Техническите параметри на новата мрежа за Горно Дряново и Лещен повдигат въпроси за устойчивостта на водните ресурси в региона

В разгара на великденските празници, когато духовното смирение трябваше да доминира, жителите на гърменското село Горно Дряново се оказаха въвлечени в мащабен сюжет около най-ценния си ресурс – водата. Повод за напрежението стана упоритият слух, че съседното село Лещен ще „превземе“ водоизточниците на местните, което принуди кмета Ибрахим Пингов да излезе с извънредно и подробно обяснение. Макар думите му да целят потушаване на страстите, внимателният прочит на представения план разкрива серия от технически и логически въпроси, които по-скоро задълбочават скептицизма, отколкото да го разсейват.

Официалната версия предвижда изграждането на нов 3-километров водопровод от река Дряновска и огромен 300-кубиков резервоар, който да стабилизира налягането в мрежата. Кметът е категоричен, че водохващането за Лещен ще бъде от дере, което Горно Дряново не използва, и че старата инфраструктура остава непокътната. Този административен оптимизъм обаче се сблъсква с фундаменталните закони на хидрологията – в планински район като Гърменския, различните дерета и притоци неизбежно захранват една и съща обща водосборна система. Извличането на ресурс от горните нива за нуждите на туристическия Лещен неминуемо ще рефлектира върху общия дебит, особено в критичните летни периоди, когато сушата е хроничен проблем.

Още по-смущаващ детайл в проекта е признанието, че двата външни водопровода – този за Горно Дряново и този за Лещен – ще бъдат положени успоредно на разстояние от едва 70 сантиметра един от друг. За обикновения жител това е повече от инженерно решение; това е готова инфраструктура за бъдещи „корекции“. Подобна физическа близост между тръбите създава идеални условия за технически байпаси и пренасочване на водата при евентуален дефицит в туристическите центрове, без това да бъде видимо за широката общественост. Липсата на конкретни гаранции или независим надзор върху това паралелно строителство само налива масло в огъня на съмненията.

Финансовата страна на въпроса също остава обвита в неяснота, след като бе обявено наличието на „събрани 20 000 евро от такса вода“. В държава с централизирано управление на ВиК услугите, съществуването на подобни целеви средства в кметството повдига сериозни въпроси за техния законен произход и механизма, по който се разходват. Без ясни препратки към решения на Общинския съвет или утвърдени от регулатора тарифи, тези средства изглеждат по-скоро като доброволен фонд, чиято отчетност остава под въпрос.

В крайна сметка, мащабният проект за водно обновяване на селата Горно Дряново, Лещен и Ковачевица изглежда като опит да се удовлетворят нарастващите апетити на туристическия бизнес, докато местното население е приспивано с обещания за по-високо налягане. Вместо да представи хидроложки анализи и държавни сертификати за дебит, местната власт залага на лични уверения в „нарочни съобщения“. Докато тръбите за Лещен и Горно Дряново вървят ръка за ръка в един изкоп, за жителите остава горчивото усещане, че великденското успокоение е само временна спирка преди следващото сухо лято, в което водата може да се окаже лукс само за избрани.