Анестезиологът д-р Иванова обясни как се оказва първа помощ при сърдечен арест
- април 8, 2026
В хода на професионалното си развитие, специалистът преминава редица специализирани обучения
Ако окажем помощ, шансът за спасение скача до 70%
Анестезиологът д-р Гергана Иванова представи нагледно как се извършва кардиопулмонална ресусцитация – основна техника за оказване на първа помощ при сърдечен арест.
Визитка♦ Д-р Гергана Иванова завършва Медицинския университет – София през 2015 г. Има специалност „Анестезиология и интензивно лечение“ (2020 г.) и магистратура по „Здравен мениджмънт“. Преминава обучения и получава международни сертификати за базисно и разширено поддържанe на живота, за „Ехографска диагностика на вените на долните крайници“ и за „Бронхология – конвенционална фибробронхоскопия“. Може да оказва и спешна помощ по въздуха. Д-р Иванова работи като анестезиолог в Университетската болница по ендокринология „Акад. Иван Пенчев“ и в УМБАЛ „Александровска“. Преподава в Медицинския университет – София. |
– Д-р Иванова, колко често се случва сърдечен арест?
– Човек пада изведнъж, защото сърцето му спира. На всеки 42 секунди някой получава сърдечен арест в Европа. В България от внезапна сърдечна смърт годишно умират повече от 10 000 души. А това е 10 пъти повече от загиналите в автомобилни катастрофи, 100 пъти повече, отколкото загиналите в пожари, 1000 пъти повече, отколкото загиналите вследствие природни бедствия. По-лошото е, че сърдечният арест може да се случи на всеки и навсякъде. Не нужно сърцето да е страдало, за да е болно.
Вероятно помните европейското първенство по футбол 2021 г., когато на мач спря сърцето на датският футболист Кристиан Ериксен. Той падна на терена и оцеля само благодарение на светкавичната медицинска помощ. Десетки са такива случаи. Но във Видин един млад футболист почина от сърдечен арест. В Благоевград умря млад треньор на футболен отбор. Съвсем скоро, по време на протестите, полицай почина от сърдечен арест. Всички тези хора са били активни и здрави до момента, без сърдечни проблеми.
– Защо при сърдечен арест трябва да помогне някой случаен свидетел на инцидента?
– При сърдечен арест сърцето спира, то не помпа кръв, не работи изобщо. Човекът не диша, няма пулс, няма кръвообращение, не се транспортира кислород до всички тъкани и органи. Когато жизненоважните органи не получават кислород, започва процес на все още обратима смърт на клетките и тъканите. Най-чувствителен е мозъкът. Ако не помогнем 3 до 5 минути от началото на инцидента, мозъкът започва да умира необратимо. Ако приложим кардиопулмонална ресусцитация (КПР), това увеличава четири пъти оцелелите след сърдечен арест.
Спешна помощ не може да пристигне за 3 минути, нуждае се от повече от 10 минути, докато пристигне на мястото на инцидента. Затова трябва да помогнат свидетелите на сърдечния арест, които в повечето случаи не са медици. Ето как да приложим процедурата кардиопулмонална ресусцитация. В нея влиза масаж на сърцето, обдишване и използване на автоматичен външен дефибрилатор. Не е трудно и си струва да опитаме. Но да действаме в рамките на 3 до 5 минути. Това ще увеличи шансовете за оцеляване до 70%.
Може би до десетата минута има някакъв шанс. След това – по-скоро няма шанс. Статистика от Европа показва, че само 58% от свидетелите на сърдечен арест знаят и прилагат кардиопулмонална ресусцитация преди пристигането на „Спешна помощ“. За съжаление, съвсем малко са хората в България, които помагат в такива случаи. Това имаше доскоро и законово основание. С последните промени в Закона за здравето и немедици може да правят КПР.
– Как да разпознаем сърдечен арест и какво точно трябва да направим от третата до петата минута, за да спасим живота на човека?
