Топ ПРЕСА: Бившият състезател и треньор по ориентиране и управител на хижа „Загаза“ явор Стоев от кресна:
-
- декември 14, 2014
Спортното ориентиране не е само развитие на физика, а и на интелект и къде другаде, освен в училищата и туристическите дружества да е родното му място.
Борислав СТРУМЯНОВ
Явор Йорданов Стоев е известен състезател и треньор по спортно ориентиране от миналото. Роден е през 1950 г. в пиринската махала Езерец /към с. Ощава/, живее в Кресна. След завършване на Горския техникум в Банско има трудов стаж в тамошното предприятие „Вита мебел“, после в „Енергоремонт“ и промишлен комбинат „София“ в Кресна. Майстор е и по поддръжката в СОУ „Св. Паисий Хилендарски“ и управител на новата пиринска хижа „Загаза“. Близо 20 години е с дейности в ориентирането като състезател и водач на отбори с участия в състезания в страната и чужбина.
Според него ориентирането не е само развитие на физика, а и на интелект и още на любов към природата и то трябва, тъй като е позабравено, да възкръсне като родния му дом могат да бъдат училищата и туристическите дружества. Съпругата му Илинка е заета в търговския бизнес. Има две деца и три внучета.
– Яворе, ориентирането за теб сега само спомен ли е?
– Да и то за съжаление. А и не само за мен, но и за цяло Кресненско. Всичко вече е в страниците минало. А имаше славни времена, работеше се, учеше се, защитаваше се името Кресна.
– Смяташ ли, че трябва да се намерят възможности да възкръсне?
– Не само смятам, но мисля, че е и необходимо. Ориентирането не е само развитие на физика, а е и на интелект, то създава характер, калява дух, то е и амбиция, начин на доказване и израз на патриотизъм и на отношение към природата.
– И как може да започне това възкръсване?
– Това благородно движение, осъществявано сред очароваща природа, е преди всичко за ученици и младежи и естественият му роден дом може да са училищата и туристическите дружества. От там трябва да се започне, но за съжаление всички тези институции сега почти не се сещат, че и ориентирането може да бъде една от формите и на учение, и на възпитание.
– Лично теб как те парна жарчицата, та свърза житейската си съдба с това благородно дело?
– Позапалих се още като ученик в Горския техникум в Банско. През 1970 г. поработих в тамошното предприятие „Вита мебел”. Ориентирането тогава беше престижно занимание. Започнах да се включвам в тренировки и състезания. Получих и известна подготовка и ще използвам възможността сега да благодаря на тогавашния ми треньор Иван Обецанов. Започнах с участие в отборни състезания в Пиринския край, а и извън него. Побеждавали сме състави от Благоевград, Кюстендил, стигахме и до национални състезания, взимали сме купи и други престижни отличия. И сега пред очите ми са състезанията в Ихтиманско, Троянско, Габровско. Беше романтично, вълнуващо, примамващо. Да припомня и пътуванията. Те бяха с товарни коли, чиито каросерии бяха покрити с брезенти. Люшкахме се по пейките. Вятърът ни вееше, а на устни ни песни идваха. Да не излезе като фуклявщина, но стигнах до ниво да меря мегдани с национални състезатели.
– А треньор как стана?
– Първо ще кажа, че ориентирането за мен се превърна в нещо като любов. Имаше курс за треньори през 1972 г. на хижа „Гоце Делчев”. Записах се и го завърших. Тапията ми подписа Олга Чобанова от ВИФ „Георги Димитров”, сега е Национална спортна академия „Васил Левски“. В тези времена ориентирането си беше въпрос на патриотизъм и държавна политика, а не някакви си свободни занимания.
Така тръгнаха нещата, като тук ще спомена, че треньорството си беше едната страна, а личните ми участия пък бяха другата страна на ориентирането в житейската ми биография. В ония години това ме поддържаше, създаваше у мен чувства на полезност, на удовлетвореност. Тук заслуга имат и всички, с които сме бродили по пътеки, гори, ридища. Всички не мога да спомена, но няма да пропусна Евтим Евтимов от „Айгидик” – Благоевград, Мария Христова от Логодаж, Иван Обецанов от Банско, Кирил Сердаров от Благоевград, съдията по ориентиране Георги Цолов, който по състезателен път стигна и до Япония.
– Как се хвана с треньорството?
– Това вече е в Кресна. Споменах вече, че имах завършено обучение и тапия за правоспособност. Всичко дойде от това, че през 70-те и 80-те години на миналия век в Кресна и общината имаше общинска туристическа организация и тя действаше добре. Ориентирането бе една от дейностите й сега в общината има само едно туристическо дружество „Синаница-2000″, но тогава такива имаше „Синаница“ в Кресна, „Шаралия“ в Долна Градешница, „Будилски ливади“ в Сливница, „Равно поле“ в Горна Брезница, имаше секции в СОУ „Св. Паисий Хилендарски“, в „Енергоремонт“ и други по-големи предприятия. Имаше и секции по ориентиране, които имах честта да водя и да се грижа за тях, каквито вече няма повече от двайсетина години.
