Между обещанията, реалността и жертвите без защита: МЗ на „работна среща“ – как държавата се справя с домашното насилие и психиатричната грижа
Докато институциите провеждат срещи и обсъждат мерки, за много жертви на домашно насилие помощта продължава да идва твърде късно – или изобщо не идва. Именно тази болезнена реалност стои зад темите, обсъдени на работната среща между министъра на здравеопазването Михаил Околийски и омбудсмана Велислава Делчева.
Фокусът – домашното насилие и състоянието на психиатричната помощ – не е нов. Новото е признанието, че без реална координация между институциите защитата на хората остава формална. А цената на тази липса на синхрон често се плаща с човешки съдби.
Здравната система е първата, която вижда последствията – спешните отделения, лекарите и медицинските екипи ежедневно се срещат с жертви на насилие. Но дори и там, където сигналите са най-ясни, липсват достатъчно работещи механизми за навременна реакция. Така системата, която би трябвало да бъде вход към защита, нерядко се превръща в задънена улица.
От Министерство на здравеопазването на България заявяват, че се работи по въвеждане на ясни правила за действие в лечебните заведения при случаи на насилие, както и по създаване на по-добра координация между институциите на терен. Подготвя се и механизъм за по-лесно насочване и подкрепа на пострадалите.
Но въпросът остава: защо това се случва едва сега?
В обществото все по-често се чува критиката, че реакцията на държавата изостава от реалността. Случаи на домашно насилие завършват с минимални присъди или условни наказания, които трудно могат да бъдат възприети като реален възпиращ фактор. Така се създава усещане за безнаказаност – сигнал не само към извършителите, но и към жертвите, че защитата им не е гарантирана.
Паралелно с това психиатричната помощ – ключова за най-уязвимите – остава една от най-недофинансираните и пренебрегвани сфери. Липсата на достатъчно специалисти, остарялата база и ограничените възможности за навременна подкрепа поставят под риск хора, които често нямат друг изход.
Като стъпка в тази посока е обновяването на състава на Експертния съвет по психиатрия, с амбиция за по-интензивна работа и по-бързо формулиране на решения. Това обаче е само началото на процес, който изисква дългосрочна политика и реални инвестиции.
„Имаме кратък мандат, но ясни цели. Работим системата да стане по-подредена, по-работеща и по-полезна за хората“, заяви министър Михаил Околийски.
Думите обаче тепърва трябва да бъдат подкрепени с действия. Защото зад статистиката стоят реални хора – жертви, които чакат защита, и пациенти, които се нуждаят от грижа.
Срещата между институциите завърши с обещание за по-тясно сътрудничество и координирани действия. Но обществото вече очаква не просто координация, а резултати – по-строги мерки срещу насилието, ефективни присъди и реална подкрепа за психичното здраве.
Защото насилието не започва с престъпление – и не свършва с протокол от среща.













