МЕДИЦИНСКО-ПРАВЕН ДЕСАНТ В ПОДНОЖИЕТО НА ПИРИН: ДОКТОРЪТ И АДВОКАТЪТ С ГРАНДИОЗНИ ИМОТНИ ПЛАНОВЕ КРАЙ РАЗЛОЖКИЯ ГОЛФ

Докато обикновените граждани се борят с бюрократичните лабиринти за всяко разрешително, местният елит на Банско и Разлог изглежда е открил златната мина в строителния бизнес. Пресните инвестиционни намерения на популярния д-р Благой Терзиев и разложкия адвокат Петър Сланчев повдигат поредица от въпроси, на които институциите в Благоевград и Разлог дължат ясни отговори. Не можем да не се запитаме как един отдаден на хуманната професия лекар, създал първия медицински център в Банско, намира капацитет да управлява мащабни проекти за изграждане на цели комплекси от къщи върху хиляди квадратни метри. Дали имотният ентусиазъм на д-р Терзиев в съдружие с фамилия Джолеви няма да се окаже по-силен от лекарската клетва, ако се стигне до въпроса за претоварването на и без това крехката инфраструктура в района на местността „Кукурево“? Остава висящо питането дали тези пет къщи са само първият етап от по-сериозно уплътняване на застрояването, което удобно се прокарва „на парче“, за да се избегнат тежките процедури по Оценка на въздействието върху околната среда.

Още по-любопитна е хипотезата около проекта на адвокат Петър Сланчев в емблематичната местност „Бетоловото“. Като юрист, г-н Сланчев безспорно познава всяка запетая в Закона за устройство на територията, което логично ни кара да се усъмним дали именно тези познания не са послужили за „изглаждане“ на административните пътеки при превръщането на над 10 декара земя в строителна площадка за шест жилищни сгради. Обществеността има право да знае дали капацитетът на местната ВиК мрежа е разчетен за такива мащабни „частни квартали“ и дали няма да се окаже, че след като инвеститорите приберат печалбите от продажба или наем, местните данъкоплатци ще плащат за разширени тръби и нови пътища до „луксозните анклави“. Как се гарантира, че тези проекти няма да се превърнат в поредните бетонни паметници на частния интерес, които консумират природния ресурс на Пирин, оставяйки след себе си единствено пресъхнали чешми за съседите?

На фона на тези процеси е крайно време РИОСВ – Благоевград и общинските администрации да излязат от ролята на мълчаливи свидетели и да обяснят какви са кумулативните ефекти от всички тези „малки“ проекти, които никнат като гъби след дъжд. Възможно ли е авторитетът на белите престилки и адвокатските тоги да тежи повече на везната на чиновниците, отколкото общественият интерес за опазване на района от презастрояване? Питаме, защото опитът в региона показва, че там, където започват имотните интереси на силните на деня, често свършва законността и започват „инвестиционните намерения“. Докато чакаме отговорите, остава горчивото усещане, че в полите на Пирин правото на гледката и чистия въздух все по-често става собственост на тези, които знаят как да движат документите в правилната посока. Редакцията на „Топ Преса“ продължава да следи дали тези „жилищни нужди“ на елита няма да се окажат за сметка на общото бъдеще на региона.В допълнение към разследването, „Топ Преса“ официално обявява, че подготвя и ще входира серия от подробни питания по реда на Закона за достъп до обществена информация до РИОСВ – Благоевград, Община Разлог и местното ВиК дружество. Настояваме за прозрачност и ясни отговори на следните въпроси: На какъв етап е процедурата по промяна на предназначението на земеделските земи в местностите „Кукурево“ и „Бетоловото“ и спазени ли са всички законови срокове и изисквания за обществено обсъждане? Извършена ли е комплексна оценка за кумулативния ефект върху околната среда от всички текущи инвестиционни намерения в района на голф игрището, или проектите се разглеждат „на парче“, за да се избегне пълна процедура по ОВОС? Издало ли е местното ВиК дружество официални становища за наличие на свободен капацитет в мрежата за присъединяване на десетки нови обекти и гарантирано ли е, че това няма да доведе до воден режим за съседните имоти и населени места? Каква част от прилежащата инфраструктура, обявена за „общинска“, е изградена с публични средства и дали тези инвестиции обслужват единствено интересите на конкретните частни лица? И накрая – съществуват ли в Общинския съвет и в съответните комисии по архитектура и строителство свързани лица с инвеститорите, които са участвали в гласуването на устройствените планове за тези терени? Реакцията на институциите ще бъде лакмус за това дали законът е еднакъв за всички, или за „нашите хора“ в бели престилки и адвокатски тоги се прилагат по-специални правила.