Руши се благоевградския храм „Въведение Богородично” , обявен за национален паметник на културата
-
- януари 16, 2025
Църквата „Въведение Богородично” се намира във възрожденския квартал Вароша на град Благоевград.
Църквата е разположена в махалата „Вароша“. Изградена е в 1840 – 1844 година на мястото на по-стар храм, към който е имало метох на Рилския манастир и килийно училище от преди 1800 година. Майсторите строители са Доне и Христо от малешевското село Смоймирово.
В 1850 година на запад от храма е издигнато училище, което по-късно изгаря при пожар и на негово място в 1881 година е построено триетажно училище, което също не е запазено.
Според народното предание на това място преди да бъде издигната черквата е имало малък храм, в който е живял самотен монах. Към църквата е основано първото килийно училище в града, така че мястото се превръща духовно-просветен център за българското население на Горна Джумая – старото име на Благоевград. С приемането на „Танзимата“ (1839 г.) настъпва период на обществени реформи в Османската империя. Тогава българите в Горна Джумая започват да изпитват потребност от нов храм за духовните си нужди и през 1838 г. изпращат молба до султана за разрешаване построяването на нова черква. Строежът започва през 1840 г., веднага след като получават необходимия ферман (разрешение). Жителите на квартал „Вароша”, които тогава наброявали около 150 души, построяват черквата сами със свои собствени средства и труд. Дори жените са носили камъни в престилките си, за да помагат. Строежът продължава четири години и през 1844 г. църквата е осветена. За времето си тя била една от най-богатите и най-пищните в района. През Възраждането в двора на църквата е построено ново училище, в което преподават видни просветители като Арсений Костенцев, Константин Босилков, Димитър Бисеров и др.
През 1948 година в северозападната чупка на откритата галерия е погребан митрополит Борис Неврокопски, като надгробието е с гранитен саркофаг. В двора на храма, от южната страна е погребан и митрополит Пимен Неврокопски.
Трите кораба във вътрешността са разделени от шест двойки измазани дървени стълбове, разположени върху зидани квадратни бази, а арките над тях са със сложен профил. Покритието на храма е дървено, като над средния кораб имитира зидан масивен, полуцилиндричен свод. По оста на централния кораб има три слепи купола с изображения на Бог Саваот, Христос Вседържител с пояс от деветте ангелски чина и света Богородица Одигитрия с пояс с пророци. Поредица от дърворезбовани пана минава по дължината на свода. Таваните на страничните кораби са резбовани с розети, барокови композиции, птици и серафими.
В интериора доминира богато резбованият иконостас, който е дело на майстори от Самоковската художествена школа, вероятно Атанас Теладур и Стойчо Фандъков, като се вземат предвид общите характеристики с иконостасите в „Успение Богородично“ в Самоков, в Рилския и в Лопушанския манастир и в църквите в Берковица. Крайното северно поле на иконостаса е различно и е дело на майстори от Дебърската школа. Дърворезбовани са и другите църковни мебели – владишкият трон, проскинитариите, певниците и амвона. Киворият над Светия престол е изнесен от храма в 1962 година. Резбата на тези мебели е по-малко пластична, по-опростена, дело на майстори с по-ниски умения в сравнение с тези, работили по иконостаса.
Иконостасът е един от величествените по своите размери и по дърворезбената декорация. Той е триреден с размери 12,5 m ширина и 7 m височина. Изработен е вероятно между 1844 година и началото на 50-те години на XIX век. Царските икони са от 1854 до 1856 година, според дарителските надписи на 5 от тях. Според стиловите им характеристики могат да се припишат на самоковските майстори Димитър Зограф – едни от последните му кавалетни творби, и сина му Никола Доспевски, все още под силното художествено влияние на баща си. Повечето празнични икони са дело на бански зографи – Димитър Молеров, Симеон Молеров, Михалко Голев и Димитър Сирлещов, а другите на самоковски – Димитър Зограф и Никола Вальов. Апостолските икони от третия ред са дело на Симеон Молеров. Живописта в медальоните на царските двери е на Димитър Молеров, а сцените върху медальоните в цокъла са на Михалко Голев.
Днес храмът „Въведение Богородично” е митрополитска църква на Неврокопска епархия. Запазена е в автентичния си вид и е обявена за национален паметник на културата, но започва да се руши.
За влага, която руши благоевградския храм „Въведение Богородично“, сигнализира вчера арх. Костадин Сандев, който бе категоричен, че спешно трябва да се направи нова дренажна система около сградата.
„В момента дъждовната вода от улуците влиза в основите и по хидравличен път се вдига в зида и избива отвън и отвътре. Ако тази вода не се спре, става безсмислено възстановяването на стенописите, за които миналата година държавата отпусна средства, които няма да стигнат, но все пак са нещо“, каза арх. Сандев.
Той припомни, че преди 10 г. отново бе сигнализирал за нуждата спешно да се реши проблемът с отводняването. „Дори да възстановят стенописите, влагата ще започне да ги руши. Вижте, то си личи докъде е стигнала влагата, вътре тя е над 1,50 м”, показа арх. Сандев.
Той призова общината и синодът да инвестират в спасителни ремонтни дейности, да се направят спешно консултации със специалисти инженери, които да преценят кой е най-удачният вариант за опазване на културната ценност и извеждането на влагата от основите на сградата .
„Старият дренаж вероятно е затлачен и вече не върши работа. Прави се на 1 м дълбочина и не е проблем да се изкопае около храма. Улуците също трябва да се вкарат в канализацията, за да не текат по двора“, обясни арх. Сандев.
Ремонт на отводнителната система в двора на храм „Въведение Богородично“ е правен преди повече от 30 г., отбеляза пък отец Николай.
„Без подкрепата на миряните е невъзможно както да спасим храма от влагата, така и да възстановим изцяло стенописите вътре“, коментира и председателят на църковното настоятелство отец Андон Шавулев. Той заяви, че отпуснатите 300 000 лв. за възстановяване на стенописите са недостатъчни и апелира хората да помогнат.
Отец Дончо подчерта огромната сила на общността, като посочи, че примерите за това около нас са стотици.
Ремонтът на стенописите в 180-годишната благоевградската черква започна през септември миналата година със средства, отпуснати от дирекция „Вероизповедания“. Реставрирането е планирано да продължи 3 г., като за осъществяването са привлечени 10 реставратори. За кратко то бе спряно в очакване на вносни материали от чужбина. Отец Дончо вчера информира, че в понеделник е монтирано скеле в олтара, където ще работят само мъже, а жените от групата ще продължат възстановяване на стенописите в общодостъпната част.
Be the first to leave a review.