– Проверяваме дали човекът е в съзнание. Хванете го за раменете и леко го разклатете, като питате „Добре ли си?“. Ако не получите реакция, ясно е, че човекът е в безсъзнание. След това проверявате дали диша. Много хора казват, че пострадалият си е „глътнал езика“. Такова нещо е невъзможно. Когато човек е в безсъзнание, тези мускули на устата нямат тонус и езикът пада назад, като запушва дихателните пътища. Но няма гълтане на езика. Само повдигате брадичката нагоре с едната ръка, като същевременно дърпате главата назад с другата ръка, и така отваряте дихателните пътища само за 3 секунди. (Никога и за нищо на света не бъркайте в устата на пациента нито с пръсти, нито с лъжица, нито с подръчни средства.)
След като сте отворили дихателните пътища, се навеждате с ухо към устата и носа на пациента, слушате за шум от издишане и дали ще усетите топлина от издишан въздух. Наблюдавате също дали се повдига гръдният кош. Това става за не повече от 10 секунди. Обаждате се на телефон 112 дори ако не сте сигурни, че има сърдечен арест. По-често не сте сами, затова помолете някой от околните да се обади на 112 и да каже, че има човек в безсъзнание и къде точно се намира. А вие започвате веднага кардиопулмонална рeсусцитация. Рискът от забавяне на КПР означава смърт.
Молите някого от околните да донесе дефибрилатор от съответното обществено място. А вие правите базисно поддържане на живота. Първо са компресии на гръдния кош, за да започне сърцето да изпомпва кръв. Месестата част на дланта поставяте в ямката, в средата на гръдния кош. Другата длан върху първата. Пръстите са във въздуха. Започвате да притискате ритмично гърдите с изпънати лакти за да използвате тежестта на цялото си тяло, а не ръцете ви да се уморяват.
При това притискане гръдният кош трябва да хлътва 5 – 6 см, не по-малко и не повече. Притискате със скорост 100 – 120 пъти в минута, тоест два пъти в секунда. Отброявате 30 притискания на гръдния кош, спирате, отваряте отново дихателните пътища с повдигане на брадичката, запушвате носа и правите две вдишвания в устата на пострадалия. Продължавате със следващата серия от 30 притискания.
Популярна напитка може да доведе до сърдечен арест
Междувременно някой е донесъл дефибрилатора. За радост, на все повече обществени места има автоматични външни дефибрилатори, които са изключително лесни за ползване. Първо включвате дефибрилатора от копче, което се вижда ясно. Апаратът подава инструкции на български език. Не прекратявате масажа, докато някой маха опаковките на подложките, които ще подават електрически импулс към сърцето. И на двете подложки са нарисувани инструкции коя къде се поставя.
Едната се поставя на оголените гърди на пациента под дясната ключица, а втората – вляво подмишницата, на нивото на зърното. После активирате шок бутона и не докосвате пациента, докато се извършва електрошок. Продължавате с 30 притискания на гръдния кош. Следва втори електрошок. Това се прави, докато се възстанови сърдечната дейност и до пристигането на медиците от „Спешна помощ“. Дотогава дефибрилаторът ви дава точни инструкции. Самият дефибрилатор разпознава сърдечен арест и няма да подаде ток към пациент, който няма нужда. Безопасно е и за оказващия помощ.
– Има ли някакво ограничение кой може да прави КПР?
– Всеки навсякъде може да прави КПР в тази част, която наричаме базисно поддържане на живота. Европейският съвет по ресусцитация е разработил дори програма за обучение на деца да разпознават сърдечен арест и да правят базисно поддържане на живота. Преподавам на български и чуждестранни студенти медици разширено поддържане на живота – да прилагат медикаменти и специални пособия. Всички чуждестранни студенти, от която и да е държава, знаят как да правят базисно поддържане на живота.
Казвали са ми, че имат специални тренировки за това в 6-и и в 9-и клас. Но се налага да отделям допълнително време на българските студенти да се научат на базисно поддържане на живота, преди да ги обучавам за разширено поддържане. Защото в българските училища това не се учи. Впрочем колеги от съседна Гърция разработиха програма, по която обучават деца от 6- до 10-годишна възраст с адаптирани методи как да помогнат в ситуация на сърдечен арест. Резултатът е впечатляващ. Шест месеца след обучението над 80% от децата знаят какво да правят.
Мара КАЛЧЕВА
zdrave.to
