САПУНЕНАТА ОПЕРА „РУПИТЕ“: КАК ЕДИН „ВЕЧЕН НАЕМАТЕЛ“ ПРАВИ ЗА СМЯХ ДЪРЖАВАТА И ЗАКОНА

Случаят с минералната баня в село Рупите е от онези емблематични български сюжети, които в нормална държава биха приключили за седмица, но у нас се влачат с десетилетия, превръщайки се в паметник на институционалната импотентност. Когато говорим за Младен Асенов и неговата фирма „Младен Асенов – МиМ“ ЕООД, ние не говорим просто за поредния административен спор. Тук става дума за систематично, арогантно и методично потъпкване на всякакви правила, докато държавните органи стоят отстрани, вдигат рамене и пишат констативни протоколи, които нарушителят вероятно ползва за подпалки. Новината, че Административният съд в Благоевград и Върховният административен съд са потвърдили разпореждането на Басейнова дирекция за премахване на помпеното оборудване и спиране на водовземането, би трябвало да бъде триумф на справедливостта. Но на фона на хронологията на този абсурд, тя звучи по-скоро като поредния хартиен тигър, който рискува да бъде разкъсан от реалността в Петричко.

Ако проследим историята, публикувана през годините и в разследванията на Топ Преса, ще видим един затворен кръг от бездействие. Още през 2016 година стана ясно, че този обект – общинска собственост, забележете – се ползва от Асенов в продължение на 15 години без никакъв договор, без решение на Общинския съвет и без да се плаща и стотинка наем. Представете си този мащаб на наглостта: влизаш в чужд имот, обявяваш го за свой, строиш там незаконни пристройки, слагаш си касов апарат, продаваш билетчета за баня и когато собственикът в лицето на Община Петрич те попита какво правиш, ти просто продължаваш. И това продължава не месец или два, а десетилетия. Топ Преса многократно е алармирала за този хаос, но гласът на медиите често потъва в чиновническото безсилие, което в случая „Рупите“ е достигнало патологични нива.

Последните разкрития на Басейнова дирекция от май 2025 година са направо комични, ако не бяха толкова тъжни за правовия ред. Проверяващите откриват тръбен кладенец, скрит зад метална врата в пристройка. Вътре – помпено оборудване и измервателно устройство без марка, без фабричен номер и без никакъв стикер за метрологична проверка. На практика това е „пиратско“ водовземане на национален ресурс, при което никой не знае колко вода се точи и какво е реалното състояние на находището. Липсата на разрешително по член 44 от Закона за водите е само черешката на тортата. Асенов очевидно смята, че минералната вода на Рупите му принадлежи по право, дадено му свише, а не по силата на закона. И тук идва най-страшната част от признанията на бившия директор на Басейнова дирекция Владимир Димитров, който чистосърдечно признава, че държавата е безсилна срещу системни нарушители. Когато максималната глоба е 2000 лева, тя не е наказание. Тя е нищожна такса „спокойствие“, която бизнесът плаща, за да продължи да генерира хиляди левове от незаконна дейност.

Мотивите на съда са железни – разрешителното за водовземане е официален документ, който гарантира устойчивото управление на ресурсите и екологичните стандарти. Но съдът не може да отиде на място с флекс и да отреже помпите. Това е работа на изпълнителната власт. Проблемът е, че в България имаме натрупване на „обстоятелства, които създават пълен хаос“, както се изрази преди години заместник-кметът Минка Салагьорова. Този хаос обаче не е случаен. Той е хранителна среда за хора, които знаят как да оплетат институциите в процедурни хватки, обжалвания на актове и безкрайни съдебни дела, докато парите от „билетчетата“ продължават да текат. Всички права са запазени за нарушителя, докато задълженията на държавата остават на ниво пожелания.

Сега топката е в полето на Басейнова дирекция и Община Петрич. Решението на ВАС е окончателно и не подлежи на обжалване. Това означава, че всяко следващо закъснение в изпълнението му ще бъде директно съучастие в беззаконието. Вече няма оправдания с „чакаме решението на съда“. Времето на административните любезности изтече. Ако институциите не влязат в банята в Рупите и не прекъснат физически достъпа до водата, те официално ще подпишат капитулацията на държавността пред един селски наемател. Топ Преса ще следи дали при следващата проверка Асенов отново ще бъде там, продавайки билети за чужда собственост, или най-после законът ще тежи повече от една метална врата в пристройка. Защото, ако 2000 лева глоба са единственото оръжие на държавата, то по-добре да закриваме министерствата и да оставяме Рупите на правото на по-силния. Случаят е тест не за Асенов – той отдавна е показал какво мисли за правилата – а за това дали в България изобщо съществува институция, която може да наложи волята на закона над частния интерес. Време е за действия, а не за нови протоколи с фабрични номера.