По време на мисиите си на обратната страна на Луната, напълно изолирани от Земята, астронавтите съобщават за странни и зловещи звуци в своите космически кораби.

Оказва се, че за този феномен има напълно логично обяснение

Докато астронавтите от мисията „Артемида 2“ се завръщат към Земята след успешното си облитане на Луната, споменът за подобни преживявания от миналото изплува отново.

Тяхната мисия е генерална репетиция за завръщането на НАСА на лунната повърхност, планирано за 2028 г. с „Артемида 4“.

Подобна репетиция е била и мисията „Аполо 10“ през май 1969 г., предшестваща първото кацане на човек на Луната.

Именно тогава, намирайки се на обратната страна на естествения ни спътник, астронавтите чуват в слушалките си зловещи звуци.

Същото се повтаря и по време на историческата мисия „Аполо 11“ през юли същата година.

„Аполо 10“ е финалната проверка на НАСА преди първото кацане на Луната. Космическият кораб е в пълна конфигурация, включваща команден и лунен модул. На борда са астронавтите Томас Стафорд, Джон Йънг и Юджийн Сърнън.

Когато корабът преминава отвъд обсега на радиовръзка със Земята, екипажът долавя странни свистящи звуци, които описват като „космическа музика“ от научнофантастичен филм.

Предвид факта, че са напълно сами толкова далеч от дома, преживяването е било доста обезпокоително.

Звуците се появяват няколко пъти, преди да изчезнат, и не дават мира на астронавтите

Екипажът докладва за инцидента на контролния център в Хюстън, но първоначално НАСА няма обяснение за явлението.

Историята се повтаря и по време на мисията „Аполо 11“.

След като Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се спускат с лунния модул на повърхността и стават първите хора, стъпили там, техният колега Майкъл Колинс остава сам в командния модул в орбита около Луната.

Когато се озовава на обратната страна, той също чува в слушалките си същите зловещи звуци, които екипажът на „Аполо 10“ е чул два месеца по-рано.

Странните шумове изчезват, след като лунният модул каца на Луната

Трябва да се отбележи, че Колинс чува тези звуци точно в момента, когато губи връзка със Земята за почти час, оставайки напълно сам в Космоса.

„Ако не ме бяха предупредили предварително, това щеше да ме изплаши до смърт“, спомня си по-късно Колинс.

Оказва се, че към момента на изстрелването на „Аполо 11“ НАСА вече е разгадала мистерията.

Установено е, че радиостанциите в лунния и командния модул са създавали взаимни смущения, които са звучали по този необичаен и зловещ начин.

Интересен факт е, че астронавтите от „Аполо 10“ поставят световен рекорд за скорост на движение на човек, който остава ненадминат и до днес.

Възможно е този рекорд да бъде подобрен от екипажа на „Артемида 2“ при завръщането им на Земята.

Снимки: Ройтерс, Freepik

megavselena.bg