Мечките от Белица посрещат и изпращат на Летище София
-
- март 21, 2015
Фотоизложба по повод 15-годишнината на Парка за танцуващи мечки откри „Четири лапи“ на Летище София. 60 снимки представят историята на един от най-успешните проекти на международната организация за защита на животните.
Точно преди 15 години е сложено началото на един уникален за страната ни проект, обединил усилията на неправителствени организации, местна власт и правителство в името на добруването на животните. През 2000 г. над разположеното в полите на Рила градче Белица започва строежа на Парка за танцуващи мечки. Именно по този повод от българския офис на международната организация за защита на животните „Четири лапи“ откриха изложба с 60 снимки, представяща историята на парка от първите спасени в него мечки през 2000 г. – Калина, Мариана и Стефан, до последните приютени през изминалата година – Габриела и Наско. Изложбата е разположена на Летище София, в площта между зоните за пристигащи и заминаващи и ще бъде там до средата на месец април.
Повечето българи, особено от по-старите поколения, имат ясен и пъстър спомен за танцуващите мечки. Те бяха често срещана гледка в столицата, по Черноморието и на големи събори. Приучаването на мечета да правят наподобяващи танц движения за забавление на публиката е познато още от Средновековието. За да бъдат опитомени и научени да „танцуват“, животните са подлагани на изключителни мъчения от най-ранна възраст – носовете им са пробивани, за да могат да бъдат сложени халки, чрез които животното да бъде контролирано, ноктите и кучешките зъби се отрязват, за да се намали рискът от нараняване на мечкадаря, а самите уж танцувални движения се заучават като мечката се принуждава да ходи по нагорещени плоскости. Макар до края на миналия век мечкадарството да е занаят, практикуван само от няколко ромски фамилии у нас, за съществуването му допринасят както практиката зоопарковете да развъждат мечки, които впоследствие да продават на мечкадарите, така и нежеланието на правителството да конфискува незаконно отглежданите и използвани за развлечение мечки.
Всичко се променя в края на ХХ в., когато голяма немска телевизия излъчва документален филм за българските мечкадари, в който показва начина на отглеждане на животните и мъченията, на които са подложени от собствениците си. Международният отзвук е невиждан – хиляди протестни писма и петиции са изпратени до българските власти с апел да сложат край на използването на мечки като атракция за туристите. На помощ идва една от най-големите европейски организации за защита на животните – „Четири лапи“, която предлага да построи убежище и да приюти всички 27 танцуващи мечки. Скоро е взето решение за целта да бъде предоставен терен в полите на Рила, където мечките ще могат да се радват на условия на живот, отговарящи в най-голяма степен на естествените им нужди. Към усилията на „Четири лапи“ се присъединява фондацията на световноизвестната френска актриса Бриджит Бардо, която поема ангажимент за съфинансиране на начинанието. Само за 7 години са приютени всички български танцуващи мечки, с което е сложен краят на тази атракция у нас, а през 2009 г. в парка са настанени и последните 3 танцуващи мечки от съседна Република Сърбия.
Днес Паркът за танцуващи мечки е една от най-големите забележителности в Югозападна България и се посещава ежегодно от хиляди туристи от страната и чужбина.
E79 News
Be the first to leave a review.