– Това е било. А ще го бива ли?
– Не знам. За сега е въпрос без отговор. И сигурно няма да има отговор, че думата „ориентиране“ май отсъства изцяло от речника на кресничани.
– Какво даде ти на ориентирането?
– Мисля, че е много. Що тренировки сме правили с моите състезатели по баирите край Кресна, вдигали сме се из пиринските местности Борован, Върбите, Грънчер, Брайкова поляна. И дъжд ни е валял, и вятър ни е вял, и сняг ни е ръсил. Ами състезанията… И всичко това, така дето се казва, с гол патриотизъм.
– А какво взе от ориентирането?
– Мисля, че също е много. Имаше обществено признание, а това хич не е малко. Имаше успехи, а от тях радост, удовлетворение. Мои състезатели се редяха до големи имена, участваха само в регионални, но и национални състезания. Излизали сме пред отбори на Благоевград, Кюстендил, Петрич. Пропътувахме и видяхме знайни и незнайни места. Освен в страната сме били в Чехия, Словакия, Унгария. Петрана Стоева, Красимир Начев, Иванка Спасова, Камелия Ковачева станаха имена в ориентирането. Но не бяха само те, с които сме мерили сили – със състезатели от Габрово, Троян, София. Участие имаме почти във всички състезания на купа „Пирин“, на купите „Троян“, „Осогово“, „Баба Вида“ във Видин, „България“.
– За твоето лично израстване, освен треньорът Иван Обецанов, други имат ли заслуги?
– Да. Тук ще поставя треньора Георги Тильоков от Симитли, Красимир Данаилов от Русе, който се пресели в Благоевград, Мария Христова от Благоевград. Не мога да не добавя и ръководството на БТС в Кресна и най-вече на всеотдайния Славе Сандански, а може би и с малко повече почитание и някогашния председател на окръжната организация на БТС Стефан Стоицов.
– В какво се състоят задачите на треньора по ориентиране?
– Не е само организирането на състезания. Специално на мен грижите бяха и предварително обхождане на терен и за тренировки и за наши вътрешни състезания, изготвянето на картите, поставянето на точки, отмитането.
– Управител си и на хижа „Загаза”.
– И това ме свързва с туризма и любимата ми Пирин планина. Аз съм си нейно чедо. В Кресна живея, но съм роден и с детство в Езерец, махала към село Ощава, намираща се току в нозете на връх Албутин и може би с 1000-та метра надморска височина да е най-високото поселение в Пирин. Наблизо до родната ми махала е хижата. Тя е преустроен дом на кресненското горско стопанство, неползван от години.
– Посещава ли се?
– Да, но не само за това, че предлага покрив на поклонници на планината в тази й част, а и че им предлага места за обхождане, които все още са почти в девствения си вид – нещо, което не може да се случи из районите на Банско и Разлог. Хижата се явява удобна връзка за пресичане на планината в посока Кресна – Разлог, а и обратно. От Кресна до хижата са към 30 км камионен път. От тук започва истинската романтика. НП „Пирин“ навреме разбра значимостта на тази част на Пирин и устрои нов маршрут, който е в подходяща маркировка. Тъй като все пак е нов, ще си позволя да го представя по отношение на това къде и през какво минава.
От хижа „Загаза“ до хижа „Пейо Яворов“ се стига някъде за около 5 часа. След хижа „Загаза“ се тръгва по Пещерско дере. Местностите, които се пресичат носят имената Манастиро, Калугера, Фурната, Трапезката, Пещта. Всички те явно показват, че преди векове тук е имало манастир. Името му е неизвестно, но може да се е казвал и „Свети Петър“ – поне така съм слушал от стари хора. Този район в миналото е бил известен и със старо рударство, което пък потвърждава местността Плавилото, където са плавени / почиствани/ руди.
Очите непрестанно по този път обхождат ширнали се поляни, притаили се в усамотеност иглолистни и други горски селения, надничат към възправили се върхове и чуки. Ето преминава се местността Шиш мандра, после е Санданското кладенче, напомнящо за станала тук битка на четата на Яне Сандански с турска потеря. Едно огромно каменище пък по-нататък се вдига към 5 м. височина и с вида си напомня хайдутин и носи името Войводата. Нагоре са клекови формации и се излиза на премката Итипица до връх Албутин. Тук е и главният туристически маршрут по централната част на Пирин. Като пък се пресече, се тръгва в посока Разлог, но може да се спре и да се използва гостоприемството на хижа „Пейо Яворов“.
Преди обаче да се стори това, хубаво ще е от висините на връх Албутин да се пообходят поне с очи чудните гледки, които се откриват на север към Югозападна Рила, на изток към долината на р. Места и дипленицата от гори и върхове на Родопите. На юг се откроява веригата от върхове, начело с Вихрен и тези по Синанишкото било, а на запад пък р. Струма сече килимени полета, над които се вдигат в пасища и гори Огражден и Малешевска планина.
Be the first to leave a review.
