършек на един модел, който изяде собствените си деца и беше отхвърлен от редовите депесари.

В своята наглост, по време на посещението си в Търговище, Доган стигна до там да пророкува, че Румен Радев няма да има подкрепа и че „вълна“ няма да има. Колко къса е паметта на този човек! Той, който изгуби контрола над собствената си крепост, днес се опитва да чертае бъдещето на екс държавния глава и неговата партия за да омаловажава обществените процеси. Истината е, че вълната вече заля самия Доган – вълната на народното недоволство, която го изхвърли от ДПС. Да отричаш вълната, докато се давиш в нея, е политическо късогледство.

Думите на неговия водач в Корница са квинтесенция на доганизма – те искат да държат хората в подчинение чрез недоимък. „Не се продавайте за тротоари“ всъщност означава „Останете в калта“. „Топ Преса“ неведнъж е показвала как инфраструктурата се използва като инструмент за изнудване, но сега тя се обявява за нещо ненужно, почти за грях. Времето на Доган изтече не защото някой го е нападнал, а защото хората се събудиха.

Доган е майстор на задкулисието, но на светлина той изглежда изхабен. Опитите му да играе ролята на народен трибун са гротескни. Хората вече не искат трохи, те искат достойнство, което не минава през целуване на ръка на един човек, който се сети за корените си само когато загуби луксозния си живот. Няма нищо по-срамно от това да използваш бедността като аргумент за власт. Доган не е общността, той е просто един паднал инструмент. И колкото и да викат неговите глашатаи, истината е, че хората заслужават и плочки, и тротоари, и най-вече свободата да не бъдат повече заложници на един фалшив мит.