От Англия и Германия към България: Над 4 хиляди емигранти напират да се върнат с държавни пари

С пари и подкрепа държавата стартира миналата година инициативата „Избирам България“ за връщане на българи от чужбина. Програмата бе отворена за кандидатстване през септември и тръгна с летящ старт – само за ден бяха входирани 420 заявления. Към момента, по данни на „Сега“, желаещите да се върнат в родината вече са 4142 души. Най-много са от Германия и Великобритания, но има примери и за по-далечни дестинации като САЩ, Канада, Австралия.

Бизнесът край Пловдив също взе нещата в свои ръце, след като видя, че с обяви по сайтове, „Фейсбук“, LinkedIn и препоръки не може да набави необходимата му работна ръка. През март индустриалният гигант „Либхер“, който е представен край Пловдив с три завода и в момента търси около 600 нови служители, се включи в инициативата Bulgaria Wants You в Лондон.

„Пазарът в Пловдивско е силно конкурентен, кандидатите са ограничени като брой, а изискваните компетенции са специфични“, признава Златина Димитрова от екип „Човешки ресурси“ на „Либхер“. По думите й, индустриалният бум в Пловдив и региона изпреварва наличните кадри.

Интересно, но първите въпроси на българите не били за нивото на трудовите възнаграждения. „Най-често питаха как се живее в България, каква е реалната икономическа обстановка и какви са възможностите за развитие“, разказва Димитрова. Повечето емигранти, които се отзовали на събитието, живеят в чужбина 10 – 20 години, а историите им са показателни: счетоводителка споделя, че е ограничена в кариерното си развитие поради дискриминационно отношение към нея като чужденка; специалисти от IT сектора обмислят завръщане; семейства се разкъсват между деца, които искат да се приберат, и родители, оставащи в Англия; млади хора със собствен бизнес искат да се ориентират как да го развият в родината.

„Нещата в Англия не са такива, каквито бяха преди 10 години например“, подчертават повечето от тях, някои от които на високи ръководни постове в Албиона. Много от присъстващите са изградили живота си във Великобритания, но усещат липса – не толкова финансова, колкото човешка.