Разпети петък е денят, в който времето спира, за да отстъпи място на най-дълбокото съзерцание и духовна скръб в православния свят. В пределите на Драмската епархия този свещен ден премина под знака на изключителна тържественост, обединявайки хиляди вярващи в молитва пред страданията на Спасителя. Репортерският екип на Топ Преса проследи отблизо духовните събития в съседна Гърция, където традицията и вярата се преплитат в уникален за целия регион ритуал. Негово Високопреосвещенство Митрополитът на Драма, г-н Доротей, оглави богослуженията, които започнаха още в ранните часове на 14 април с отслужването на Великите часове и чина на Снемането от Кръста в храма „Свети Златоуст“. Тази трогателна служба, пресъздаваща делото на Йосиф Ариматейски, изпълни сърцата на присъстващите със смирение, докато тялото на Христа бе полагано в обсипаната с пролетни цветя Епитафия.
През целия ден потокът от хора към храмовете не секна, а Топ Преса забеляза, че сред богомолците има и много наши сънародници, дошли да усетят силата на общата молитва. В ранния следобед митрополит Доротей отслужи епитафията в църквата „Вси светии“, разположена на първото гробище в Драма, пренасяйки посланието за вечен живот дори сред тишината на смъртта. Кулминацията на вечерните служби бе в митрополитския храм „Въведение Богородично“, където под звуците на архаичните и дълбоко вълнуващи Енкомии като „Животът в гроба“ и „О, сладко мое пролет“, вярващите се подготвиха за литийното шествие. Този момент от богослужението, при който църквата се изпълва с оптимистично очакване за предстоящото Възкресение, е сред най-красивите мигове в източното православие, превръщайки траура в тиха радост.
Вечерта улиците на Драма се превърнаха в реки от светлина, когато епитафиите от различните енории потеглиха в тържествена процесия, за да се срещнат на централния площад „Елефтериас“. Пред очите на Топ Преса се разкри внушителна картина – хиляди хора със запалени свещи, следващи украсените балдахини, символизиращи Божия гроб. Преминаването под Епитафията и докосването до нейните цветя остава за местните хора и за гостите на града най-силният акт на себеотдаване и изповед пред Разпнатия Господ. Този древен обичай за освещаване на градското пространство и домовете чрез шествието обединява общността в единен дух на надежда, подготвяйки всички за тържествуващия камбанен звън на Великденската нощ.
